Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Де да можех да се магипортирам като домашно духче! — размечта се Рон, без да сваля очи от мястото, където беше изчезнал Доби. — Изпитът по магипортиране щеше да ми е в кърпа вързан.

През нощта Хари не спа добре. Стори му се, че часове наред лежи буден: умуваше за какво ли Малфой използва Нужната стая и какво ще завари самият той, когато на другия ден влезе вътре. Каквото и да си говореше Хърмаяни, Хари беше сигурен, че щом Драко е успял да види щабквартирата на ВОДА, той също ще види за какво Малфой използва помещението… За сборен пункт? За скривалище? За хранилище? За работилница? Умът на Хари работеше трескаво и когато най-накрая той заспа, сънищата му бяха накъсани от тревожещи образи на Малфой, който се превърна в Слъгхорн, а той на свой ред се превърна в Снейп…

На другата сутрин по време на закуската Хари беше в състояние на трепетно очакване: преди часа по защита срещу Черните изкуства имаше свободно време и беше решен да го прекара в опити да проникне в Нужната стая. Хърмаяни проявяваше доста показно безразличие към намеренията му, които Хари бе споделил шепнешком, и това го подразни, понеже беше убеден, че тя може да му бъде много полезна, стига да поиска.

— Виж какво — рече Хари тихо, като се наведе напред и сложи ръка върху „Пророчески вести“, които Хърмаяни току-що беше взела от една пощенска сова, за да й попречи да разгърне вестника и да изчезне зад него. — Не съм забравил за Слъгхорн, но нямам и понятие как да изтръгна от него този спомен и докато не ми хрумне нещо, защо да не разбера какво върши Малфой?

— Вече ти обясних, трябва да убедиш Слъгхорн — натърти Хърмаяни. — Не става въпрос да го изиграеш или да го омаеш, иначе Дъмбълдор щеше да го направи само за секунда. Вместо да се мотаеш пред Нужната стая — продължи тя, като дръпна изпод ръката на Хари „Пророчески вести“ и ги разгъна, за да види първата страница, — би трябвало да отидеш, да намериш Слъгхорн и да се опиташ да го умилостивиш.

— Някой, когото познаваме?… — попита Рон, докато Хърмаяни преглеждаше заглавията.

— Да! — възкликна тя, при което и Хари, и Рон се задавиха със закуската. — Но няма страшно, не е мъртъв… Мъндънгус, бил е задържан под стража и изпратен в Азкабан! Май се е преобразил на инферий при опит за кражба с взлом… изчезнал е и някой си Октавиус Пепър… О, какъв ужас, деветгодишно момченце е било задържано при опит да убие баба си и дядо си, смята се, че му е направено проклятието Империус…

До края на закуската мълчаха. Веднага след това Хърмаяни влезе в часа по древни руни, Рон се отправи към общата стая, където имаше да довършва заключението на съчинението за дименторите за часа при Снейп, а Хари тръгна към коридора на седмия етаж и дългата стена срещу гоблена, на който Варнава Смахнатия се опитваше да направи троловете балетисти.

Веднага щом навлезе в безлюден коридор, се заметна с мантията невидимка, но се оказа, че е излишно. Когато стигна на мястото, видя, че там няма никой. Не беше сигурен кога е по-лесно да проникне вътре в стаята — дали когато Малфой е в нея, или когато го няма, — но ако не друго, поне първият му опит нямаше да бъде усложнен от присъствието на Краб или Гойл, преобразени на единайсетгодишни момиченца.

Хари затвори очи, щом наближи познатото място, където беше скрита Нужната стая. Знаеше какво трябва да стори: миналата година го беше усвоил до съвършенство. Съсредоточи се максимално и си помисли: „Трябва да проверя какво прави тук Малфой… Трябва да проверя какво прави тук Малфой… Трябва да проверя какво прави тук Малфой…“

Мина три пъти покрай мислената врата, сетне с разтуптяно от вълнение сърце отвори очи и се извърна с лице към нея… ала единственото, което видя, отново беше дългата, делнично плътна стена.

Отиде по-нататък и за да се увери, побутна стената. Камъкът си остана твърд и неподатлив.

— Добре тогава… — каза на глас Хари. — Добре. Помислил съм не каквото трябва.

Пак започна да умува и след малко отново закрачи със затворени очи, като се съсредоточи възможно най-много.

„Трябва да видя мястото, където Малфой идва тайно… Трябва да видя мястото, където Малфой идва тайно…“

След като три пъти извървя разстоянието и в двете посоки, Хари отвори очи обнадежден.

Нямаше никаква врата.

— О, я не ми се прави на интересна! — рече ядно на стената. — Дадох ти ясни указания… точни…

Няколко минути размисляше, после отново закрачи по коридора.

„Трябва да станеш такава, каквато си станала за Малфой…“

Щом приключи с поредната обиколка, не отвори веднага очи, само се заслуша, сякаш очакваше да чуе как вратата се появява с пукот. Не чу обаче нищо, освен цвъркот на птици някъде далеч навън. Отвори очи.

Пак нямаше врата.

Хари изруга. Някой изпищя. Той се обърна и видя цял орляк първокурсници, които тъкмо завиваха тичешком зад ъгъла очевидно с впечатлението, че току-що са се натъкнали на призрак — заклет сквернословец.

Цял час Хари опитваше всички разновидности на „Трябва да видя какво прави вътре в теб Драко Малфой“, за които се сети, и накрая се видя принуден да признае, че Хърмаяни май е права: стаята просто не искаше да се отвори за него. Разстроен и ядосан, той пое към кабинета по защита срещу Черните изкуства, като пътем смъкна мантията невидимка и я напъха в чантата.

— Пак закъсняваш, Потър — каза студено Снейп, когато Хари нахълта в осветената от свещи класна стая. — Отнемам десет точки на „Грифиндор“.

Хари го погледна начумерено и се свлече на чина до Рон — половината клас още стояха прави, вадеха учебниците и си подреждаха нещата, така че Хари едва ли беше закъснял повече от тях.

— Преди да започнем, предайте съчиненията си за дименторите — рече Снейп и замахна нехайно с магическата пръчка, при което двайсет и пет пергаментови свитъка се извисиха във въздуха и се приземиха на спретната купчинка върху катедрата. — И дано са по-добри от бръщолевенето как се обезсилва проклятието Империус, което трябваше да изтърпя. И така, всички отворете учебниците на страница… Какво има, господин Финигън?

— Чудех се, професоре — подхвана Шеймъс, — как може да различим инферий от призрак? Защото в „Пророчески вести“ пише за някакъв инферий…

— Не, не пише нищо за никакъв инферий — заяви отегчено Снейп.

— Но, сър, чувал съм хората да говорят…

— Ако наистина беше прочел въпросната статия, господин Финигън, щеше да знаеш, че така нареченият инферий не е бил нищо повече от един смрадлив подъл обирджия на име Мъндънгус Флечър.

— А аз си мислех, че Снейп и Мъндънгус са в един лагер — промърмори Хари на Рон и Хърмаяни. — Не трябва ли да е разстроен, че Мъндънгус е бил задържан…

— Но Потър явно има да ни каже нещо по въпроса — заяви Снейп, като най-неочаквано посочи дъното на кабинета и впи черни очи в Хари. — Нека попитаме Потър как да различим инферий от призрак.

Целият клас се обърна към Хари, който моментално се опита да си припомни какво му обясни Дъмбълдор онази нощ, когато бяха посетили Слъгхорн.

— Ъъъ… ами… призраците са прозрачни — каза той.

— О, браво! — прекъсна го с изкривени устни Снейп. — Да, не е трудно да се види, че при теб, Потър, шестте години магьосническо обучение са се увенчали с добри плодове. Призраците са прозрачни.

Панси Паркинсън се изкиска пискливо. Доста от останалите също се подсмихнаха ехидно. Хари си пое дълбоко въздух и продължи спокойно, макар че отвътре му вреше и кипеше:

— Да, призраците са прозрачни, докато инфериите са мъртви тела, нали? Затова са плътни…

— Това ще ни го каже и едно петгодишно дете — ухили се злобно Снейп. — Инферият е труп, който някой черен магьосник е възкресил със заклинание. Инферият не е жив човек, той просто се използва като кукла на конци, за да изпълнява волята на магьосника. Призракът, както, надявам се, вече всички знаете, е отпечатъкът, който душата на покойник е оставила на земята… и както Потър ни обясни дълбокомислено, той е прозрачен.

— Ако се опитваме да ги различим, онова, което Хари каза, ще ни бъде страшно полезно — обади се