Минами да забележи, че тя не сервира питиета на забавата.
Цял ден бе примерна и послушна, да не би да я изпратят в арабското селище. Но ако тази нощ не успееше да спечели свободата си, със сигурност я очакваха дълги дни на болка и унижения, дълги нощи на страдание и кроежи за бягство. Онзи хитър сосакан можеше да разкрие истината за Дешима и за убийството на Спаен, преди тя да успее да се облагодетелства от доказателствата, които притежаваше.
Някакъв шум навън я накара да замре на място. Тя притисна лице до решетките и погледна надолу към алеята. Някой се движеше в оскъдната светлина — мъж в наметало с качулка. Спря до вратата. Огледа се дали наоколо има някой, повдигна дрехите си и се облекчи върху стената.
Пеони стисна решетките, падна на колене и затвори очи. Може би не е получил съобщението й. Може да не е намерил парите. Разочарованието смазваше сърцето й. Тя се надигна и отново погледна през прозореца. Алеята оставаше все така пуста. Пеони се дотътри до скрина и след миг колебание измъкна лакираната кутия, в която се намираше съкровището й. Възнамеряваше да го пази скрито на сигурно място, докато получи парите, но се нуждаеше от утехата, която то й даваше. Коленичи и постави кутията на масата до лампата, после махна фибите от косите си. Блестящият черен водопад се струйна по раменете й. Сложи огледалото пред лицето си и започна да разресва косите си. Ритмичното движение и чувственият допир подобриха настроението й. В замъгленото огледало грозното й отражение се усмихна, докато тя си фантазираше за бъдещето. Видя се с пари в ръката да минава през салона за гости. Тълпата ще се подиграва, Минами ще се намръщи и ще каже: „Къде беше, Пеони? Гостите искат да потанцуваш «Реката приижда, приижда»“. Пеони ще отговори: „Никога вече няма да танцувам за теб“ и ще хвърли парите в лицето му. Представи си как ще си купи къща и ще си наеме прислужница, как ще минава през търговския квартал в украсен паланкин и ще пазарува каквото й хрумне. Харченето на пари ще й вдъхва онова чувство за власт, което иначе извличаше от кражбите. Новата й спалня ще бъде обзаведена с лакирани скринове и маси, позлатени фрески и цветни паравани. Ще се обляга на копринени възглавници, облечена в червено атлазено кимоно, и ще гледа как срамежлив младеж влиза в стаята.
— Добре дошъл — ще прошепне тя.
Тя ще донесе въжетата, веригите, ножовете, камшика, револвера. „Не се бой“, ще каже, докато го въвежда в този тъй чувствен вид любов, който бе научила от холандеца.
В коридора пред стаята й подът проскърца. Фантазиите й се изпариха, тя уплашено изпусна гребена и огледалото.
— Минами!
Трябваше да се скрие. Не можеше да допусне той да я завлече долу на празненството, не и сега, когато нейният посетител все още можеше да дойде. Скочи на крака, но в бързината блъсна лакираната кутия. Освободеният капак отхвръкна. Пеони простена, обхваната от безумна паника. Трябва да изгаси лампата и да излезе, незабавно! Но не можеше да остави съкровището да лежи така открито. Нерешителността й я обрече — вратата се отвори. Пеони гледаше безпомощен, но и кършеше ръце. Успя да вдигне поглед и… въздъхна в прилив на облекчение: — О, това си ти! — извика тя.
Чаканият посетител носеше под мишница платнен вързоп. Влезе в стаята и затвори вратата. Тя неволно погледна към отворената кутия. Той проследи погледа й и веднага позна собствената си вещ. Пеони бързо си застана между него и съкровището.
— Дай ми парите и ще си я получиш обратно — изтърси обезпокоена, защото нещата не се развиваха по начина, който бе планирала.
Той се приближи и започна да развива вързопа. Пеони долови миризмата на алкохол и цигарен дим. Радостно предчувствие разсея безпокойството й. Тя се усмихна и протегна ръце. Тогава той отметна плата. Вместо парите, които бе очаквала, Пеони видя в ръката му нож и прочете в очите му зли намерения. Отвори уста, но думите замряха в гърлото й. Триумфът се превърна в ужас. Тя отстъпи неуверено назад и вдигна сключените си ръце в молитва за пощада.
— Не, моля те, просто я вземи и си върви — рече тя трескаво.
Без да каже нищо, той продължи да пристъпва към нея, докато гърбът й опря в стената. Тогава замахна. Дългото блестящо острие на ножа разсече гърлото й. От болка й притъмня пред очите. Опита се да крещи за помощ, но се чу само клокочене. Топла солена кръв изпълни устата й. Тя притисна раната, но кръвта бликна по ръцете й. Обзе я замайваща слабост. Свлече се по стената и падна сгърчена на пода. В своя ужас видя как той се обръща, навежда се и посяга към кутията.
В този миг мракът се спусна и погълна всички форми и звуци. Чуваше единствено безмилостните удари на сърцето си, което изпомпваше кръвта от тялото й. Беше отново на осем години и тичаше надолу по алеята с откраднатата кукла в ръце. После нечии силни ръце я сграбчиха и я повлякоха все по-дълбоко в мрака. Чу как ударите на сърцето й замират. Тя, чевръстата хитра крадла не успя да избегне смъртта.
Глава 16
Упоен от лекарството, което му бе дал Стария шаран, Сано спа до късно следобед на другия ден. Спомни си за ултиматума на холандския капитан, облече се припряно и нареди незабавно да оседлаят коня му, напрегнат да навакса изгубеното време. После препусна навън от портите.
Времето се бе променило значително. Вятърът бе утихнал и слънцето отново прежуряше от забулено в мараня небе. Влага пропиваше топлия въздух, заглушавайки уличните шумове и насищайки мириса на море, риба и канализация. И не само времето се бе променило. За една-единствена нощ Нагасаки бе станал враждебен. Някой в този град искаше смъртта на Сано.
В отговор на съобщението на капитан Ос предната вечер губернатор Нагай бе свикал съвет от висши служители.
— Да се удвои броят на патрулите — заповяда той на началника на охраната. — Всички да застъпват на извънредни дежурства, съберете и още хора от именията на даймио. Искам две лодки да държат под постоянно наблюдение холандския кораб и всеки час вестоносци да ми докладват за положението. Подгответе бойните кораби. Струпайте клади по върховете на хълмовете и бъдете готови да ги запалите, за да привикате войски от околните провинции — обърна се към йорики Ота и нареди: — Да се удвои броят на служителите на реда по улиците в случай на безредици, когато жителите научат вестта. Незабавно струпайте боеприпаси на пристанището и по бойните кораби. Ще поддържаме това извънредно положение, докато сосакан Сано не удовлетвори изискванията на холандците.
Всички обърнаха неодобрителни погледи към Сано.
— Надявам се да открия убиеца в рамките на два дни — каза той, опитвайки се да придаде на гласа си нужната увереност. Докато не възстановеше авторитета си пред висшите служители на Нагасаки, разследването му щеше да куца. А провалът би означавал край както за кариерата му, така и за града. Той бързо предаде в резюме разговорите си с Пеони, Урабе и игумен Лиу Юн.
Губернатор Нагай се навъси.
— Вие искате да припишете убийството на японски граждани?
— Те са имали мотив, възможност и по-голям достъп до оръжия от останалите заподозрени — отвърна Сано.
Слушателите си размениха непроницаеми погледи и атмосферата в помещението се промени. Сано усети налягане в ушите и върху кожата си, като при наближаваща буря.
— Да. Добре — каза губернатор Нагай. — Но се боя, че щом толкова се стремите да обвините в престъпление сънародник, няма да ви се размине само с повърхностна рана от стрела.
Сано не бе споменавал за инцидента.
— Кой ви каза за нападението? — попита той.
Нагай се усмихна бегло.
— И аз си имам източници.
Или шпионската мрежа в Нагасаки бе много резултатна, или Нагай бе поръчал покушението.
Сано разбра, че не може повече да разчита на съдействие от страна на градската управа. Оставаше му последната нишка — да проследи християнската следа в убийството и да види къде ще го отведе.
Затворът на Нагасаки представляваше комплекс от мрачни постройки с керемидени покриви в края на града. Стражеви кули се извисяваха над ограждащия ги висок каменен зид. В непосредствена близост
