Кресуел, Батилда Багшот, Горнук и мъгълите, чиито имена не знаем, но за които скърбим не по-малко — всички те са убити от смъртожадни.
Спусна се тишина: Хари, Рон и Хърмаяни замълчаха. На Хари му се искаше да чуе още, но същевременно го беше страх какво ли ще научи. За пръв път от много време се чувстваше напълно свързан с външния свят.
— Благодаря — чуха отново гласа на Лий. — А сега нека помолим редовния ни сътрудник Краля да ни разкаже как новият магьоснически ред се отразява на мъгълския свят.
— Благодаря, Поток — отвърна глас, който не можеше да бъде сбъркан — гърлен, премерен, вдъхващ увереност.
— Кингзли! — възкликна Рон.
— Знаем — каза Хърмаяни, за да го накара да млъкне.
— Макар че понасят тежки жертви, мъгълите и досега тънат в неведение откъде идват неволите им — обясни Кингзли. — Въпреки това продължаваме да научаваме наистина вдъхновяващи примери как магьосници и вълшебници излагат на опасност собствената си сигурност само и само да защитят своите приятели и съседи сред мъгълите, често без те дори да узнаят. Иска ми се да призова всички наши слушатели да последват този пример, може би като направят защитни заклинания на мъгълските жилища по своите улици. Животът на много хора може да бъде спасен, ако се вземат такива прости мерки.
— А какво ще кажеш, Крал, на слушателите, които изтъкват, че в такива опасни времена „на първо място са магьосниците“? — попита Лий.
— Ще им кажа, че има само една малка крачка от „на първо място са магьосниците“ до „на първо място са чистокръвните“, а после и до смъртожадните — отговори Кингзли. — Всички сме хора, нали? Животът на всички хора струва еднакво и заслужава да бъде спасен.
— Чудесно го каза, Крал, и ако някога се измъкнем от този хаос, да знаеш, че ще гласувам ти да станеш министър на магията — заяви Лий. — А сега нека чуем Ромул в любимата рубрика „Приятелите на Потър“.
— Благодаря, Поток — отвърна друг много познат глас и Рон пак понечи да коментира, но Хърмаяни го изпревари и пошушна:
— Знаем, че е Лупин!
— Ромул, при всяко свое участие в предаването ни повтаряш, че Хари Потър е жив. Още ли го твърдиш?
— Да — отсече Лупин. — Изобщо не се съмнявам, че ако той беше мъртъв, смъртожадните щяха да разгласят възможно най-шумно смъртта му, защото тя би нанесла пагубен удар по бойния дух на онези, които оказват съпротива на новия режим. Момчето-което-оживя си остава символ на всичко, в името на което се борим: тържеството на доброто, силата на невинността, необходимостта от неотклонна съпротива.
Хари усети прилив на признателост, примесена със срам. Дали Лупин наистина му беше простил ужасните неща, които му беше наговорил при последната им среща?
— А какво би казал на Хари, ако знаеше, че той ни слуша?
— Щях да му кажа, че духом всички сме с него — отговори Лупин, после се поколеба малко. — Щях да му кажа и да следва вътрешния си глас, който почти винаги е прав.
Хари погледна към Хърмаяни, която се беше просълзила.
— Почти винаги — повтори тя.
— О, ама аз не ви ли споменах? — възкликна Рон. — Бил ми каза, че Лупин отново живее заедно с Тонкс! И доколкото разбрах, тя доста е наедряла.
— И както винаги, съобщи ни последни новини за онези приятели на Хари Потър, които страдат заради верността си към него — предложи Лий.
— Както редовните слушатели знаят, мнозина от по-изявените поддръжници на Хари Потър бяха хвърлени в затвора, включително Ксенофилиус Лъвгуд, доскорошен издател на „Дрънкало“ — каза Лупин.
— Поне е жив! — прошепна Рон.
— Преди няколко часа научихме и че Рубиъс Хагрид… — И тримата ахнаха и за малко да пропуснат края на изречението. — … добре познат пазител на ключовете и дивеча в училището „Хогуортс“, се е измъкнал на косъм и не е бил задържан под стража на територията на „Хогуортс“, където според слуховете е организирал в дома си сдружението „Подкрепа за Хари“. Така че Хагрид не е бил отведен в предварителния арест и според нас е избягал.
— Сигурно когато бягаш от смъртожадни, е полезно да имаш петметров брат? — попита Лий.
— Да, дава известни предимства — сериозно се съгласи Лупин. — Нека само да добавя, че макар и да приветстваме духа на Хагрид, ние от „Потър-преглед“ призоваваме дори най-жертвоготовните привърженици на Хари да не следват примера на Хагрид. При сегашната обстановка е неразумно да се учредяват подобни сдружения.
— Съгласен съм, Ромул — заяви Лий, — затова ви предлагаме и занапред да засвидетелствате верността си към човека с мълниевидния белег, като слушате „Потър-преглед“! А сега да преминем към новините за магьосника, който се оказа точно толкова неуловим, както и самия Хари. Предпочитаме да го наричаме Главатаря на смъртожадните. За да изкаже мнението си за някои от най-безумните слухове, плъзнали за него, съм поканил един нов кореспондент, когото ще представя: Гризача.
— Гризача ли? — възкликна поредният познат глас и Хари, Рон и Хърмаяни викнаха в един глас:
— Фред!
— Не… май е Джордж.
— Според мен е Фред — настоя Рон и се наведе напред точно когато единият от близнаците — който и да беше той, — заяви:
— Не съм никакъв Гризач, и дума да не става! Казах ти, че искам да съм Рапирата!
— О, така да бъде. Рапира, бъди така любезен да споделиш с нас мнението си за различните небивалици, които чуваме за Главатаря на смъртожадните.
— Разбира се, Поток — отвърна Фред. — Както нашите слушатели знаят, освен ако не са се укрили на дъното на езерото в градината или на друго такова място, стратегията на Вие-знаете-кого да стои в сянка само сее паника. Имайте предвид, че ако всички, които са съобщили, че са го видели, наистина се бяха натъкнали на него, щяхме да имаме цели деветнайсет Вие-знаете-кои, които неуморно сноват наоколо.
— Това, разбира се, е добре дошло за него — намеси се Кингзли. — Той се е обгърнал с тайнственост, което поражда по-голям ужас, отколкото ако наистина се появяваше тук и там.
— Съгласен съм — каза Фред. — И така, хора, я по-спокойно! Положението е напечено и без да си съчиняваме разни небивалици. Да вземем например новия слух, че Вие-знаете-кой убивал само с поглед. Това, драги слушатели, го прави базилискът. Лесна проверка: вижте дали нещото, което ви гледа, е с крака. Ако е с крака, можете спокойно да го гледате в очите, макар че ако пред вас наистина стои Вие-знаете-кой, пак е много вероятно това да е последното, което ще направите през живота си.
Хари се засмя за пръв път от много, много седмици и усети как бремето на напрежението го напуска.
— А слуховете, че няколко пъти са го виждали в чужбина? — попита Лий.
— Е, кой ще откаже да отиде на почивка след такъв къртовски труд? — попита Фред. — Важното е бдителността на хората да не се притъпява заради измамното усещане за сигурност, породено от мисълта, че той е извън страната. Може и да е в чужбина, може и да не е, истината обаче е една: стига да поиска, той се придвижва по-бързо и от Сивиръс Снейп при вида на шампоан, затова не разчитайте, че е далеч, ако сте решили да се излагате на опасност. И през ум не ми е минавало, че ще седна да говоря такива неща, но… сигурността е на първо място!
— Благодаря ти много за мъдрите слова, Рапира — завърши Лий. — Драги слушатели, поредното предаване „Потър-преглед“ е към края си. Не знаем кога ще имаме възможност да излъчваме отново, но непременно ще се върнем. Останете на нашата честота: следващата парола е „Лудоокия“. Пазете се един друг, пазете вярата. Приятна вечер!
Копчето на радиоприемника се завъртя и лампичките зад скалата угаснаха. Хари, Рон и Хърмаяни още грееха. Подейства им невероятно ободрително да чуят познати приятелски гласове. Хари беше свикнал с
