— Ян Спаен, макар и не само той, бе пряко отговорен за смъртта на единствения ми брат.
Поредица от гърмежи разтърси земята — от кораба изстреляха ракети, които се пръснаха в щедър дъжд от червени, златни и зелени звезди. Тълпата ахкаше и възклицаваше. Цветните светлини осветяваха спокойното лице на Лиу Юн.
— Как е умрял брат ви? Кога се е случило? — попита Сано, изненадан, че игуменът може да говори за смъртта с такова хладнокръвие.
— Историята на моя брат всъщност представлява част от най-новата история на Китай — отвърна игумен Лиу Юн. — Аз съм на седемдесет и пет, той щеше да бъде на седемдесет и три. Така остаряхме по време на упадъка на великата династия Мин. Ако сте запознат с историята на Китай, сигурно знаете, че тя следва предсказуем цикъл. На власт идва династия, основана от могъщ лидер. Той получава Небесния мандат и става император. Накрая династията губи своята управленска мощ. Възникват проблеми.
— Разорение, глад, граждански размирици — добави Сано, припомняйки си уроците в храма Зоджо. — И когато правителството отслаби значително своя контрол върху държавата, императорът губи Небесния мандат. Сред войни и бунтове като предизвикателство за стария режим се надига нов. Цикълът продължава.
— Точно така — потвърди игумен Лиу Юн. — В този неотдавнашен пример предизвикателството дойде от номадските племена в Североизточна Манджурия. Те завладяха Фушун, Ляоян, Мукден, Шенси, Хонан, Шантунг, Кянан, Кянси, Хупех, Сечуан, Фукиен, Чинчу, Амур и накрая Пекин. Дворцовият управител се провъзгласи за император и основа династията Чин. По-голямата част от населението, включително служители на предишната династия, приеха управлението на манджурците. Аз бях един от многото, които облякоха чуждестранния костюм и сресаха косата си с на път. Но неколцина верноподаници на Мин отказаха да се признаят за победени. Един бунтовник на име Куо Синие събра неколкохилядна войска по крайбрежието и успя да завземе Амой, Кемой, Чинкян и остров Тайван. Владетелите от династията Чин си възвърнаха цялата територия на сушата и после наеха холандската компания „Ист Индия“ да им помогне да си върнат Тайван. Островът падна преди седем години в свирепа морска битка след близо двайсетгодишна война. Брат ми беше един от командващите армията на Куо Синйе — съсипан стар човек, един от последните бранители на тази загубена кауза. А Ян Спаен е бил капитан на холандския кораб, който унищожил ескадрата му. Той взел брат ми в плен и го изтезавал до смърт. Предполагам, понятно е как хората, които знаят тази история, са повярвали, че имам зъб на всички холандци и на Спаен конкретно.
— Искате да кажете, че не е истина? — попита скептично Сано. Един самурай би приел изтезанията и убийството на брат си за лична обида и би подирил отмъщение. Толкова различни ли бяха китайците? На борда на джонката акробатът изпълни впечатляващо задно салто, след това се поклони на игумена. Лиу Юн вдигна ръка в жест за благословия, а после се обърна и снизходително се усмихна на Сано.
— Когато постъпих в манастира, се отрекох от болката, страданието и терзанията на земния живот. Изоставих дипломатическата си кариера, богатството и семейството си, за да търся духовно просветление. Някога бих потънал в печал заради смъртта на брат ми, но не и сега, когато приемам скръбта като емоция, присъща на доста по-низшите по дух измерения. Изпитвам единствено радостта от нирвана — вечното, възторженото единение с космоса.
— Значи не сте обвинявали Ян Спаен за убийството на брат ви и не сте пожелавали смъртта му? — попита Сано, все така невярващ.
Смехът на игумена прозвуча като свирукане на щурец в месингова храмова камбана.
— Не съм и не бих го сторил даже и преди да бях загърбил светския живот. Брат ми бе унищожен от собствената си упоритост… Той отказваше да приеме, че Небесният мандат е предаден на владетелите от Манджурия. Ян Спаен и холандската компания „Ист Индия“ бяха просто проводници на неговата съдба.
Избухнаха още ракети, острата миризма на барут изпълни въздуха. Дим забули небето.
— Познавахте ли лично Ян Спаен? — попита Сано.
— Преди да дойда в Япония, оглавявах храм в Батавия, търговското селище на холандците в Индонезия, където има много китайски моряци, търговци и работници — отвърна игумен Лиу Юн. — По онова време Ян Спаен работеше там. Срещнахме се един-два пъти, но не го познавах добре. Холандският ми далеч не е съвършен.
Като имаше предвид колко добре владее японски, Сано нямаше как да не си помисли, че този надарен езиковед бе усвоил същите умения и по отношение на холандския.
— Кога научихте за ролята на Спаен в завладяването на Тайван?
— Година по-късно. Когато един търговски кораб донесе новината в Батавия.
— Възобновихте ли познанството си с него след пристигането му тук?
Игуменът се обърна към Дешима. Там пред стражевата кула горяха лампи. Сано не можеше да каже дали леко кривогледите очи на Лиу Юн съзерцаваха и острова или някаква сцена, която само той си знаеше, но спокойното му изражение не се промени нито за миг.
— Не съм виждал Ян Спаен, откакто напуснах Батавия. Случайността доведе и двама ни в Япония, но не сме имали причина да се срещнем отново.
Сано знаеше, че трябва да провери дневника за посетители и да разпита хората на губернатора за потвърждение на тези думи, но можеше ли да има доверие на служителите на Нагасаки или на документите им? Наистина случайно съвпадение ли беше, че Спаен и Лиу Юн се бяха озовали в Япония по едно и също време, или пък игуменът бе последвал убиеца на брат си?
— Как стана така, че ви изпратиха тук? — попита Сано.
— Предишният игумен почина — отвърна Лиу Юн.
— Моите началници избраха мен да заема мястото му заради езиковите ми умения и бившата ми кариера на дипломат.
— Притежавате ли оръжие, ваше светейшество?
Игуменът отново се изсмя.
— Не, естествено. Моята будистка вяра забранява насилието и убийството. Нямам нужда от оръжие.
— Името ви се споменава и във връзка с тайнствени светлини, забелязани край Дешима.
Игуменът кимна спокойно.
— Чух за тях, разбира се. Моряците ми носят новини за местните събития, но самият аз никога не съм виждал тези светлини. С изключение на специалните случаи, като този, се оттеглям веднага след вечерната служба по залез-слънце и не излизам от жилището си преди зазоряване. Моите служители могат да потвърдят това, ако желаете.
— Значи не знаете каква е причината за тези светлини? — попита Сано разочарован. Дори ако тайнствените светлини наистина бяха свързани с убийството на Спаен, той все още не разполагаше с никакво обяснение за тях. А и игумен Лиу Юн току-що представи алиби за нощта, в която Спаен е бил убит.
Сянка на нетърпение пробяга по невъзмутимите черти на духовника.
— Има много любопитни явления на този свят. По време на моите пътувания съм виждал пращящи светлини да просветват нагоре-надолу по мачтите на корабите. Виждал съм как огнено кълбо пада от небето и подпалва цяла къща. Виждал съм вихър да унищожава град и огромна яма да поглъща цяло стадо волове. Такива явления, в това число светлините в пристанището на Нагасаки, със сигурност са проявления на духове. Възможно е някои хора да умеят да ги предизвикват, но аз не мога, защото не съм магьосник.
Екипажът на джонката спусна две малки лодки във водата. Моряците в тях загребаха към кея. Свещениците внимателно поставиха златната статуя в първата лодка. Морякът във втората извика на игумена.
— Ако имате още въпроси, можете да ме намерите в храма — каза Лиу Юн. — Сега трябва да придружа бога на морето до кораба, за да може да го дари с благословията си.
С блага усмивка игуменът се поклони на Сано и после позволи на подчинените си да му помогнат да се качи в лодката. Съпроводени от песнопенията на свещениците на кея, от разцъфващите в небето ракети и виковете на моряците, които ги очакваха на джонката, лодките се плъзгаха към кораба. Сано не вярваше, че игумен Лиу Юн е надживял мъката по смъртта на брат си, както твърдеше. Китайската и японската култура не бяха чак толкова различни, конфуцианската всеотдайност към рода господстваше и в двете и едва ли можеше да бъде погълната изцяло от религиозен плам. Същата тази и лоялност можеше да накара
