тайна на сосакан Сано и пак да спечели свободата си.
— Пеони! — гласът на Минами я стресна и я върна в настоящето. — Влизай в къщата. Веднага! — навъсен, той я сграбчи за косата и я повлече вътре. — Имаш работа.
Тайната й вдъхваше сили. Тя прикри усмивката си и смотолеви:
— Да, господарю.
Все още бе неин господар, но не задълго.
Глава 11
Като поразпита из града, Сано откри Урабе в китайската колония на Нагасаки. Тя се намираше близо до пристанището и бе заобиколена с висока дървена ограда, ров и рибарски къщурки. Следобедът преваляше, слънчевите лъчи бяха станали меднозлатисти, а морето — кобалтовосиньо.
Сано навлезе в селището и се озова сред оживен площад. Китайски търговци стояха до сергии, украсени с червени фенери и отрупани с порцеланови съдове, топове естествена коприна, бурета със захар, терпентин, камфор и смирна, тиково дърво от Камбоджа, корени от женшен от Корея, книги, лекарства и всякакви екзотични стоки. Продавачите сновяха насам-натам, а опашките се виеха все по-дълги, докато траеше пазарлъкът с клиентите. Пръстите на търговците светкавично отмятаха мънистата на сметалата и изчисляваха цените. Бързата им реч привнасяше някаква трескавост в пазарната атмосфера. Китайците се ползваха с повече привилегии от холандците — годишно пристигаха по седемдесет техни кораба; те притежаваха оръжие, можеха безпрепятствено да напускат своя жилищен район, имаха собствен храм.
Сано вдигна поглед към червената пагода горе на хълма и си припомни какво му бе разказал Хирата — за тайнствени светлини в пристанището и за омразата на китайския игумен към холандеца.
В края на редицата от сергии, покрай която Сано се движеше, търсейки Урабе, внезапно настъпи суматоха. Двама китайски търговци с викове се нахвърлиха един срещу друг. Размахваха юмруци и се ритаха.
Намиращите се наоколо техни сънародници се струпаха около побойниците, крещяха и махаха възбудено. Подаваха си монети — вместо да прекратят уличната свада, те залагаха!
— Престанете! — японската стража разтърва биещите се и разпръсна събралата се тълпа. — Забавлението свърши. Залавяйте се за работа!
Сано наблюдаваше удивен. Като учен той винаги бе смятал, че великото Средно царство21 е извор на знания и цивилизованост.
Много устои в японската култура бяха дошли от Китай — будизмът, конфуцианската система на образование и управление, медицината, официалната писменост. Китайското влияние бе оформило облика на японската архитектура, музика, изкуство и литература. Китайските учени бяха изнамерили стоманата, лака, хартията, порцелана, кибрита, барута, печатарството и компаса. Тези китайци, които Сано виждаше сега, приличаха на истинска паплач. Лишен от своите илюзии, той приближи един от стражите и го попита:
— Къде мога да намеря търговеца Урабе?
Стражът посочи.
— Ето го там при сергията за дървен материал, със зеленото кимоно. Напоследък търговията хич не му върви.
Сано си проправи път до Урабе — четирийсет и пет годишен смръщен мъж, който тъкмо оглеждаше няколко дъски.
— Това дърво е проядено от червеи — заяви Урабе. — Няма да платя повече от петдесет моме22 за всичките.
Китайският търговец срещу него избухна в гневни крясъци.
— Е, тогава сделката се проваля. Довиждане.
Г-н Урабе тръгна надолу по пътеката и даде знак на хората си да го последват. Китаецът забърза след Урабе. Говореше нещо неразбрано, молеше се и жестикулираше.
— Последно, седемдесет моме — проскърца Урабе с войнствено издадена напред брадичка. — Или приемаш, или повече нямаме приказка.
Китаецът се съгласи с явна неприязън. Размениха парите и носачите на Урабе натовариха дървения материал. Сано пристъпи напред.
— Урабе сан — каза той. — Аз съм Сано Ичиро, сосакан на шогуна. Разследвам убийството на холандеца Ян Спаен и бих желал да поговоря с вас.
„Е, и какво?“, говореше изражението на Урабе, но — на глас той каза:
— Разбира се, господарю.
— Какво се случи между вас и Спаен, когато се срещнахте на Дешима онзи ден вечерта?
— Съжалявам, но грешите — Урабе свърна по пътеката към друга сергия. — Не съм бил на Дешима, откакто варварите продаваха стоките си там миналата година.
Предупреден, че името на Урабе липсва в книгата за посетители, Сано бе очаквал той да отрича.
— Искате да кажете, че не сте виждали Ян Спаен оттогава?
— Точно това казвам. Кой твърди, че съм бил там онзи ден вечерта?
— Свидетел, който ви е видял там — отвърна Сано, тъй като не желаеше да разкрие източника си.
Урабе се изсмя презрително.
— Обзалагам се, че е курвата на Спаен. Ха, прав съм, нали? Всичко, което Пеони говори за мен, е лъжа. Иска да ми навлече неприятности.
— И защо Пеони ще иска да ви навлече неприятности?
— Миналия месец бях на една забава в „Полумесец“. Отидох да си купя питие, потърсих си кесията. Нямаше я. Огледах се наоколо и видях онази грозна курва да се измъква от стаята ми. Предположих, че тя е задигнала кесията, и я обадих на Минами. Той я последва, взе кесията и я наби. Затова сега тя ме мрази. Когато сте я попитали за варварина, тя ви е насочила към мен от злоба.
За съжаление обяснението звучеше приемливо. При положение че Сано не може да припише убийството на една проститутка, следващият безопасен избор е търговецът. Не е изключено бакуфу дори да приветства осъждането на Урабе като основание да сложи ръка върху парите му.
— Чувам, че бизнесът ви не върви — смени темата Сано.
Урабе рязко обърна глава с гневно изражение:
— Не е вярно. Кой ви го каза?
— Неудачно сключени сделки напоследък? — притисна го Сано. — Парични затруднения?
Урабе се огледа да види дали някой не ги е чул, и постави предупредително пръст върху устните си.
— Само малки спънки, нищо повече. Не искам слуховете да стигнат до моите банкери.
— Какви спънки?
— А-а — търговецът махна с ръка. — Мислех, че цената на медта ще се повиши, затова взех пари на заем и купих доста. Когато дойде ред да я продавам, бакуфу определи доста по-ниска цена. Но ще се оправя. Това е бизнес — ту печелиш, ту губиш.
— Холандците май купуват доста мед от нас, нали? — попита Сано. Урабе потвърди и той продължи:
— Значи медта, която сте купили на висока цена, бе продадена на загуба. Така ли ви измами в сделката Ян Спаен?
Урабе се намръщи.
— Никой не ме е мамил. Със сигурност не и варвари. Бакуфу определи цената. Спаен няма нищо общо със загубата ми.
Сано усети, че някой ги наблюдава, и се обърна. На пътеката наблизо стоеше една жена, а слънцето я огряваше откъм гърба. Сърцето му спря, после заблъска в радостен ритъм, когато видя прибраната назад коса, очертанието на квадратното лице. „Аой!“
Фигурата се приближи и илюзията изчезна. Бе около четиринайсетгодишно момиче с прибрани зад ушите коси, облечено в розово кимоно. Единствената прилика с Аой бе формата на лицето й. Нослето й бе малко и кръгло, а устните — две нежни розови листенца. При нея напълно отсъстваше невъзмутимото самообладание на Аой, а очите й грееха с невинността на младостта. Възрастна жена с кисела физиономия и
