Глава 14
Когато се добра до квартирата грохнал, немощен, облян в пот и кръв, Сано се срути пред портата. Двамата стражи пред нея му помогнаха да влезе вътре.
— Сосакан сама! О, не! Господарю! — извика Хирата и дотича по коридора да го посрещне. След него ситнеше някакъв слуга с изпъкнали очи и нацупена уста. — Какво ви се е случило?
— Простреляха ме. На пристанището — обясни Сано на пресекулки. — Доведи лекар.
— Няма нужда от доктор, почитаеми господарю — обади се слугата с лице на риба. — Стария шаран на вашите услуги. Най-добрият лечител в Нагасаки, ако ми простите дързостта. Един момент, моля. — Той се затътри към кухнята.
В спалнята Хирата запали лампите и постла футона. Сано с благодарност легна на него. Болката бе станала пулсираща и разкъсваше горната дясна част на тялото му. Затвори очи и се опита да прогони страха, че ще загуби ръката, с която държеше меча си. Хирата коленичи до него.
— Гомен насай, съжалявам, но трябва да ви съблека. Ще се постарая да не ви боли… — той разряза с остър нож наметалото и кимоното. Сано потръпна, като видя, че са прогизнали от кръв. — Кажете ми какво се случи — гласът на Хирата прозвуча глухо, все едно идваше от много далеч.
Сано обясни как го бяха простреляли, сподели и какво смята за причината. Разговорът му помагаше да остане в съзнание. Навъсен, Хирата събра съсипаните дрехи.
— Стражите на Дешима се упражняват в стрелба с лък. Видях ги пред стражевата кула вчера. Може някой от тях да ви е прострелял?
— Възможно е, но значи те стоят зад убийството на Спаен и всичко, което става на Дешима… — силите му се изчерпаха. Единственото, което искаше, бе да се погрижат за раната му и после да си почине, преди да съобщи на губернатор Нагай за ултиматума на капитан Ос. При все това имаше нещо, което не търпеше отлагане — да смъмри Хирата за неподчинението му. — Не биваше да се доближаваш до Дешима — каза Сано, — нито да разпитваш пазачите. Не биваше да ходиш и до квартала на удоволствията. Заповядах ти да стоиш настрана от разследването. Пренебрегнал си заповедите ми. Утре сутринта заминаваш за Едо!
Преди Хирата да може да отговори, в стаята влезе Стария шаран — в едната ръка носеше кофа с вода, а в другата крепеше отрупан поднос.
— С моя помощ скоро отново ще бъдете в добро здраве, господарю — каза той. Остави товара си на земята и коленичи до Сано. Докато оглеждаше раната, още повече сви устни. — Фасулска работа! Раната е плитка, а и върхът на стрелата е малък и тънък. Имате късмет. Само трябва да махна пръчката и да избутам острието от другата страна — той взе от подноса си нож. — Боя се, че ще боли.
— Свършвай по-бързо — отвърна Сано и обърна лице към стената.
Слугата докосна стрелата и болката пламна. Сано стисна зъби, докато ножът разрязваше кордите, които свързваха пръчката на стрелата с острието. От очите му неволно бликнаха сълзи.
— Съжалявам, господарю, съжалявам. Вече свършвам — нареждаше успокоително Стария шаран. — Ето! Готово!
Мълниеносна болка прониза Сано — острието се плъзна напред и разкъса тъканите и кожата. Той подскочи рязко. Болката изтръгна вик от гърлото му, после се уталожи. Отвори очи и видя победоносното лице на Стария шаран, който стискаше острието.
— Най-лошото свърши — успокои го слугата и притисна раната с парче плат, за да спре кръвта. — Сега ще ви помогна да се почувствате по-добре. Изпийте това, моля.
Хирата повдигна главата на Сано и Стария шаран поднесе към устата му купичка с димяща течност. Сано усети вкуса на женшен — за успокояване на нервите, на орлови нокти — за предпазване от възпаление, на куркума — за притъпяване на болката, и на шафран — за възстановяване на силите. Легна отново и се отпусна, а Стария шаран почисти кръвта от тялото му и проми раната със силен екстракт от зелен лук — срещу загнояване и треска. Силите му се възвръщаха, но душата му потъна в меланхолия. Спомни си нощта, когато войниците го бяха преследвали в замъка Едо и го бяха пребили, а Аой излекува раните му точно с тези лекарства. Същата нощ се любиха за пръв път. За да прогони познатия мъчителен копнеж, Сано се обърна към Хирата по-остро, отколкото бе възнамерявал.
— Чу заповедите ми. Да се надявам ли, че този път ще се подчиниш?
Хирата бе застанал до вратата, за да не пречи на Стария шаран.
— Но вие се нуждаете от помощта ми! Ако бях с вас, може би щяхме да заловим светлините. Можех да ви защитя…
Стария шаран разбра, че имат нужда да останат насаме, и каза:
— Млади господарю, бихте ли притиснали с ръка листата от лук ето така, аз ще се върна ей сега.
— Кажи на коняря да приготви коня ми — поръча Сано на Стария шаран. — Трябва да отида при губернатора.
— Длъжен съм да ви кажа, че не бива да пътувате във вашето състояние, господарю. Кръвта спря, но ще потече отново, ако се раздвижите.
— Тогава пригответе паланкин.
— Но… Добре, господарю — слугата се поклони и се оттегли.
Хирата притисна листата от лук върху раната. Сано усети загрижеността на своя помощник. Устоя на порива да приеме негласното предложение за помощ и тихо рече:
— Ако беше с мен тази нощ, можеше сега ти да лежиш тук — каза Сано. — Това разследване е опасно. Не искам да се замесваш… — замълча и след малко добави: — Не бих понесъл да загинеш или да си навлечеш неприятности.
Лицето на Хирата излъчваше тревога:
— Но аз… трябва… разберете… трябва… — докато Хирата се червеше и заекваше, Сано чакаше с интерес да чуе защо неговият помощник е тъй последователен в своето неподчинение. Но Хирата нямаше склонност към откровения, затова накрая поклати глава и изтърси: — Мой дълг е да се изправям срещу опасностите с вас или да умра вместо вас. Ако не го сторя, ще съм вовеки опозорен. По-добре да съм мъртъв. Самурай, който не може да защити своя господар, изобщо не е самурай.
Сано сподави една въздишка. Тук, в Нагасаки, цялото прикривано досега напрежение от изминалата година изплува на повърхността. Не можеше да отрече правото на друг самурай да следва Бушидо, но не можеше и да отстъпи, без да подрони авторитета си. Пък и нов отказ щеше съвсем да отчужди Хирата, ако — дай, Боже — двамата оцелеят в това разследване.
— Утре може да провериш къде е бил игумен Лиу Юн през нощта на убийството — рече Сано и разказа на Хирата целия си разговор с китаеца. — Открий дали има или пък някога е имал оръжие. И дори не си помисляй да ходиш на Дешима, защото, ако те хвана там, ще напуснеш Нагасаки.
— Да, сосакан сама — в гласа на Хирата и в изражението му се долавяше горчивина: Сано пак се бе изхитрил да го предпази, като му възложи да разследва заподозрян, който не е нито холандец, нито японец.
Стария шаран се върна, наложи още листа от лук върху раната и попита:
— Чувствате ли се по-добре?
— Да, благодаря — отвърна Сано.
И добре, че беше наистина така, защото му предстоеше да предаде на губернатор Нагай вестта за военната заплаха на холандците. А утре — да побърза да разреши случая с убийството навреме, за да спаси града и живота си.
Глава 15
Наближаваше полунощ и кварталът на удоволствията искреше в обичайното си веселие. По тераси и балкони се вихреха забави, музика и смях се лееха навън през отворените врати. По ярко осветените улици се разхождаха самураи, селяни и търговци, а жени в пъстроцветно облекло подвикваха закачливо към тях. Всички чайни бяха препълнени.
„Полумесец“ също бе претъпкан с посетители. Пеони чуваше врявата на увеселението от стаята си в дъното на втория етаж. Тя кършеше ръце и крачеше пред отворения прозорец. Лампата на ниската маса отпечатваше неспокойната й сянка върху голите стени. Молеше се чаканият посетител да дойде, преди
