Янагисава рязко се обърна. Разпозна Сано и доволното му изражение изчезна. Очите му потъмняха и от него на талази заструи враждебност.
— Нямам какво да ви кажа, сосакан — в гласа му звучеше злоба. — Как си позволявате да нарушавате уединението ми тъй нагло? Незабавно ме освободете от присъствието си!
Смелостта на Сано угасна, но той запази самообладание. Коленичи и каза припряно:
— Уважаеми съветнико, моля, кажете ми какво съм сторил, за да ви засегна тъй дълбоко. Каквото и да е и било, станало е неволно. Позволете ми да изкупя грешката си… — Сано се надяваше да омилостиви Янагисава и да го склони за разговор. Дворцовият управител злобно замахна с крак и дебелата подметка на дървения му сандал уцели Сано в рамото. Той падна по гръб. От гърдите му се изтръгна вик на болка и изненада. В следващия миг бе обзет от гняв, но Бушидо му забраняваше да се опълчва срещу доверения човек на господаря. Янагисава застана над него със стиснати до тялото юмруци:
— Не можеш да изкупиш грешката си, щом се опитваш да ме набедиш за убиец!
— Не ви набеждавам в нищо — възкликна Сано, слисан от необичайния за дворцовия управител изблик на гняв. Очевидно не смяташе за нужно да поддържа привидната си благост. Сано се изправи залитайки. Да, явно шпионите в крепостта вече бяха докладвали на Янагисава, че Ногучи е издирвал потомците на генерал Фудживара. — Просто разследвах една улика… Откъде да знам, че по потекло сте свързан с убийствата? Повярвайте, по отношение на вас разследванията ми ще бъдат чиста формалност в името на едно щателно разследване… На никого не съм и споменавал, че сте в числото на заподозрените, дори и през ум не ми е минавало да ви обвинявам… Според мен е абсолютно невъзможно вие да сте Убиецът Бундори — Сано нарочно говореше страхливо и раболепно, а в същото време внимателно наблюдаваше реакциите на дворцовия управител.
Но Янагисава сякаш не го чуваше. Очите му святкаха и при всяка дума се самозапалваше:
— Ти гледаш да унищожиш репутацията ми, да настроиш шогуна срещу мен, да ме оклеветиш, да очерниш дедите ми… — слюнки хвърчаха от устата му. — Няма да търпя това. Чуваш ли?
Сано онемя от твърденията на Янагисава. Никога не се бе замислял, че дворцовият управител може да има подобни мотиви за омразата си към него. Нямаше смисъл да го убеждава, че не се е опитвал да го злепоставя, пък и Янагисава едва ли щеше да му повярва. И понеже вече нямаше какво да губи, Сано реши да продължи разследването си:
— Ваше сиятелство, вие можете и сам да докажете невинността си, като съобщите къде сте били по време на убийствата… Ако имате задоволително алиби, въпросът отпада и…
Янагисава го сграбчи за яката и го придърпа толкова близо до себе си, че лицата им почти се докоснаха:
— Слушай, сосакан, и ме чуй добре — изсъска той. Гневът бе изкривил лицето му в грозна гримаса. — Аз съм най-висшият служител на негово превъзходителство, а ти си просто негов лакей за още три дни. Нямаш право да ме разпитваш и аз не съм длъжен да ти отговарям… — резлива слюнка опръска Сано в лицето. — И ако продължаваш да ме тормозиш с непристойни въпроси и фалшиви обвинения, ще те… — внезапно Янагисава спря, пусна Сано и отстъпи назад. Пое си дълбоко въздух и шумно издиша. После приглади дрехите си, а фините му черти застинаха в обичайната вежлива маска. Само очите му бяха тъмни и бездънни от омраза. Когато заговори отново, гласът му прозвуча като от отвъдното: — Знай, че няма да ти позволя да завършиш успешно мисията си. И преди да съм приключил с теб, драги ми сосакан, ти ще цивриш и ще се молиш за привилегията да се озовеш на кораба за остров Садо! — после се обърна и се отдалечи.
Обзет от отчаяние, Сано пое към крайбрежната алея, където го чакаха Ногучи, съдията Уеда и жените. Наложи си ведро изражение, но мислите му продължаваха да кръжат около разговора с Янагисава. Не успя да събере необходимите доказателства за виновността или невинността на дворцовия управител. И какво ще прави сега?
Приближи се до храма и се втрещи. Вдясно людете от свитата на Янагисава се качваха на върволица паланкини, до които стояха носачи, готови да поемат обратно към Едо. Янагисава се поклони на другите висши сановници и влезе в първия — в паланкина с изрисуван огнен дракон върху лакираните черни врати. После носачите вдигнаха паланкина и минаха с бързи стъпки покрай него. Сано не чуваше повече тропота на нозете им, погледът му се замъгли и в съзнанието му Янагисава стана най-важният заподозрян. Тутакси го обзе ужасен страх — подвигът, чрез който се надяваше да осигури място на своята фамилия в историята, щеше да му коства живота. Янагисава държеше под контрол всички в бакуфу и Сано щеше да бъде заклеймен като предател, задето си е позволил да го хули и обвинява. За да остане верен на справедливостта и да изпълни задълженията си, той трябваше просто да посече дворцовия управител и после да извърши самоубийство, за да се отърве от опозоряване, залавяне и екзекуция. Защото според суровите канони на Бушидо
Глава 23
И въпреки че мисълта за ритуалното самоубийство сепуку пронизваше душата му като северен вятър, Сано продължи да води разследването си. Още щом се върна в крепостта, се зае да следи Чуго Гичин, макар да вярваше, че ще оползотвори по-пълноценно времето си, ако следи Янагисава. Скоро постоянството му се увенча с успех — началникът на дворцовата охрана напусна крепостта и се отправи към района, където бяха разположени именията на даймио. Пое на юг, свел глава, сякаш се страхуваше да не бъде разпознат. Сано го следваше на безопасно разстояние, но щом навлязоха в Нихонбаши, капитанът стана по-бдителен — започна да криволичи из улиците, внезапно сменяше посоката, често хвърляше поглед през рамо. Вниманието на Сано бе съсредоточено изцяло в усилия да не издаде присъствието си. Нарочно изостана, но замалко да го изгуби и затова препусна в галоп из околните улички. При портите на една съседна махала го забеляза отново и успя да чуе как Чуго отговоря на въпросите на стражите:
— Тереу Отани, васал на владетеля Маеда — отвърна капитанът, когато го попитаха за името му.
Стражите, очевидно стреснати от строгия му вид, го пуснаха, без да го претърсват и да му задават повече въпроси. При следващата порта Чуго се представи като Сабуро Ишино, васал на владетеля Кий. Сано настръхна от неясно предчувствие. Нима капитанът минаваше под прикритието на псевдоними, за да не може никой да съобщи, че го няма на поста му? Или защото възнамеряваше да извърши убийство и не искаше свидетели, които да съобщят, че са го видели близо до местопрестъплението?
Следващият ход на капитана напълно го слиса. Чуго сви в една пуста улица със затворени магазини. Скрит зад голяма фирмена табела, Сано видя как той слезе от коня си и го върза пред единствената осветена постройка, хвърли по един поглед в двете посоки на улицата и се изкачи до вратата на магазина. Почука, някой му отвори и той изчезна вътре.
Сано се огледа, но не видя жива душа наоколо. Слезе от коня си и върза животното за един стълб. После крадешком се запромъква към магазина и през прозрачните хартиени прозорци видя вътре четири неясни фигури, които се движеха из осветената стая. Единият бе Чуго, но кои ли бяха другите трима? Толкова му се искаше да види! Но прозорците бяха обезопасени със здрави решетки, а дървената врата, измазаните с хоросан стени и сламеният покрив изглеждаха солидни.
Върна се предпазливо при коня си, отвърза го и сви заедно с него в една улица, която минаваше точно зад магазина. По нея се въргаляха вонящи дървени сандъци за боклук, кофи с отходни отпадъци и всякакви нечистотии. Тъмнина обгръщаше всичко и Сано пипнешком пристъпи напред, за да достигне постройката, в която бе изчезнал Чуго. Забеляза пълзящата към него фигура чак когато ги делеше само една ръка разстояние. Тревога избухна в гърдите му като безгласен вик. За миг той регистрира зловещия вид на мъжа — ниската, прихлупена над лицето шапка, ръката под широкото наметало, която несъмнено стискаше оръжие. И внезапното спиране, което означаваше, че той също го бе видял. Сано не изчака да го нападнат, а пръв се хвърли срещу убиеца. Ударът при силния сблъсък разтърси костите му и изтръгна приглушен вик. Двамата се строполиха на земята, Сано започна да се бори, за да притисне противника си, но явно той бе опитен боец и бързо стовари тежък юмрук върху челюстта му. После заби коляно в корема му. Претърколиха се и Сано блъсна главата си в голата земя. Все пак успя да се съвземе и да сграбчи с две ръце врата на
