Хари Потър и даровете на смъртта

Хари усети, че Рон трепери. Минаха по стръмно стълбище, все така завързани гърбом един за друг, и имаше опасност всеки момент да се подхлъзнат и да си строшат вратовете. В долния край стигнаха до тежка врата. Грейбек я отключи, като почука по нея с магическата пръчка, после ги натика във влажно мрачно помещение и ги остави в пълен мрак. Кънтежът от затръшнатата врата на подземието още не беше заглъхнал, когато точно над тях се чу ужасяващ протяжен писък.

— ХЪРМАЯНИ! — ревна Рон и започна да се гърчи и да се дърпа, за да се отскубне от въжетата, с които всички бяха завързани, а Хари залитна. — ХЪРМАЯНИ!

— Тихо! — спря го Хари. — Млъкни, Рон, трябва да измислим как…

— ХЪРМАЯНИ! ХЪРМАЯНИ!

— Трябва да решим какво да правим, стига си крещял… трябва да махнем въжетата…

— Хари! — прошепна някой в тъмното. — Рон! Вие ли сте?

Рон престана да вика. Съвсем наблизо се чу как някой се движи, после Хари видя сянка, която се приближи.

— Хари! Рон!

— Луна?

— Да, аз съм. О, не, не исках да ви заловят!

— Можеш ли да ни помогнеш да махнем въжетата? — попита Хари.

— О, да, надявам се… тук има един стар пирон, използваме го, ако трябва да счупим нещо… чакай малко…

Горе Хърмаяни изпищя отново, чуха как Белатрикс й крещи, но не успяха да разберат какво, защото Рон пак се развика:

— ХЪРМАЯНИ, ХЪРМАЯНИ!

— Господин Оливандър! — тихо каза Луна. — У вас ли е пиронът, господин Оливандър? Ако се помръднете малко… струва ми се, че беше при каната с водата… — Тя се върна след секунди. — Само не мърдайте.

Хари усети как Луна забива пирона в грубите нишки на въжето, за да разхлаби възлите. Отгоре екна гласът на Белатрикс.

— Пак ще те попитам! Откъде взехте меча? Откъде?

— Намерихме го… намерихме го… МОЛЯ ВИ!

Хърмаяни изпищя отново, Рон се задърпа още по-силно и ръждивият пирон се плъзна към китката на Хари.

— Много те моля, Рон, не мърдай — прошепна Луна. — Не виждам какво правя…

— В джоба ми! — викна Рон. — В джоба ми има загасител и той е пълен със светлина!

След няколко мига се чу щракване: светещите клъбца, които загасителят беше изсмукал от лампите в палатката, политнаха към тавана и понеже не можаха да се слеят с източника си, увиснаха там като мънички слънца, залели подземието със светлина. Хари видя Луна, върху чието бледо изпито лице сякаш бяха останали само очите, и застиналата фигура на майстора на магически пръчки Оливандър, свил се на пода в ъгъла. Извърна се и зърна и другите им съкилийници: Дийн и таласъма Грипкук, който всеки момент щеше да припадне и се крепеше само защото беше завързан с въжетата за човеците.

— О, така е много по-лесно, благодаря ти, Рон — каза Луна и отново се зае да ги развързва. — Здравей, Дийн!

Отгоре долетя гласът на Белатрикс.

— Лъжеш, мръсна мътнорода, и аз го знам! Била си вътре в трезора ми в „Гринготс“. Казвай истината, казвай я!

Поредният ужасен писък…

— ХЪРМАЯНИ!

— Какво друго сте взели? Какво друго сте задигнали? Казвай истината, иначе ще те накълцам с ей тази кама и хич няма да му мисля.

— Готово!

Хари усети как въжетата падат и докато си разтъркваше китките, се обърна и видя, че Рон тича из подземието, извърнат към тавана, и търси дупка, откъдето да излезе. С окървавено и насинено лице Дийн благодари на Луна и продължи да стои и да трепери, докато Грипкук се строполи с изнемощял объркан вид на пода в подземието — по мургавото му лице се червенееха няколко следи от удари.

Рон пък се опитваше да се магипортира без пръчка.

— Оттук няма как да излезеш, Рон — обясни Луна, докато гледаше безплодните му опити. — Подземието е направено така, че да не можеш да избягаш. В началото и аз пробвах. Господин Оливандър е тук отдавна и е опитвал какво ли не.

Хърмаяни се разпищя отново: звукът проряза Хари като физическа болка. Почти без да забелязва паренето в белега върху челото си, той също затича из подземието и заопипва стените, без да знае защо — дълбоко в себе си беше наясно, че няма смисъл.

— Какво още взехте, какво? ОТГОВОРИ! КРУЦИО!

Писъците на Хърмаяни отекнаха в стените горе, Рон беше на път да се разплаче, докато блъскаше с юмруци по стените, а в пълното си отчаяние Хари смъкна от врата си кесийката на Хагрид и зарови вътре. Извади снича от Дъмбълдор и го разтръска с неясна надежда — не се случи нищо. Размаха двете половини на счупената фениксова пръчка, но те бяха безжизнени, парчето огледало проблесна и падна на пода, а Хари видя как засиява най-ясното синьо…

От огледалото го гледаше окото на Дъмбълдор.

— Помогнете ни! — извика му той в безумното си отчаяние. — В подземието на Малфой сме, помогнете ни!

Окото примига и изчезна.

Хари дори не беше сигурен, че наистина е било там. Наклони парчето огледало на едната страна, после на другата, но не видя в него да се отразява друго, освен стените и таванът на тяхната тъмница, горе Хърмаяни пищеше, а Рон до него крещеше:

— ХЪРМАЯНИ, ХЪРМАЯНИ!

— Как сте проникнали в трезора ми? — чуваха те крясъците на Белатрикс. — Кой ви помогна, онзи мръсен малък таласъм в подземието ли?

— Тази вечер го срещнахме за пръв път! — изхлипа Хърмаяни. — Изобщо не сме влизали в трезора ви… това тук не е истинският меч! Копие е, само копие!

— Копие ли? — разписка се Белатрикс. — А, много правдоподобно, няма що!

— Можем лесно да разберем — чу се и гласът на Луциус. — Драко, доведи таласъма, той ще ни каже дали мечът е истински.

Хари се стрелна през подземието и отиде при мястото на пода, където Грипкук се беше свил на кравай.

— Грипкук — пошушна той в острото ухо на таласъма, — кажи им, че мечът е фалшив, те не бива да узнават, че е истинският, много те моля, Грипкук…

Чу как някой тътрузи крака надолу по стълбището за подземието и след миг иззад вратата екна разтрепераният глас на Драко.

— Отдръпнете се. Стройте се при стената отзад. Не се опитвайте да правите нищо, в противен случай ще ви избия.

Те се подчиниха и когато ключалката се завъртя, Рон щракна със загасителя и светлините се пъхнаха обратно в джоба му, възстановявайки мрака в подземието. Вратата се отвори широко и Малфой влезе с насочена пред себе си магическа пръчка, блед и решителен. Сграбчи за ръката малкия таласъм Грипкук и като го теглеше след себе си, тръгна да се връща горе. Вратата се затръшна и в същия миг вътре в подземието се чу силно пук.

Рон щракна загасителя. Клъбцата светлина отново излязоха от джоба му и политнаха във въздуха, разкривайки домашното духче Доби, което току-що се беше магипортирало при тях.

— ДОБИ!…

Хари удари с все сила Рон по ръката, за да го накара да млъкне, а той се ужаси от грешката си. Горе се