— На мен ми прилича по-скоро на жилеща магия — отсъди Луциус. После плъзна сивите си очи по челото на Хари. — Тук има нещо — прошепна той, — може и да е белег, само че силно опънат… ела насам, Драко, и погледни внимателно! Какво ще кажеш?
Сега вече Хари видя лицето на Драко съвсем отблизо, точно до лицето на баща му. Приличаха си изумително, с тази разлика, че ако бащата беше страшно развълнуван, изражението на Драко издаваше нежелание, дори страх.
— Не знам — повтори той и тръгна обратно към камината, където майка му стоеше права и ги наблюдаваше.
— По-добре да сме сигурни, Луциус — извика тя със студен ясен глас на мъжа си. — Напълно сигурни, че това наистина е Потър, и чак тогава да викаме Черния лорд… Казаха, че това тук е негово — допълни Нарциса, взряна в пръчката от трънка, — но Оливандър описа съвсем друго… ако сгрешим и повикаме Черния лорд ей така, за нищо… нали знаеш какво направи той с Роул и Долохов?
— Ами мътнородата? — изръмжа Грейбек.
Хари едва не падна, когато похитителите накараха пленниците да се завъртят така, че светлината да пада вече върху Хърмаяни.
— Я чакайте — рече рязко Нарциса. — Да… точно така, именно тази тук беше заедно с Потър при Мадам Молкин. Видях снимката й във „Вести“. Погледни, Драко, това не е ли оная Грейнджър?
— Аз… може би… да.
— В такъв случай това е малкият Уизли… как му беше името?
— Да — каза отново Драко, както беше обърнал гръб на пленниците. — Възможно е.
Вратата на всекидневната зад Хари се отвори. Заговори жена, от чийто глас страхът на Хари се засили още повече.
— Какво има? Какво се е случило, Сиси?
Белатрикс Лестранж бавно заобиколи пленниците, спря отдясно на Хари и погледна Хърмаяни през подпухналите си клепачи.
— Ами да — заяви тя тихо, — това е малката мътнорода, нали? Грейнджър?
— Да, да, Грейнджър е — извика Луциус. — И според нас до нея е Потър! Потър и приятелите му — заловени най-после!
— Потър ли? — изписка Белатрикс и отстъпи назад, за да го огледа по-хубаво. — Сигурен ли си? В такъв случай Черния лорд трябва да бъде уведомен незабавно!
Жената вдигна нагоре левия си ръкав: Хари видя Черния знак, прогорен върху плътта на ръката й, и разбра, че всеки момент тя ще го докосне, за да призове любимия си господар…
— Тъкмо се канех да го повикам! — обясни Луциус и стисна Белатрикс за китката, за да й попречи да докосне знака. — Аз ще го призова, Бела, Потър е доведен в моя дом и мое право е…
— Твое право ли! — изсмя се тя злобно и се опита да отскубне ръката си от хватката му. — Ти, Луциус, загуби всякакви права, когато остана без магическа пръчка! Как смееш! Пускай ме!
— Това няма нищо общо с теб, не си заловила ти момчето…
— Какво каза, господин Малфой — намеси се Грейбек, — не вие, а ние хванахме Потър и златото се полага на нас…
— Златото, моля ви се! — прихна Белатрикс, като още се опитваше да избута зет си и търсеше със свободната си ръка магическата пръчка в джоба си. — Вземи си го златото, лешояд такъв, притрябвало ми е! Единственото, към което се стремя, е честта на неговата…
Тя престана да се дърпа и впери тъмните си очи в нещо, което Хари не виждаше. Въодушевен от капитулацията й, Луциус рязко пусна ръката й и вдигна ръкава си…
— СПРИ! — изписка Белатрикс. — Не го докосвай, ако Черния лорд дойде сега, ще загинем всички!
Луциус застина, както държеше показалец над своя знак. Белатрикс излезе от стесненото полезрение на Хари.
— Какво е това там? — чу я той да пита.
— Меч — изсумтя един от похитителите, който също не се виждаше.
— Дай ми го.
— Не е ваш, драга ми госпожо, мой си е, аз го намерих!
Чу се удар, блесна червена светлина: Хари разбра, че на похитителя е направено зашеметяващо заклинание. Спътниците му нададоха гневни крясъци, Скабиор вероятно извади магическа пръчка.
— Какви ги вършиш, жено?
—
Макар че бяха четирима срещу един, те не можеха да се мерят по сила с нея: както Хари знаеше, Белатрикс беше вещица с невероятни магьоснически умения и без капка съвест. Всички се свлякоха направо там, където стояха — всички без Грейбек, който беше накаран да коленичи и да протегне напред ръце. Хари видя с периферното си зрение как Белатрикс се навежда над върколака — беше стиснала здраво в ръката си меча на Грифиндор и беше пребледняла като платно.
— Откъде взехте този меч? — прошепна тя на Грейбек и изтегли магическата пръчка от ръката му, която не оказа съпротива.
— Как смееш? — изръмжа той и устата му беше единственото, което можеше да се помръдне, докато върколакът беше принуден да гледа Белатрикс. Той оголи остри зъби. — Пусни ме, жено!
— Къде намерихте меча? — повтори тя и го размаха пред лицето му. — Снейп го прати в моя трезор в „Гринготс“!
— Беше в тяхната палатка — изграчи Грейбек. — Пусни ме, казах!
Белатрикс размаха магическата пръчка и върколакът скочи на крака, но явно го достраша да се доближи. Задебна иззад едно кресло, вкопчил мръсни извити нокти в облегалката му.
— Драко, махни оттук тия боклуци! — нареди Белатрикс и посочи мъжете в безсъзнание. — Ако не ти стиска да ги довършиш, остави ги на двора, ще се заема с тях по-късно.
— Как смееш да говориш така на Драко! — избухна Нарциса, но сестра й се разпищя:
— Млък! Положението, Сиси, е по-тежко, отколкото изобщо можеш да си представиш! Имаме огромен проблем.
Тя стоеше леко задъхана и гледаше меча, особено внимателно се взираше в ръкохватката. После се извърна към смълчаните пленници.
— Ако това наистина е Потър, от главата му не бива да падне и косъм — промърмори Белатрикс по- скоро на себе си, отколкото на другите. — Черния лорд държи да го довърши собственоръчно… но ако разбере… трябва… трябва да проверя… — Белатрикс отново се извърна към сестра си: — Докато измисля какво да правя, пленниците да се отведат в подземието!
— Това тук е моята къща, Бела, стига си се разпореждала…
— Направи каквото ти казах. Нямаш представа в каква опасност сме! — изпищя Белатрикс: изглеждаше уплашена, обезумяла, а магическата й пръчка изстреля тънка струйка огън, който прогори дупка в килима.
Нарциса се поколеба за миг, после се обърна към върколака.
— Грейбек, отведи пленниците долу в подземието.
— Чакай — спря го рязко Белатрикс. — Всички без… без мътнородата.
Грейбек изсумтя доволно.
— Не! — извика Рон. — Вземете мен, мен оставете!
Белатрикс го зашлеви през лицето и ударът отекна в стаята.
— Ако тя умре по време на разпита, ти си следващият — каза жената. — За мен родоотстъпниците не са по̀ стока от мътнородите. Отведи ги долу, Грейбек, постарай се да ги затвориш добре, но не им прави нищо… засега.
Тя му метна обратно магическата пръчка, после извади изпод мантията сребърна кама. Разряза въжето, с което Хърмаяни беше завързана към останалите пленници, и я затегли за косата към средата на стаята, а Грейбек подкара другите към втора врата, сетне по тъмен коридор, като държеше пред себе си магическата пръчка, излъчваща невидима неустоима сила.
— Как мислите, дали ще ми даде парче от момичето, щом приключи с него? — изграчи върколакът, докато ги тикаше по коридора. — Според мен ще ми даде да си хапна малко, какво ще кажеш, Рижавелко?
