Хари Потър и даровете на смъртта

Полузаровен сред парчетиите, Хари се опита да стане: от прахта почти не можеше да диша и да вижда. Половината таван беше паднал, а леглото на Луна се беше подало откъм единия край през дупката. Бюстът на Роуина Рейвънклоу се търкаляше до него, половината от лицето липсваше, из въздуха се носеха парчета разкъсан пергамент, а печатарската машина беше климнала на една страна и беше запушила до половината горния край на стълбите за кухнята. След това се доближи бял силует — Хърмаяни, която беше покрита от глава до пети с прах и приличаше на втора статуя, долепи пръст до устните си.

Вратата долу се отвори с трясък.

— Казах ли ти, Травърс, че е излишно да бързаме? — попита груб глас. — Казах ли ти, че тоя ненормалник пак ни занимава с небивалици?

Чу се удар и Ксенофилиус изпищя от болка.

— Не… не… горе… Потър!

— Миналата седмица те предупредих, Лъвгуд, ще се върнем само за неопровержима информация! Не помниш ли какво стана миналата седмица? Когато искаше да замениш дъщеря си срещу това тъпо украшение за глава? И по-миналата… — Пореден удар, пореден врясък. — … когато пък се надяваше да ти върнем дъщерята, ако ни предоставиш доказателства, че наистина съществуват нагънатороги… — Удар. — … шнорхелоподобни… — Удар. — … квакльовци?

— Не… не… моля ви! — изхлипа Ксенофилиус. — Наистина е Потър! Честна дума!

— И какво се оказва сега, викаш ни, за да се опиташ да ни вдигнеш във въздуха! — ревна смъртожадният и започна да удря отново и отново Ксенофилиус, който се разпищя от болка.

— Къщата може да се срути всеки момент, Селуин — предупреди втори глас, прокънтял нагоре по разбитата стълба. — Стълбището е непроходимо. Дали да не се опитаме да го разчистим? Може да съборим цялата постройка.

— Ах, ти, лъжлива отрепка! — изкрещя магьосникът на име Селуин. — Никога през живота си не си виждал Потър, нали? Обаче реши, че можеш да ни примамиш тук и да ни убиеш, а? И си въобразяваш, че така ще си върнеш момичето?

— Кълна се… кълна се… Потър е горе!

— Хоменум ревелио! — изрече гласът в долния край на стълбата.

Хари чу как Хърмаяни ахва и изпита странното чувство, че ниско над него прелита нещо и потапя в сянката си тялото му.

— Горе наистина има някой, Селуин! — рязко каза вторият глас.

— Там е Потър, казвам ви, Потър е! — простена Ксенофилиус. — Много ви моля… умолявам ви… върнете ми Луна, доведете ми я…

— Ще си получиш момиченцето, Лъвгуд — каза Селуин, — ако се качиш горе и ми доведеш Хари Потър. Но ако това е заговор, ако е някакъв номер, ако имаш съучастник, който ни причаква там, за да ни устрои засада, ще видим дали можем да ти запазим малко от дъщерята — да има какво да погребеш.

Ксенофилиус зави от страх и отчаяние. Чуха се дращене и суетене — той се опитваше да се промуши през отломките по стъпалата.

— Елате — прошепна Хари, — да се махаме оттук!

Той започна да се измъква от развалините под прикритието на шума, който Ксенофилиус вдигаше на стълбата. Рон беше затиснат: Хари и Хърмаяни се покатериха възможно най-тихо по отломките и отидоха до мястото, където той лежеше и се опитваше да вдигне тежкия шкаф, паднал върху краката му. Трясъците и стърженето на Ксенофилиус се приближаваха все повече, но Хърмаяни успя да освободи Рон с хвърковата магия.

— Дотук добре — каза задъхана тя точно когато счупената печатарска машина, препречила горния край на стълбата, се разтресе — Ксенофилиус беше само на няколко крачки от тях. Хърмаяни още беше цялата в бял прах. — Доверяваш ли ми се, Хари?

Той кимна.

— Добре — прошепна тя, — дай ми мантията невидимка. Рон, сложи си я.

— Аз ли? Ами Хари…

— Много те моля, Рон! Хари, ти се хвани здраво за ръката ми, а ти, Рон, се дръж за рамото ми.

Хари протегна лявата си ръка. Рон изчезна под мантията. Печатарската машина, препречила стълбата, се тресеше: Ксенофилиус се мъчеше да я премести с хвърковата магия. Хари не знаеше какво чака Хърмаяни.

— Дръж се здраво — прошепна тя. — Дръж се здраво… сега!

Бялото като платно лице на Ксенофилиус се показа над шкафа.

— Обливиате! — извика Хърмаяни с насочена към лицето му магическа пръчка, а после към пода долу: — Депримо!28

Беше пробила дупка в пода на всекидневната. Тримата западаха като молози, Хари стискаше със сетни сили ръката й, отдолу се чу писък и той зърна двама мъже, които се опитаха да се отдръпнат, когато върху тях от разбития таван се посипаха огромни количества мазилка и натрошена покъщнина. Хърмаяни се завъртя във въздуха и отново изтегли в мрака Хари, в чиито уши отекна тътенът на срутилата се къща.

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ВТОРАДАРОВЕТЕ НА СМЪРТТА

Хари падна задъхан на тревата и веднага се изправи. Явно се бяха приземили в ъгъла на една нива по здрач, а Хърмаяни веднага затича в кръг около тях, като размахваше магическата пръчка.

— Протего тоталум… Салвио магиатикум…

— Ах, тъпият му гаден дърт предател! — простена Рон, след като се показа изпод мантията невидимка и я хвърли на Хари. — Хърмаяни, ти си гениална… направо гениална, не мога да повярвам, че се измъкнахме!

— Каве инимикум… Нали ви казах, че това е рог на бълвачозавър? Не го ли предупреждавах? А сега къщата му хвръкна във въздуха!

— Така му се пада! — заяви Рон, докато оглеждаше скъсаните си джинси и разранените си крака. — Какво ще му направят според вас?

— О, дано не го убият! — простена Хърмаяни. — Точно заради това исках смъртожадните да видят Хари преди да изчезнем — за да разберат, че Ксенофилиус не лъже!

— А защо скри мен? — полюбопитства Рон.

— Нали уж лежиш болен от шаренопръска, Рон! Отвлекли са Луна, защото баща й подкрепяше Хари! Какво ще стане със семейството ти, ако узнаят, че си с него?

— Ами майка ти и баща ти?

— Те са в Австралия — напомни Хърмаяни. — Би трябвало да им се размине. Не знаят нищо.

— Ти си гениална! — повтори Рон и я погледна със страхопочитание.

— Така си е, Хърмаяни — съгласи се разпалено Хари, — направо не знам какво щяхме да правим без теб.

Тя грейна, но веднага след това лицето й стана угрижено.

— Ами Луна?

— Ако казват истината и тя е още жива… — подхвана Рон.

— Не говори така, чу ли! — изпищя Хърмаяни. — Трябва да е жива, трябва!

— В такъв случай предполагам, че е в Азкабан — каза Рон. — Но дали ще излезе жива оттам… мнозина не успяват…

— Ще излезе, ще излезе — отсече Хари. Не искаше и да мисли, че може да стане другояче. — Тя си е оправна, много по-оправна, отколкото мислите. Вероятно обяснява на всичките си съкилийници за хапливите бръмбазъци и наргълите.

— Дано си прав — каза Хърмаяни и прокара ръка по очите си. — Ще ми бъде много мъчно за Ксенофилиус, ако…

— Да, и на мен, ако току-що не се беше опитал да ни продаде на смъртожадните — вметна Рон.

Опънаха палатката и се прибраха вътре, а Рон им направи чай. След като се бяха измъкнали на косъм, дори леденостуденото отблъскващо място им се стори уютно и безопасно, познато и дружелюбно, сякаш си бяха у дома.