— Я-а-а! Еднакви сме!…
— Бе не знам що, ама според мен, все пак изглеждам по-добре! — каза Фред, разглеждайки отражението си в чайника.
— Пфу-у! — изфуча Фльор, като наблюдаваше отражението си във вратичката на микровълновата печка. — Бил, не ме гледай, изглеж-ждам уж-жасно!
— На когото екипировката е по-голяма, могат да вземат оттук един размер по-малка — каза Муди, показвайки първия вързоп. — И обратно. Не забравяйте очилата, в страничните джобове има шест чифта. Като се преоблечете, в другата раница вземете своя багаж.
Истинският Хари не без неудобство гледаше последвалата сцена, защото беше и една от най-странните, която беше виждал. Шест Хариевци се преобличаха, слагаха очила, отделяха своите неща настрани. Искаше му се да ги помоли да проявяват поне някакво уважение към личния му живот, тъй-като те безгрижно се разголваха и така леко излагаха тялото му на показ.
— Знаех си, че Джини лъжеше за татуировката! — каза Рон разглеждайки голите си гърди.
— Хари, имаш отвратително зрение! — изтърси Хармаяни, като слагаше очилата.
Преоблечените Хариевци взеха раниците и клетките с плюшени сови от втория вързоп.
— Добре! — заговори Муди, като пред тях застана последният Хари. — Сега се разделяме по двойки. Флетчър, летиш с мен на метла!
— Защо пък с него? — промърмори Хари, стоейки близо до всички.
— Защото за теб са нужни две очи — проръмжа Муди, докато магическото му око не изпускаше Мъндънгъс. — Артур и Фред…
— Казвам се Джордж — каза близнакът сочен от Муди. — Какво, не можете да ни различите когато и двамата сме Хари?
— Извини ме, Джордж…
— Шегувам се, аз съм Фред…
— Стига шеги! — изригна Муди. — Другият там… Фред, Джордж, който и да си… Ти — с Ремус! Госпожице Делакор…
— Аз ще взема Фльор на моя тестрал — каза Бил. — Тя не харесва метлите…
Фльор отиде при него с плачливо и виновно изражение, което Хари се надяваше никога да не види на своето собствено.
— Госпожице Грейнджър с Кингсли: тестрал…
Хърмаяни стана уверено, като отвърна на усмивката на Кингсли. Хари знаеше, че тя също не се чувствува сигурна на метла.
— И оставаме ние с теб, Рон! — каза Тонкс радостно.
Рон не изглеждаше така щастлив, като Хърмаяни.
— А ти си с мен, Хари. Добре ли е? — каза Хагрид малко смутено. Ше бъдем на мотоциклета, нал’ разбираш, че метли и тестрали нема да ма издържат. Нема мно’о места за седане, ша тря’а да седиш в коша, нал’ тъй?
— Отлично! — каза Хари, несигурен в искеността си.
— Мислим, че смъртожадните ще очакват, че ще летиш на метла — каза Лудоокият, който изглежда се досети какво мисли Хари. — Снейп имаше сума време да им разкаже всичко, което не им беше казал преди. Така, че ако се натъкнем на тях, по-скоро ще изберат Потър на метла. Добре! — продължи той завързвайки раниците с вещите на лъже-Потъровците и отиде към вратата. — Три минути до тръгването. Да затваряме вратата няма смисъл — при нужда така или иначе ще я отворят… Тръгваме!
Хари взе раницата, „Светкавицата“, клетката и излезе след останалите.
На всички страни полетяха метли. Хърмаяни вече се беше качила на черния тестрал с помощта на Кингсли, на Фльор помогна Бил. Хагрид вече стоеше до голям мотоциклет и със защитни очила.
— Това той ли е?! Мотоциклетът на Сириус?
— Тоя, същия! — каза Хагрид като просия. — ’Га те возих на него последния път, Хари, мо’ех да та побера в дланта си…
На Хари му се струваше малко унизително да седи в коша на мотоциклета. Нали в този момент той веднага стана по-нисък от другите. Рон се подсмихна, като го видя седящ, като бебе на кола играчка. Хари сложи раницата и метлата в краката си, а клетката с Хедуиг постави между коленете си. Беше ужасно неудобно.
— Артър поомагьоса туй-онуй тука… — започна Хагрид, незабелязвайки неудобството на Хари. Седна на мотора, който проскърца и провисна до земята. — Няколко скрити коза в ръкава. Ха, а т’ва пък беше моя идея. — Той мушна с грамадния си пръст едно пурпурночервено копче до скоростомера.
— Хагрид, по-внимателно! — предупреди го г-н Уизли, който стоеше до него с метла в ръка. — Аз и до този момент не съм сигурен, че си струва да ползваш това. Но ако го използваш, само в истински критична ситуация!
— Отлично — викна Муди. Всички сме готови! Искам да тръгнем по едно и също време, иначе всичко е за този, дето духа!
Всички извърнаха глави.
— Дръж се здраво, Рон! — каза Тонкс и Хари забеляза как Рон виновно погледна Лупин и после обхвана талията на момичето.
Хагрид запали мотоциклета. Той зарева като змей и кошът почна да се тресе.
— Късмет на всички! — извика Муди. Ще се видим след час при „Хралупата“. Броя до три. ЕДНО… ДВЕ… ТРИ!
Мотоциклетът издаде страшен рев, а кошът се разтърси неприятно. Той бързо се издигна във въздуха, очите на Хари сълзяха, а косата му се вееше назад. Около него се издигаха метли, покрай тях се появи черна опашка на тестрал. Краката му стиснаха клетката и раницата и замълча. Дискомфортът беше толкова ужасен, че той забрави за последен път да погледне към къщата номер 4 на „Привит Драйв“, а когато се надвеси от коша, вече не можеше да разбере кой беше неговият дом. Все по-високо и по-високо се издигаха в небето…
Неочаквано и отникъде, като че от въздуха ги притиснаха и обкръжиха. Около трийсет човека с качулки направиха във въздуха кръг, в който се оказа всеки член на Ордена… Навсякъде святкаха зелени лъчи, носеха се викове; Хагрид закрещя, мотоциклетът се обърна. Хари изгуби всякаква ориентация. Фенери светеха над тях, навсякъде се чуваха викове, а Хари се вкопчи за коша, опитвайки се да се спаси… Клетката с Хедуиг, „Светкавицата“ и раницата се изплъзнаха изпод коленете му.
— Не-е-е! Помогнете!
Метлата падна долу, но Хари успя да хване раницата и клетката, когато мотоциклетът се върна в предишното си положение. За секунда му се стори, че всичко свърши, но неочаквано блесна още един зелен лъч. Совата изкряка и падна на дъното на клетката.
— Не!… НЕ-Е-Е-Е!!
Моторът дръпна напред и Хари забеляза как смъртожадните с качулките се разлетяха встрани, когато Хагрид започна да разкъсва тяхното обкръжение.
— Хедуиг!… Хедуиг…
Но совата лежеше неподвижно, като играчка на пода на клетката. Той не можеше да повярва, обзе го страх и за другите. Хари погледна през рамо и видя маса народ, зелените проклятия летяха навсякъде, две двойки отлетяха от мястото на действието, но Хари не можа да разбере кои бяха.
— Хагрид, да се върнем, трябва да се върнем! — крещеше той, опитвайки се да надвика шума на ревящия двигател, взе пръчката си, постави клетката с Хедуиг на пода, отказвайки да повярва, че е мъртва. — Хагрид, ОБРЪЩАЙ!
— Заповядано ми е да те доставя жив и здрав, Хари! — закрещя Хагрид и увеличи скоростта.
— Спри… СПРИ! — крещеше Хари, но когато се извърна, около ухото му прилетяха два зелени лъча. Четирима смъртожадни напуснаха обкръжението и ги подгониха, целейки се в широкия гръб на Хагрид. Хагрид се пазеше, но смъртожадните догониха мотоциклета, подир тях летяха все повече проклятия, а Хари се принуди да се сниши в коша, за да не попадне на тях. Извърна се и извика „ВЦЕПЕНИ СЕ!“, и червен лъч излетя от пръчката му, разпръсвайки смъртожадните, които се опитваха да стоят далеч от нея.
— Дръж се, Хари, сега ще им покажа! — изрева Хагрид, и Хари навреме погледна нагоре, когато Хагрид
