вързопа на пода и се обърна към Хари. — Дедалус сигурно ти е казал, че ни се наложи да се откажем от план „А“. Пиус Тикнийс обаче отиде твърде далеч, от което възникнаха някои трудности. Той, под заплаха от арест забрани да има пудролиния в този дом, да се отваря портал или да се магипортира от тук или към тук. Всичко е направено, за да те защитим от нападение на Ти-знаеш-кой. Безсмислено е всъщност, защото ти все още имаш защитата от майка си. Волдемор иска да ти попречи безпрепятствено да излезеш оттук. И втори проблем — не си още пълнолетен, а това означава оставяне на „следа“.
— Аз не…
— Да, да, „следа“! — нетърпеливо отвърна Лудоокият. — Това е заклинание, проследяващо непълнолетната магия. Ако ти, или който и да било друг произнесе заклинание, за да те изведе оттук, Пиус Тикнийс веднага ще узнае. Както и смъртожадните… Не можем да чакаме, докато „следата“ изчезне, защото в този момент се прекратява защитата на майка ти. Пиус смята, че макар всичко да е под негов контрол, няма да можеш да тръгнеш.
Хари само можеше да се съгласи с непознатия за него Тикнийс.
— И какво ще правим тогава?
— Ще използваме средства за придвижване, до които все още имаме достъп, които не оставят „следа“: за метли, тестрали и мотоциклета на Хагрид не е нужна допълнителна магия.
В плана имаше купчина пропуски, но Хари реши да си държи езика зад зъбите, за да може Лудоокият сам да ги забележи.
— Значи заклинанието на майка ти ще се прекрати само в два случая: ако достигнеш пълнолетие, или — махна с ръка към кухнята — ако ти никога повече няма да назовеш това място твой дом. Днес ти се разделяш с твоите вуйчо и леля, напълно разбирайки, че ти никога повече няма да живееш с тях в този дом, нали така?
Хари кимна.
— Тогава заклинанието отпада в момента, в който пристъпиш прага. Решихме да се лишим от магията по-рано, защото другият вариант беше да чакаме, докато Волдемор те пипне, когато навършиш седемнадесет.
— Нашето предимство е в това, че Волдемор не знае, че ще те превозим днес. Пуснахме „партенка“ в Министерството. Сега те си мислят, че няма да те вземем до 30-ти юли, но ние си имаме работа с Вие- знаете-кой, затова не може да разчитаме много на това. Сигурно по негова заповед двойка смъртожадни ще патрулират във въздуха в околността, затова около десетина къщи наоколо получиха от нас добра порция защитни заклинания. Можем да те скрием във всяка една от тях, те всички са свързани някак с Ордена: моят дом, домът на Кингсли, домът на лелята на Моли — Мюриел… е, ти разбра същината — каза Лудоокоят.
— Да… — отвърна Хари не съвсем честно, защото все още виждаше огромен пропуск в плана.
— Ти заминаваш при родителите на Тонкс. Когато се окажеш в зоната на защитните заклинания, можеш да се магипортираш до „Хралупата“. Въпроси?
— Хм… да — каза Хари. — Разбира се, те няма да узнаят в кой от 12-те къщи ще полетя отначало, но няма ли да изглежда интересно, че… — той бързо пресметна — 14 човека летят към родителите на Тонкс?
— А, да!… — каза Муди — забравих да кажа най-важното. Четиринайсет човека няма да летят към Тонкс. Ще бъдат седем Хари Потъровци, всеки от които, с ескорт ще полети по различна траектория към един от защитените домове.
От своята мантия той измъкна манерка с течност, приличаща на тиня.
Нямаше нужда да се казва повече нищо, Хари мигновено схвана плана.
— Не!! — силно извика той, гласът му прокънтя из кухнята. — За нищо на света!
— Казвах им, че така ще реагираш! — каза Хърмаяни доволно.
— Ако мислите, че ще позволя шест души да си рискуват живота!!…
— … щото на нас ни е за първи път!… — продължи Рон.
— Това е друго — това е моя…
— Е, на никой от нас не ни харесва това, — безгрижно произнесе Фред. — Представи си, че нещо стане не така, както трябва, и ние завинаги трябва да останем хърбави очилати мухльовци!…
Хари не се засмя:
— Нищо няма да стане без съгласието ми! Имате нужда от косата ми.
— Да бе, каква нелепа грешчица! — иронично каза Джордж. — Разбира се, че ама никак няма да получим твоята косичка, ако не се съгласиш…
— Ей, вярно бе, тринадесет души срещу едно момче, което не бива да прави магии… — просто нямаме шанс! — ухили се Фред.
— Да, да, много смешно, — изтърси Хари — просто се кикотя!
— Ако трябва насилие, ще вземем мерки — изръмжа Муди, докато магическото му око потрепваше, докато гледаше Хари. — Тук всички сме възрастни хора, всички сме готови да приемем риска!
Мъндънгъс вдигна рамене и се изви. Магическото око се обърна към него.
— Няма да спорим повече. Времето ни свършва. Момче, имам нужда от косата ти, СЕГА!
— Но това е безумие, не трябва…
— Не трябва ли?! — заръмжа Муди. — Ти-знаеш-кой е на свобода, половината Министерство е на негова страна! Потър, той може и да лапне „партенката“ за 30-ти, но това няма да му попречи да прати смъртожадни да те проследят, така бих направил и аз! Те сигурно няма да те хванат в този дом, докато магията на майка ти още действа, но тя скоро свършва, а това им е известно! Нашата единствена възможност — това е примамката! Даже Ти-знаеш-кой не може да се разкъса на седем части!
Хари с крайчеца на окото си размени поглед с Хърмаяни и бързо отклони очи.
— Та така, Потър… малко коса, бъди така любезен.
Хари погледна Рон, на чието лице беше изписано „просто го направи“.
— СЕГА! — изръмжа Муди.
Виждайки, че всички погледи са приковани към него, Хари се хвана за косата на темето и дръпна.
— Добре! — каза Муди, куцукайки напред и махна запушалката от манерката с отвара. — Право тук, моля!
Хари сложи космите вътре. Отварата моментално започна да се пени и дими, после стана чиста и яркозлатиста.
— О-о-о, изглеждаш по-вкусен, отколкото Краб или Гойл, Хари! — каза Хърмаяни, преди да види учудено повдигнатите вежди на Рон, изчерви се и обясни:
— Е, ти знаеш за какво… отварата на Гойл изглеждаше като сополи.
— Така, сега фалшивите Потъровци, подредете се, моля! — произнесе Муди.
Рон, Хърмаяни, Фред, Джордж и Фльор се строиха пред светещата раковина на леля Петуния.
— Един липсва… — замислено каза Лупин.
— Ето! — каза Хагрид хващайки за яката Мъндънгъс и го подхвърли към Фльор, която сбърчи носле и се премести между Фред и Джордж.
— Казвам ви, че е по-добре да бъда в охраната. — каза Мъндънгъс.
— Млъквай! — заръмжа Муди. — Вече ти казвах, лигав гол охлюв такъв, че смъртожадните ще се опитват да пленят Потър, а не да го убиват! Дъмбълдор винаги казваше, че Вие-знаете-кой винаги е искал САМ да довърши Потър! А ако охраната седне да оказва съпротива, точно тях ще се опитат да ги убият!
Очевидно това не убеди Флетчър, но Муди извади половин дузина чаши с размер на яйце и ги раздаде, преди да налее в тях Многоликова отвара.
— Е, да започваме!
Рон, Хармаяни, Фред, Джордж, Фльор и Мъндънгъс отпиха от чашите.
Веднага почнаха да се задъхват и гърчат, когато отварата проникна в тях. Фигурите им започнха да кипят сякаш бяха горещи. Хърмаяни и Мъндънгъс пораснаха, Рон и близнаците се смалиха; косата им почна да потъмнява, главите на Хармаяни и Фльор се уголемиха.
Муди в това време, без да им обръща внимание, развърза огромните вързопи, които беше донесъл. Когато свърши с тях, пред него стояха шест тежко дишащи Хари Потъровци. Фред и Джордж се обърнаха един към друг и заедно възкликнаха:
