— Почитаеми управителю, дошъл съм да докладвам на шогуна… — безпокойство сви сърцето му, защото присъствието на Янагисава на аудиенциите при шогуна не вещаеше нищо добро.
Дворцовият управител огледа стиховете, които бе написал. Смръщи се, поклати глава и даде знак на слугата да махне листа. После вдигна поглед към Сано. Трийсет и две годишен, Янагисава бе любовник на шогуна още от ранна младост. Висок и слаб, с фини черти и големи влажни очи, той притежаваше магнетична мъжка хубост, която нямаше нищо общо с характера му.
— Опасявам се, че негово превъзходителство отсъства в момента — каза той. — Каквото имаш да кажеш, можеш да го кажеш на мен.
Благият му тон зле прикриваше непреодолимата враждебност. От първия ден, в който Сано бе поел длъжността на сосакан, Янагисава гледаше на него като на главен съперник за благоволението на Токугава Цунайоши. Опасяваше се за поста и влиянието си над слабоволевия господар — затова бе саботирал разследването на Сано във връзка с убийствата Бундори и дори бе дал заповед да го пребият до смърт. Въпреки всичко Сано бе изпълнил задачата си успешно. За зла участ обаче в поставения за убиеца капан се бе хванал и самият дворцов управител, който бе станал жертва на жестоко насилие. Янагисава никога нямаше да прости на Сано това неволно прегрешение.
— Негово превъзходителство ми заръча да му докладвам лично — възпротиви се Сано. Знаеше, че Янагисава съвсем преднамерено възпрепятства достъпа му до шогуна. Много отдавна бе изоставил покорното поведение, защото то, така или иначе, не успяваше да уталожи ревността на дворцовия управител. — Ще говоря пред него!
Сано зае леко предизвикателна поза. До този момент дворцовият управител бе опитвал какво ли не, за да го дискредитира — първо пусна слухове за него, че е алкохолик и развратник, после прати хора да го предизвикат към скандал. След това на няколко пъти се опита тайно дори да го премахне — веднъж някакъв конник за малко да го прегази на улицата; после, докато бе в гората, уж случайно бе засипан със стрели… Въпреки всичко Сано продължаваше да се радва на благоразположението на Токугава Цунайоши, който се бе привързал към него с необичайно за него постоянство и изискваше непрекъснато да му бъде в услуга и на разположение.
Но сега Сано изтръпна, когато Янагисава каза:
— Негово превъзходителство има треска и се нуждае от строг режим на покой и тишина. Не може да приема никого… освен мен, разбира се… — фино очертаните му устни се извиха в злобна усмивка. — Ще му предам новините за смъртта на Миочин. По сведения на официални източници той и неговите крадци са заловени и посечени от моята вярна стража.
В душата на Сано лумна гняв, но той усети, че старейшините тайно се надяват да направи сцена, и успя да се овладее.
— Не можете вечно да скривате истината, почитаеми управителю — отбеляза той с равен тон. — Когато шогунът оздравее, аз ще му разкажа какво се случи в действителност.
Дворцовият управител Янагисава топна четчицата в мастилото и бързо изписа три йероглифа върху чистия лист. Сано ги прочете от горе на долу: успех, вятър, дърво.
— Със съжаление трябва да отбележа, че ти няма да си тук, когато негово превъзходителство се оправи — Янагисава бутна листа настрани, взе нов от слугата и отново топна четчицата в мастилото, — тъй като аз имам поръчение за теб… Задача, която ще те отведе далеч, много далеч от Едо.
Старейшините се размърдаха. Сано отвърна:
— Не можете да го сторите. Аз съм подчинен единствено и само на шогуна. Моят дълг е към него, не към вас.
Янагисава се разсмя:
— Когато негово превъзходителство е неразположен, командвам аз. Мога да направя, каквото реша. И сега решавам да те пратя на инспекция в Нагасаки.
— Нагасаки? — възкликна Сано ужасен. Градът бе на два месеца път от Едо. Придвижването дотам и обратно плюс самата работа на място можеха да отнемат цяла година — време, в което Янагисава бе в състояние изцяло да съсипе репутацията на Сано, да настрои шогуна против него и да го лиши от позициите му. А и… може би нещо още по-лошо?
— Изглеждаш ми недоволен, сосакан — Янагисава едва успяваше да скрие задоволството си. — Не виждам защо. Нагасаки е престижно местоназначение. Там трябва само да отразиш състоянието на управлението и икономиката и настроенията на гражданите — на празния лист той отново изписа същите йероглифи — успех, вятър, дърво, след което даде знак на слугата да му донесе чист лист. — Няма да се налага да работиш усилено и докато се наслаждаваш на спокойния живот по красивото крайбрежие на Кюшу, можеш да изискаш част от годишния данък върху външната търговия… — Янагисава се изхили самодоволно. Сано отлично знаеше, че в Нагасаки и най-безобидното поведение, погрешно възприето като предателство, можеше да обрече човек на смърт — особено ако е набеден от враговете си като неблагонадежден. Разбираше защо Янагисава е решил да го изпрати в Нагасаки — дворцовият управител добре познаваше склонността му да нарушава правилата и да засяга важни хора по време на разследванията си. Сигурно тайно се надяваше, че в Нагасаки Сано ще си навлече достатъчно сериозни неприятности, та сам да се провали веднъж завинаги. А и властта на Янагисава, която се простираше достатъчно надалеч, можеше да обезпечи този изход. — Наистина, сосакан Сано, трябва да ми благодариш за тази възможност! — дворцовият управител вдигна четка над новия лист хартия. — Мисля, че вече съм готов да напиша целия стих — обърна се той към старейшините.
— Убеден съм, че ще бъде великолепен, почитаеми управителю — обади се главният старейшина с отявлено ласкателен тон.
— Трябва да остана в Едо за годежа си — възпротиви се Сано, макар че не изгаряше от нетърпение да сключи брак.
Янагисава отново се изхили:
— Опасявам се, че ще трябва да отложиш плановете си за неопределен срок.
Сано стана и се поклони. Нямаше какво повече да губи.
— При цялото ми подобаващо уважение, почитаеми управителю, аз няма да отида в Нагасаки.
Янагисава се разсмя с цяло гърло. После пое дълбоко въздух и започна да пише бързо. Йероглифите изникваха плавно един след друг и скоро изпълниха целия лист. Той огледа работата си с въздишка на задоволство и остави четчицата си.
— И все пак мисля, че ще го сториш, сосакан Сано! — той опипа тънките белези на устната и клепача си — спомен от ужасното му преживяване с убиеца Бундори. Отправи към Сано изпълнен с отмъстителна наслада поглед, плесна с ръце и каза на появилите се петима стражи: — Погрижете се сосакан Сано да се качи на кораба, който утре заминава за Нагасаки. А, да, и преди да отидеш да се подготвиш за пътуването си, драги ми Сано — добави Янагисава с блеснали от жестокост очи, — кажи ми какво мислиш за моето стихотворение. Съчиних го специално с мисълта за теб… — и с грациозен жест той обърна листа към Сано.
Разнесе се грохот на гръмотевица. Дъждът заплющя по покрива на павилиона. Сано прочете:
Глава 2
— Къде е този окаян пристанищен патрул на Нагасаки? Досега трябваше да са ни видели и да са дошли да ни посрещнат! — величествен в своята ризница на плочки и шлем с рога, капитанът на кораба крачеше ядно по палубата. — Това е позор! Ние сме пратеници на шогуна! Някой ще си плати! — после изкрещя към екипажа: — Пригответе се за акостиране и за сваляне на пътниците… — и отправи подигравателна усмивка
