Хари Потър и даровете на смъртта

Но още преди Хари да е отговорил, Хърмаяни нададе тих ужасен писък.

— Господин Лъвгуд… какво е това?

Сочеше огромен сив нагънат рог като на еднорозите, който беше закачен на стената и стърчеше на повече от метър над стаята.

— Рог на нагънаторог шнорхелоподобен квакльовец — обясни Ксенофилиус.

— Не, не е това! — възрази Хърмаяни.

— Хърмаяни — промърмори смутен Хари, — сега не е времето да…

— Но, Хари, това тук е рог на бълвачозавър! Попада в Списъка на стоките, подлежащи на строга проверка, и е изключително опасно да го държиш в къщата си!

— Откъде знаеш, че е рог на бълвачозавър? — попита Рон и се отдалечи светкавично, доколкото позволяваше задръстеното помещение.

— Описан е във „фантастични животни и къде да ги намерим“! Господин Лъвгуд, трябва да се отървете час по-скоро от него, нима не знаете, че и при най-лекия допир се взривява?

— Нагънаторогият шнорхелоподобен квакльовец — каза съвсем ясно Ксенофилиус с вироглаво изражение — е плашливо и силно магическо създание, а рогът му…

— Господин Лъвгуд, видях вдлъбнатинките в долния край, това е рог на бълвачозавър и е страшно опасен… не знам откъде сте го взели…

— Купих го — отсече безпрекословно Ксенофилиус — преди половин месец от един симпатичен млад магьосник, който знаеше, че се интересувам от прелестните квакльовци. Коледна изненада за моята Луна. И така — продължи той, като се извърна към Хари, — защо точно дойдохте, господин Потър?

— Имаме нужда от малко помощ — отговори Хари, докато Хърмаяни не е започнала отново.

— А, такава ли била работата — рече Ксенофилиус. — Помощ. Хм. — Здравото му око отново се насочи към белега на Хари. — Лошото е, че… да помагаш на Хари Потър… никак не е безопасно…

— Нали точно вие все повтаряте, че е пръв дълг на всички да помагат на Хари?! — напомни Рон. — В онова ваше списание.

Ксенофилиус погледна към скритата печатарска машина зад него, която продължаваше да трака и да блъска под покривката за маса.

— Ъъъ… да, изразявал съм такова становище. И все пак…

— Значи да го правят другите, а вие — не? — прекъсна го Рон.

Ксенофилиус не отговори. Продължаваше да преглъща и да мести поглед от единия към другия, после към третия от посетителите. Хари остана с впечатлението, че той изживява болезнена душевна борба.

— Къде е Луна? — попита Хърмаяни. — Хайде да чуем какво мисли тя.

Ксенофилиус хлъцна. Явно се стегна. Накрая каза с треперлив глас, който почти не се чуваше от шума на печатарската машина.

— Луна е долу на потока, лови пресноводни дългокраки гълтачи. Тя… тя много ще се зарадва, че сте тук. Ще ида да я повикам, а после… добре де, ще се опитам да ви помогна.

Той изчезна — заслиза по витата стълба, после те чуха как входната врата се отваря и се затваря. Спогледаха се.

— Дърт страхливец! — рече Рон. — Луна е десет пъти по-смела от него.

— Може би се притеснява какво ще стане с тях, ако смъртожадните научат, че съм бил тук — обясни Хари.

— Аз пък съм съгласна с Рон — намеси се и Хърмаяни. — Гаден стар двуличник, призовава всички да ти помагат, а самият той се опитва да се измъкне. И стойте по-далеч от оня рог, ако обичате.

Хари прекоси стаята и отиде при прозореца в другия край. Видя потока — тънка блещукаща лента далеч долу, в подножието на хълма. Намираха се много високо и пред прозореца прелетя птица точно когато Хари погледна по посока на „Хралупата“, която беше останала зад друга верига от възвишения.

Джини беше някъде там. За пръв път от сватбата на Бил и Фльор двамата с нея бяха толкова близо един до друг, а тя и не подозираше, че сега Хари гледа натам и си мисли за нея. Сигурно трябваше да се радва, защото с когото и да общуваше, той беше изложен на опасност, доказваше го и поведението на Ксенофилиус.

Хари се извърна с гръб към прозореца и погледът му падна върху друг странен предмет, сложен върху отрупан с какво ли не окръглен бюфет: изсечен от камък бюст на красива, но строга на вид магьосница с изключително причудливо украшение върху главата. Отстрани се виждаха два огънати предмета, наподобяващи златни слухови тръби. Към кожена каишка, минаваща отгоре по главата, бяха прихванати две проблясващи мънички сини крилца, а на втора каишка, вече през челото, беше окачена една от оранжевите репички.

— Вижте — каза Хари.

— Очарователно — отбеляза Рон. — Изненадан съм, че не е дошъл с това на сватбата.

Чуха как входната врата се затваря и след миг Ксенофилиус отново се качи по витата стълба в стаята: беше нахлузил на тънките си крака високи гумени ботуши и носеше табла с чашки от най-различни сервизи и чайник, над който се виеше пара.

— А, видели сте любимото ми изобретение — ахна той и след като тикна подноса в ръцете на Хърмаяни, отиде при Хари, който продължаваше да стои до статуята. — Измайсторено е за главата на красивата Роуина Рейвънклоу. Има ли нейде дар по-голям от ум бърз, пъргав и прям! — Ксенофилиус посочи предметите като слухови тръби. — Това тук са смукала от хаплив бръмбазък — да премахват всичко, което би могло да отклони вниманието на мислещия. А това тук — и той посочи крилцата — е Билиуигово витло, вдъхва възвисяващо състояние на ума. И накрая — Ксенофилиус посочи оранжевата репичка — самонасочваща се слива, която засилва способностите за възприемане на свръхестествени явления. — Той се върна с широка крачка при подноса, който Хърмаяни беше успяла да закрепи върху една от отрупаните с разни неща масички. — Заповядайте, налейте си от настойката от стражеви корен! — подкани Ксенофилиус. — Сами си я правим. — Докато наливаше от напитката с наситеноморавия цвят на сок от червено цвекло, той добави: — Луна е слязла чак зад Ботъм Бридж, страшно развълнувана е, че сте тук. Ще се върне всеки момент, хванала е достатъчно дългокраки гълтачи, за да направи супа за всички. Седнете де, вземете си захар. И така — продължи той, след като махна от едно кресло климналата купчина листове, седна и кръстоса ботушести крака, — с какво мога да ви бъда полезен, господин Потър?

— Ами — подхвана Хари и погледна Хърмаяни, която кимна насърчително, — дошли сме, господин Лъвгуд, заради символа, който носехте на врата си на сватбата на Бил и Фльор. Питахме се какво ли означава.

Ксенофилиус вдигна вежди.

— Да не би да имате предвид знака на Даровете на Смъртта?

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЪРВАПРИКАЗКА ЗА ТРИМАТА БРАТЯ

Хари се обърна и погледна Рон и Хърмаяни. Те също не бяха разбрали какво е казал Ксенофилиус.

— Даровете на Смъртта ли?

— Именно — потвърди мъжът. — Не сте ли чували за тях? Не се изненадвам. Твърде, твърде малко магьосници вярват в Даровете. Да вземем например онзи глупав момък на сватбата на брат ти — кимна той към Рон, — който ме нападна, защото, представи си, съм носел символа на прочут черен магьосник! Бива ли такова невежество! В Даровете няма никаква черна магия — поне в грубия смисъл на думата. Човек използва символа, за да се разкрие пред други, които вярват, с надеждата, че те биха могли да му помогнат в търсенето на Даровете.

Той разбърка бучките захар, които беше пуснал в настойката от стражеви корен, и отпи малко.

— Извинявайте, но пак не разбирам нищо — призна си Хари.

От любезност също пийна от чашата и за малко не се задави: течността вътре беше отвратителна, сякаш някой беше втечнил всякаквовкусови бобчета с вкус на сополи.

— Който вярва в Даровете на Смъртта, ги издирва — обясни Ксенофилиус и примлясна, явно настойката от стражеви корен му се беше усладила.

— Но какво представляват тези Дарове на Смъртта? — попита Хърмаяни.