нападателя. Мъжът захърка и се задави. Тялото му се загърчи в отчаяни усилия да се освободи от хватката на Сано.
— Кой те нае? — попита Сано с пронизителен шепот, задъхан от усилията да удържи мятащото се тяло. Притискаше го, но не достатъчно, за да го умъртви. Искаше противника си жив, за да отговори на въпросите му: — Кой те изпрати? Говори!
Този път нападателят се отпусна и разпери ръце, показвайки, че се признава за победен.
— Добре — изхриптя непознатият. — Само пощадете живота ми, моля!
Сано предпазливо свали ръцете си от гърлото му и се отпусна на колене. Така и не видя юмрука, който се стовари върху брадичката му, метна го назад и го запрати в стената. Ушите му забучаха. Заслепиха го яркочервени фойерверки. Докато с мъка се изправяше на крака, видя как противникът му се хвърля срещу него с вдигнат меч. Сано измъкна собствения си меч, но преди да нанесе първия си удар, изведнъж разпозна нападателя си и изумление скова ръката му.
— Хирата?
Младият дошин замръзна. Очите му се ококориха от стъписване и ужас. В следващия миг отпусна меча си.
— Сосакан сама!
— Шшшт! — Сано сложи пръст върху устните си. — Хирата, съжалявам, че те нападнах — прошепна той. — Но какво правиш тук?
Хирата се свлече на колене и се поклони.
— Сосакан сама, гомен насай, съжалявам и хиляди извинения, че ви ударих! Просто изпълнявах заповедите ви… — и той поясни със съскащ, възбуден шепот: — Мацуй Минору е вътре!
Слисан, Сано се втренчи първо в Хирата и после в магазина, където бе влязъл Чуго. Какво правеха вътре двамата заподозрени?
Глава 24
Чуго коленичи на пода в лихварския магазин, наблюдавайки как братовчед му Мацуй сипва саке. Осветеното главно помещение на магазина бе празно, служителите на търговеца отдавна си бяха отишли. Везните, с които теглеха златото, стояха неподвижни до сметалата за пресмятане на стойността му. Двамата нощни пазачи се бяха оттеглили в помещението в дъното, където охраняваха парите и документите. От многобройните клиенти на Мацуй бе останал само натрапчивият мирис на тютюн, който за Чуго бе символ на покварата на парите. Почувства се омърсен, сякаш самото му присъствие тук петнеше духа му на воин. Стомахът му се сви от дълбока ненавист към Мацуй — търговеца, бившия самурай, живо въплъщение на алчността и безчестието. За нещастие му бе роднина.
— Не е ли странно как съдбата преди време ни раздели, а сега ни събира отново, родственико мой? — със сърдечна усмивка Мацуй поднесе на Чуго чашка саке.
Чуго се раздразни от свойския тон на търговеца.
— Не сме родственици, откакто изостави Пътя на воина — отвърна рязко. Не желаеше да афишира връзката си с Мацуй и затова се бе постарал никой да не види, че влиза тук. Сега прие чашата, но само се престори, че отпива. — Не уважавам семейството ти, макар и да сме братовчеди по кръв!
Във веселия смях на Мацуй прозвуча заплашителна нотка:
— Е, това беше доста грубичко, братовчеде — и търговецът обърна на един дъх собственото си питие. После се втренчи в Чуго със светнал предизвикателен поглед. — Вероятно много скоро ще стане ясно кой от нас носи повече чест на семейството. Или повече безчестие…
— Значи си ме повикал тук да ме обиждаш? — попита Чуго. — Ако знаех, нямаше да дойда… — разяждащата отрова на гнева обхвана гърдите му. Но враждата между него и Мацуй не започваше с тях двамата. Тя имаше своите дълбоки корени в миналото.
След убийството на Нобунага Ода повечето от васалите му бяха преразпределени между водещите му генерали — Тойотоми Хидейоши и Токугава Йеясу. Но генерал Фудживара бе прекарал краткия остатък от живота си, нападайки клановете Араки и Ендо, вместо да служи на съюзниците на своя господар. След неговата смърт трима от синовете му, в това число дядото на Чуго, се бяха заклели във вярност към Токугава. Само дядото на Мацуй бе станал командващ при генерал Тойотоми — пряк наследник на Ода, и с това бе причинил сериозен разрив между братята. Разривът се бе задълбочил със смъртта на Тойотоми и с издигането на Токугава. Дядото на Чуго се бе сражавал геройски под командването на победителя Йеясу в битката при Секигахара и след това бе получил висок пост в крепостта Едо. А дядото на Мацуй и двамата му братя бяха назначени на по-ниски постове в богатите селскостопански провинции извън Едо. Сега мисълта за тази някогашна вражда възпламени гнева на Чуго. Той остави пълната чаша и понечи да стане.
— Извини ме, но трябва да се връщам на поста си.
Мацуй само се засмя отново.
— Знаеш защо те повиках, и затова дойде. Пренебрегна дълга си, а уж го смяташ за по-благороден от трупането на пари…
Гневът на Чуго се разрази в ярост. Стиснал зъби и юмруци, изгаряше от желание да изтегли меча си и да посече търговеца. Дядо му вероятно бе изпитвал същата враждебност към дядото на Мацуй. Но с усилие си наложи да седне и отново да вземе чашата си.
— Искаш да говорим за заема ми ли? — попита.
Мацуй вдигна вежди в престорена изненада:
— Заема ти ли? О, да, сега си спомних. Да, наистина ти бях дал на заем голяма сума пари… Миналата година, доколкото си спомням, нали?
Без съмнение, стига да иска, той е в състояние да назове точната дата и сума, помисли си Чуго и съзнанието, че Мацуй си играе с него, засили гнева му. Търговецът сипа още масло в огъня на омразата му със следващата си реплика:
— Дори ти, братовчеде, трябва да признаеш, че и от търговците има някаква полза, нали?
Мацуй явно му напомняше срамния факт, че докато самураите управляват земята, търговците контролират богатството й. Колко наивно семейството на Чуго бе оценило последиците от решението на Мацуй да напусне самурайското съсловие! По онова време Чуго бе четиринайсетгодишен — една година го делеше от посвещаването му в мъжественост и началото на кариерата му като стражник в крепостта Едо. В онази лятна утрин той се упражняваше в бой с меч, когато в дома им пристигна вестоносец от крепостта. Баща му излезе да получи свитъка, прочете го и отправи към сина си пълен с тревога поглед:
— Братовчед ти Минору е напуснал поста си на страж в имението на негово превъзходителство в Северно Канто и е отворил пивоварна за саке в Исе — в гласа му прозвучаха резки нотки на презрение, но особената му усмивка издаваше задоволство и очите му искряха в справедливо удовлетворение. — С някакви остатъци от достойнство Минору се е отказал от името Фудживара и сега се нарича Мацуй… — бащата бе разказал на сина си историята на клана Фудживара още в най-ранна детска възраст и сега Чуго веднага осъзна, че срамното деяние на братовчед му, макар и позорно за рода, издига в йерархията собственото му семейство. После баща му рече бавно: — Сега на нас остава да крепим семейната чест. Ти трябва да бъдеш достоен потомък на генерал Фудживара.
Чуго чуваше подобни съвети все по-често през ранния етап на своето възмъжаване, защото радостта на семейството му заради позора на Мацуй бързо гаснеше, като гледаха как той става все по-богат и по- влиятелен. Докато те се свиваха да посрещнат нарастващите разходи с постоянно намаляващите им доходи, Мацуй живееше в охолство. Като началник на охраната Чуго виждаше шогуна само по време на пищни церемонии и делови срещи, а Мацуй се радваше на частни аудиенции. Като финансов съветник на Токугава Мацуй стоеше по-близо до трона, отколкото Чуго би достигнал някога. В крайна сметка неговият своенравен братовчед го бе надминал.
Сега Чуго се разгневи при мисълта за дълговете, които той и неговият господар имаха към Мацуй. Нима точно сега братовчед му намери удобен момент да си иска заема? Чуго не бе в състояние да се разплати. Имаше сериозни разходи и не разполагаше със заделени пари в брой.
— О, ти си точен платец, Чуго сан. Няма какво да обсъждаме… поне по този въпрос… — усмихна се търговецът.
— Тогава какво искаш? — попита Чуго с привидно безразличие.
