към Сано и Хирата, които с тревога се взираха в брега, докато корабът приближаваше пристанището на Нагасаки.
Хирата въздъхна с облекчение. От прекараната морска болест той бе блед, треперещ и доста отслабнал:
— Със сигурност ще се радвам, когато сляза от този кораб.
— Няма да си единствен — добави Сано.
Откакто дворцовият управител Янагисава го прати на това заточение, той с ужас очакваше пристигането в Нагасаки. Но след два месеца плаване покрай бреговете на Хоншу6 и Кюшу мисълта отново да стъпи на сушата го изпълваше с радост. Както всички японски плавателни съдове корабът — с едно-единствено квадратно платно, извезано с трилистната ружа от герба на Токугава — не бе подходящ за дълги плавания.
Режимът се стремеше да ограничи възможностите на жителите да напускат страната и затова корабите бяха с нестабилен корпус за ниско газене, готов да се килне и при най-малката вълна. Сано и Хирата изживяха съсипващи преходи между рифове и плитчини и две свирепи летни бури. Делиха тясната кабина с офицерите, докато моряците спяха на палубата, ядяха единствено солена риба, туршия и оризови питки. Отношението на екипажа към Сано и спътника му ясно показваше, че враждите във висшите ешелони на бакуфу не бяха тайна за по-низшите по ранг: капитанът и хората му не скриваха омразата си към пратеника на шогуна, тъй като осъзнаваха, че Янагисава е готов на всичко, за да унищожи своя враг. Несъмнено дворцовият управител вече бе изпратил необходимите инструкции до губернатора на Нагасаки, как най- ефективно да премахне ненавистния му противник.
Откъм кърмата, където моряците изнасяха багажа от трюма, се разнесоха тропот и блъскане.
— Ще се погрижа да не съсипят нещата ви — рече Хирата и хукна нататък по палубата с викове: — Ей, по-внимателно с този багаж!
Преди да напусне Едо, Сано за пореден път отложи сватбата си, с което предизвика гнева на бъдещите си роднини. Но какво бе техният гняв в сравнение със собствената му ярост към този режим, който възнаграждаваше заслугите му с практическо изгнание!
Сега облекчението от оцеляването след това мъчително пътуване обаче извика у Сано прилив на оптимизъм. Докато наближаваха Нагасаки, той се почувства заинтригуван. Никога не се бе озовавал тъй далеч от дома. Какви ли непознати предизвикателства го очакваха по тези земи с бурна история и екзотично чуждо влияние?
Корабът се движеше по широк, криволичещ канал покрай Кюшу. Бреговата ивица бе осеяна със заливчета; гориста растителност увенчаваше високите скали. По полегати склонове се простираха терасирани оризища. Над малки островчета с писък се рееха морски птици. Спокойната водна шир бе осеяна с рибарски лодки. В далечината град Нагасаки се спускаше към подножието на стръмните крайбрежни хълмове.
— Сосакан сама, вижте! — Хирата се бе върнал и сочеше към странни отблясъци на върха на една скала. — И там също! Какво е това?
— Слънцето, което се отразява от далекогледите на стражите, които наблюдават за чуждестранни кораби и предупреждават при евентуална заплаха за националната сигурност.
Нагасаки, центърът на търговията по море, посрещаше търговци от най-различни националности — някои от тях с намерения за завоевания или финансово облагодетелстване.
Корабът отмина голям остров насред канала.
— Такаяма — каза Сано. — Преди сто години, по време на гоненията срещу християните, от там са хвърляли чуждестранните свещеници и са ги давели. А онзи, по-малкият остров трябва да е „Кладата“ — там пък подпалват вражеските кораби.
Припомняйки си тези факти, Сано усети как в душата му се възражда отдавна погребана страст. Като ученик в храма Зоджо той често се промъкваше в забранената част на библиотеката. Там бе открил ръкописи, документиращи отношенията на Япония с чуждите държави през последните двеста години. Бе чел с удивление и възторг за белите варвари… докато един ден игуменът го хвана. Все още усещаше болка в гърба, щом си припомнеше как го биха за наказание. Но интересът му към варварите не секна. Законите строго забраняваха каквито и да било контакти с европейците. Бакуфу се страхуваше, че именно варварите крият най-голяма заплаха за сигурността на Япония. Чуждестранните книги и книгите за чуждоземни бяха забранени. Сега Сано съзря преимущество в положението си и в нежеланото си пътуване до Нагасаки. Най- сетне щеше да види легендарните варвари със златни коси и с очи като небесна синева. А и в пояса си държеше скрит лист хартия, с който щеше да преодолее езиковата бариера…
Най-близкият му приятел — доктор Ито Генбоку, лекарят, осъден на доживотен затвор в моргата на Едо като наказание за практикуване на забранени чужди науки — му бе дал този лист и следната бележка към него:
Сано сан,
С голямо съжаление научих за предстоящото ви заминаване. За да направя престоя ви в Нагасаки по- интересен, ето ви едно препоръчително писмо до доктор Николаес Хюйгенс, моя надежден и поверителен източник на информация относно чуждестранната научна мисъл. Вярвам, че контактът с него ще ви достави удоволствието, което аз изпитвам при кореспонденцията си с него. Надявам се, че съдбата скоро ще ви позволи да се завърнете жив и здрав в Едо.
Според Сано листът бе изписан на холандски. Но как да се срещне с чужденеца? Веднага можеха да го обвинят в предателство!
— Чудя се какво ли става там горе — Хирата прекъсна мислите му.
Сано проследи погледа на своя главен помощник и видя по скалите бягащи фигури, които си крещяха с непонятна ярост. Към кораба бързо се носеше дълга лодка, претъпкана със самураи.
— А-а, пристанищният патрул. Най-сетне! — капитанът извика към баржата: — Возим пратеници на шогуна, които желаят официален достъп в пристанището. Чакайте, къде отивате? Спрете!
Лодката ги подмина с голяма скорост. Последваха я още две. Никой не спря, а лицата на самураите бяха изопнати от тревога — сякаш се бяха впуснали в мисия на живот и смърт.
— Нещо не е наред — обяви капитанът.
Корабът наближи Нагасаки. Градът се извиваше в неправилен полумесец около пристанището. Безпорядък от керемидени и сламени покриви покриваше хълмовете, а между тях криволичеха тесни улички. През града минаваха три реки, които се вливаха в морето. Червените пагоди на храмовете се открояваха по високите склонове, а над тях се издигаха високите кули на наблюдателниците. Край брега други патрулни баржи обикаляха пусналите котва кораби и охраняваха рибарските лодки да не навлизат навътре в морето. Сано не виждаше причина за суматохата. Дали това не бе някакво особено военно упражнение или подготовка за неизвестно природно бедствие? Друга баржа се насочи право към кораба им и спря до него.
— Време беше — изсумтя недоволно капитанът.
Командващият баржата извика:
— Нашите извинения за закъснялото посрещане, но имаме големи неприятности. Директорът на холандската търговска компания „Ист Индия“ е изчезнал!
Сано дочу тези реплики и обърна очи към Хирата. Помощникът му прошепна:
— Защо изчезването на този човек представлява такъв проблем?
— Защото всяко нарушение на разпоредбите за сигурност в Нагасаки означава смърт за онези, които носят отговорност за спазването им — прошепна Сано в отговор. — Изчезналият варварин може да подстрекава към неподчинение и дори война… или да започне да разпространява из Япония християнството…
Втората заплаха вървеше ръка за ръка с първата. Християнството бе достигнало Кюшу преди около сто и петдесет години чрез йезуитски мисионери, пътували на португалските търговски кораби. Известно време се
