— Бях сигурна, че подозирате братовчедите ми, щом дойдохте и тук. Но доколкото знам, все още не сте арестували никого, което означава, че не разполагате с доказателства срещу тях. И с мотив. Нали?
Някогашната юна бе не само очарователна, но и интелигентна. Сано не виждаше смисъл да отрича очевидното.
— Да — призна той. Реши да остави разговора да върви в избраната от нея посока и да се надява, че сама ще му даде някакви признаци за вина или невинност.
Бълбукащият й смях извика в представите му картина на буен поток:
— Тогава аз с искрено удоволствие ще ви предоставя поне част от онова, което ви е нужно, за да пратите Убиеца Бундори на смърт! — тя замълча за миг, после продължи с леко помрачен глас: — И така… Корените на убийствата се крият в събития от преди повече от сто години…
Най-после потвърждение на неговата теория, макар и от противоречив източник — бивша проститутка, потомка на Фудживара и пряко заподозряна в убийство.
— Имате предвид набезите на генерал Фудживара срещу клановете Араки и Ендо — подсказа той.
Но сянката на Отама зад паравана поклати глава:
— Не, сосакан сама. Говоря за убийството на Ода Нобунага.
Смутен, Сано каза:
— Но нали враждата е възникнала след смъртта на Ода… В архивите нищо не подсказва, че става въпрос за нещо повече от съвпадение…
Отама се засмя отново:
— Сосакан сама, човек с вашата интелигентност би трябвало да знае каква огромна част от историята изобщо не се описва. Онова, което ви разказвам, не идва от плесенясалите стари ръкописи, а от тайна легенда, която се предава от баща на син в семейството ни още от времето на генерал Фудживара, та чак до наши дни. Нашият праотец е атакувал Араки и Ендо като отмъщение заради участието им в убийството на Ода Нобунага.
Сано реагира незабавно:
— Само че не Араки и Ендо са убили Ода, а Акечи Мицухиде. Той е виновникът за смъртта на Ода. Фактите са документирани и категорични…
Отама го прекъсна строго:
— Според легендата на рода Акечи не е действал сам. Араки и Ендо са заговорничили с него да убият Ода, тъй че техните господари Токугава и Тойотоми да заграбят властта. А, вече чувствам колебанията ви, сосакан сама. Но дори и в архивите има факти, които потвърждават легендата. Като този например, защо Ода е бил сам в онзи храм в нощта на смъртта си, придружаван едва от шепа хора?
— Защото съюзниците му Хидейоши и Йеясу по това време са били далеч — отвърна Сано. — Йеясу е бил на почивка в Сакай, а Хидейоши се е сражавал с клана Мори в крепостта Такамацу и е помолил Ода за подкрепление, което му е било изпратено незабавно… — гласът му изведнъж секна, когато прозря връзката, пропусната или подмината от историците.
— Да! И по този начин генерал Тойотоми е лишил Ода от охраната му — довърши Отама вместо него.
— Но дали в действителност Хидейоши се е нуждаел от подкрепление? И защо Йеясу е отишъл на почивка точно в онзи момент? Съвпадение ли е било, че и двамата съюзници на Ода са отсъствали, когато той е имал най-голяма нужда от тях? Пък и защо му е било на Акечи да убива най-могъщия владетел в страната, който е имал такива силни съюзници? Какво би могъл да спечели?
Слисан от тази нова версия на историческите събития, Сано повтори обичайния отговор, но и сам се убеди колко абсурдно звучеше сега:
— Отмъщение. Защото Ода бил взел тъщата на Акечи като заложница за неговото добро поведение. Освен това Ода осмял Акечи пред другарите му, подиграл се с него и го ударил с бойното си ветрило по главата…
— О, сосакан сама. Такива глупави причини! — разсмя се весело Отама. Сано си я представи как се задява гола във вана с някой клиент сред облаци пара. — А защо Акечи е останал в Киото след убийството, вместо да побегне, за да спаси живота си?
— Искал е да спечели подкрепата на съюзниците на Ода… — отвърна Сано с по-голяма увереност.
Отама му възрази:
— О, не, сосакан сама. Той е чакал генералите Араки и Ендо, които са уредили отсъствието на своите господари, за да може той да убие Ода. Двамата са му обещали пари и по-висок ранг. Само че изобщо не са се появили в Киото. А Хидейоши отмъстил за смъртта на Ода, убивайки Акечи.
— Ако тази история е истина, тогава защо Араки и Ендо не са удържали обещанието си? — попита Сано в усилие да удържи позициите на официалната история.
— Защото са действали без съгласието на своите господари. Иначе васалите на Ода биха въстанали срещу Хидейоши и Йеясу. Хитро са го измислили! Акечи е трябвало да поеме вината, единствен. И той действително е бил е наказан, за разлика от Араки и Ендо. Генерал Фудживара е научил за заговора и се е заклел да отмъсти, но не смъртта му е попречила да изпълни клетвата си. Неговият дълг се е прехвърлил върху синовете му и върху техните синове. Сега някой от наследниците се е нагърбил с това задължение. Чуго? Мацуй? Може би. Но само Янагисава е пряк потомък на първородния син на Фудживара и нему се пада главната отговорност да изпълни завета на праотеца ни…
Доскорошният оптимизъм на Сано изчезна, за да отстъпи място на вледеняващ ужас. Историята на Отама стройно и логично обясняваше странното поведение на генерал Фудживара след смъртта на Ода.
— Не може да е истина! Това е само легенда! — избухна Сано.
— Няма значение, дали е истина, сосакан сама. Важното е, че някой… че убиецът вярва в тази легенда…
Сано не можеше да възрази, затова реши да оспори истинността на думите й.
— А защо вие нарушихте мълчанието и издадохте тайната, пазена в продължение на толкова години? Защо ми предоставяте доказателства, уличаващи вашите братовчеди?
Неясната фигура зад преградата се размърда и оттам се разнесе шумолене на атлазени одежди.
— Може да ви се стори невероятно и противно, сосакан сама, но аз не съм привързана към семейството си… — в мелодичния глас на Отама прозвуча горчивина. — Техните несгоди не са и мои. Изобщо не ме е грижа за самурайското наследство, което ни свързва. И ще ви обясня защо… — тя подхвана историята на клана Фудживара и Сано научи за съперничеството между генералските синове, за разрива между тях след неговата смърт, за възхода и упадъка в съдбата на различните клонове на рода. Семейството на Отама бе живяло най-зле от всички роднини. — Моят дядо не стопанисвал добре имота, поверен му от Токугава — продължи Отама. — И го понижили в секретар. А баща ми бе пияница и стана скитащ ронин. Ние с мама ядяхме просо и живеехме в колиба. Парите никога не стигаха. Баща ми не можеше да ми осигури зестра и ме прокуди още преди да навърша осемнайсет… — Отама се наклони напред и през млечната прозрачност на хартията Сано успя да различи овала на лицето й. — И тъй, аз пристигнах в Едо да си търся работа като прислужница. Но нито една господарка не склони да наеме тъй красиво момиче като мен от страх, че ще изкушавам мъжете вкъщи… — тя преглътна и продължи: — Дойде зимата. Аз просех и живеех на улицата, гладувах, мръзнех и страдах. Сетих се, че баща ми бе говорил какви велики братовчеди имам. И отидох да ги помоля за помощ. Първо се срещнах с Мацуй, в лихварския магазин. Той ми даде пари за един обяд и ме изпрати по живо, по здраво с изричното предупреждение повече да не му се мяркам пред очите. Чуго дори не пожела да ме види. А Янагисава… — въздишката й бе трепетлива като ветрец сред изсъхнали листа — … ме отведе в личните си покои в двореца и ме насили — прошепна тя. — Отзад. И ме изхвърли без пукнат грош. Същия ден собственикът на „Водна лилия“ ме видя да бродя из улиците и ми предложи работа като юна. Нямах друг избор, освен да приема, нито ми бе останала гордост, която да ме възпре. Затова не се чувствам обвързана с хора, които отказват милостиня на безпомощно роднинско момиче. Историята на живота ми има щастлив край, разбира се. Но винаги съм мечтала да си отмъстя на Мацуй, на Чуго и особено на Янагисава. Сега дойде моят час. Един от тях е Убиецът Бундори. Ето, издадох родовата тайна и, надявам се, помагам на правосъдието…
— Но семейната тайна включва сред заподозрените и вас — припомни й тихо Сано.
Отама се засмя отново, но този път тъжно и с нотка на горест.
