покланяше, въпреки че двамата не се виждаха. — Но знам, че сте доблестен и почтен, затова ви моля, ако докажа, че заслужавам, позволете да ви служа и да посветя живота си на този дълг!
Сано се развълнува. Подобен открит израз на лоялност към вишестоящия събуждаше цялата сурова красота на Бушидо. За съжаление, ако не успееха да заловят Убиеца Бундори, като васал на Сано Хирата щеше да бъде наказан заедно с него. А Сано не можеше да позволи да се случи подобно нещо.
— Оценявам високо предложението ти, Хирата сан — отвърна той с официално хладен тон, — но шогунът може би има планове за мен, които не те включват. Така че приеми съвместната ни работа като временно задължение.
Хирата не отвърна, но разочарованието и унижението му изпълниха тишината с напрежение. Сано бе искрено убеден, че така ще предпази Хирата от евентуални заплахи и провали, но това не успокояваше чувството му за вина. И двамата се чувстваха неловко, затова прекараха останалото време в мълчание. Часовете се точеха бавно и тягостно. Възторгът на Сано, че бяха открили къщата и уличаващите веществени доказателства, угасна за сметка на тревогата. Щяха ли да заловят убиеца бързо, или предстоеше в жестока схватка? Щеше ли да му се наложи да убива отново? Кога най-сетне щеше да се появи?
Постепенно несигурността се превърна в съмнение — часът на кучето отдавна бе минал! Ами ако Аой е сбъркала? Ако Убиецът Бундори изобщо не се появи? Значи нахалост е пропилял един от петте скъпоценни дни, които му оставаха, за да изпълни задачата и да се спаси от опозоряване.
По положението на луната Сано прецени, че вероятно наближава полунощ. За да дойде дотук, убиецът сигурно е излязъл от Едо преди затварянето на портите, а оттогава бяха минали повече от два часа. Трябваше вече да е пристигнал или поне да е съвсем наблизо.
Изведнъж го прониза кристално ясно чувство: Убиецът Бундори нямаше да дойде — поне не тази вечер. Обърна се към Хирата, за да сподели убеждението си, но в този миг над мочурището отекна дълбок камбанен звън, идващ откъм града. Хирата светкавично скочи на крака:
— Това е камбаната на храма Зоджо — извика той.
— Но защо бие по това време?
— Не знам — тревожно отвърна Сано и запали свещта. Камбаните биеха само при важни будистки празници или при пожар, тайфун, земетресение или някое друго нещастие.
Като убийство например.
Двамата срещнаха погледи във внезапно неизречено прозрение — ето защо Убиецът Бундори не бе дошъл тук, където го очакваха. Втурнаха се да съберат нещата си и да натоварят конете и след минута вече препускаха към храма Зоджо.
Глава 16
Дълго след като камбаната на храма бе престанала да бие, Убиецът Бундори все още чуваше безпощадния й глас в да кънти в съзнанието му, докато бързаше надолу по тъмния междуселски път към убежището си.
Няма бягство, отекваха въображаемите удари. Няма бягство!
Задъхан се втурна в самотната си колиба в едно затънтено селце близо до храма. Затвори вратата след себе си и спусна резето. В тъмнината хвърли меча си на пода и разкъса дрехите, изцапани с кръв. После рухна на леглото. Ужасът го завладя с такава сила, че му призля. Тази нощ трябваше да бъде мигът на неговия велик триумф, а не на пълното му нещастие!
Току-що бе извършил четвъртото си убийство. Очакваше, че ще стане по-лесно от предишните, дори бе поел огромния риск да остави трофея на такова почетно място, каквото му се полагаше. Но съдбата му погоди номер и той допусна грешка, която можеше да му коства свободата, живота и възможността да довърши мисията си. Тази вечер бе оставил безценни, опасни улики на местопрестъплението.
Сви се на топка, опря колене в гърдите си и стисна юмруци тъй силно, че ноктите му се забиха в дланите. Тракащите му зъби прехапаха нежната плът в устата му и той усети вкус на кръв. Понесе болката като наказание за своята глупост и страхливост — черти, тъй чужди на владетеля Ода, чийто наследник бе.
Имаше и още нещо, което бе по-опасно от уликите в храма Зоджо — тази вечер го бяха видели и вероятно щяха да го разпознаят. Сега му се налагаше да рискува с друг тип убийство, защото не можеше да остави свидетеля жив. Тревожеше го и нещо друго — специалният агент на шогуна бе затегнал охраната в Едо, затруднявайки свободното преминаване през града. Бе открил убийството на онзи ета, дето уж бе най- безопасно. И не бе обърнал никакво внимание на отправените му заплахи и предупреждения. Дори и на наемния убиец! Проклетият сосакан Сано откриваше опасни тайни. Убиецът Бундори чувстваше как мрежата около него и се затяга.
Лятото преди сто и петнайсет години. Крепостта Нагашино е обсадена от клана Такеда. Стрелците на владетеля Ода са коленичили в редици пред близка ограда. Пред тях стоят флангове от воини — пешаци и конници — примамка за Такеда. Зад оградата Убиецът Бундори чака с основната армия. Като висш генерал на владетеля Ода той командва цял полк първокласни войници. Никой не помръдва, всички са готови да се бият до победа. Тропотът на приближаващата армия на Такеда нараства с всеки миг. Убиецът Бундори не изпитва страх, само трепетно очаква сражението.
Вражеската армия връхлита върху им. Убиецът Бундори слуша виковете, дрънченето на мечове, тропота на копита и цвиленето от ръкопашната схватка между оставените за примамка воини и пътищата на Такеда. Битката кипи все по-близо, тъй като воините примамка почват да отстъпват. Вражеската армия настъпва връз оградата. Внезапно оглушителни гърмежи раздират въздуха; конският тропот заглъхва, виковете преминават в писъци. Такеда е попаднал в капана.
Втора серия пушечни изстрели следва първата. И още писъци; трупове на коне и хора рухват шумно на земята. Убиецът Бундори се смее в екстаз. Владетелят Ода е наредил воините да стрелят на залпове, когато врагът приближи, за да избегнат присъщите недостатъци на аркебуза — малък обхват и дълго време за зареждане.
В този момент зад редиците прозвучава бойна тръба. Убиецът Бундори излиза с коня си иззад оградата и се втурва в галоп сред основната войска. После обръща коня и вади меча си. Десетки вражески воини падат пред него и заливат полето с реки от кръв. Стрелците продължават да обсипват със стрели и куршуми Такеда и воините му. Докато гарнизонът на крепостта Нагашино се втурва да атакува бягащия Такеда в гръб, Убиецът Бундори вече е прегракнал от радостни бойни крясъци.
С негова помощ владетелят Ода побеждава клана Такеда, основните му съперници. Сега вече нищо не стои по пътя му към господство над цялата страна.
Глава 17
Храмът Зоджо — семейна собственост на клана Токугава, бе построен преди близо сто години и заемаше обширна площ в Шиба, южно от Едо. В него живееха над три хиляди свещеници и помощниците им.
Когато двамата с Хирата наближиха храма, Сано бе обзет от усещането, че се връща у дома — тук бе прекарал девет години от живота си като ученик в храмовото училище и познаваше всяка стъпка от местността. Докато яздеше, си мислеше колко нелепо е да пристига тук не за да се срещне с приятелите от момчешките години или с учителите си, а за да разследва ново жестоко убийство. Свърнаха в завоя и Хирата възкликна:
