сигурна кой е бащата — Сано забеляза, че Хирата не го слуша, а се е втренчил в празното пространство. — Хирата?
Хирата трепна и се изчерви.
— Да, сосакан сама!
„Ако Хирата не започне да се държи отново нормално, помисли си Сано, в най-скоро време трябва да си поговоря с него сериозно.“ Но точно сега нямаше търпение да види Рейко.
— Какво искаш да кажеш с това „Няма я“? — попита Сано слугата, който го посрещна на вратата с вестта, че Рейко е излязла от къщи сутринта и още не се е върнала. — Къде отиде?
— Не каза, господарю. От ескорта пристигна вест, че я водят на различни места в Гинза и в Нихонбаши.
Сано усети, че го обзема неприятно подозрение.
— Кога ще се върне?
— Никой не знае. Съжалявам, господарю.
Раздразнен от отлагането на една романтична вечер, Сано усети, че е гладен — не беше ял нищо от обед. А и имаше нужда да отмие от себе си скверните следи от аутопсията.
— Приготви ми ваната и ми донеси вечеря — нареди на слугата си.
След като се изкъпа, се преоблече в чист халат и се настани в топлата, осветена от лампите всекидневна. Опита се да изяде вечерята си от ориз, задушена риба, зеленчуци и чай, но раздразнението му към Рейко скоро се превърна в тревога. Нещо лошо ли се бе случило? Или го беше напуснала? Загубил апетит, закрачи напред-назад из стаята. Представи си, че Рейко е в някоя горяща постройка или че са я нападнали бандити. Само да се прибере у дома жива и здрава, хубаво ще я нареди!
И тогава чу отвън тропот на копита. Сърцето му подскочи с облекчение. Най-накрая! Втурна се към входната врата. Рейко влезе, придружена от прислугата си. Студеният вятър бе запалил живи искри в очите й и бе измъкнал няколко дълги кичура от фризурата й. Тя изглеждаше наистина прекрасна… и доволна от себе си.
— Къде беше? — попита Сано. — Не трябваше да излизаш без мое разрешение. И на никого не си казала къде отиваш… Какво си правила тъй късно навън?
Слугите, предчувствайки семеен спор, побързаха да изчезнат. Рейко изпъна рамене и издаде напред нежната си брадичка.
— Разследвах убийството на Харуме!
— След като ти забраних да го правиш?
— Да!
Въпреки гнева си Сано се възхити на смелостта й. Една по-слаба жена би излъгала, за да избегне порицанието, вместо да му се противопостави. Привличането, което изпитваше към нея, изпълзи въздуха на сумрачния коридор с невидими искри. Усети, че и тя изпитва същото. Изведнъж в погледа й се мярна стеснителност и машинално понечи да оправи разрошената си коса. Той усети как започва да се възбужда против волята си. Насила избухна в саркастичен смях.
— И как разследваш? Какво всъщност би могла да правиш?
С вкопчени една в друга ръце и сковани от усилието да се владее челюсти Рейко отвърна:
— Не бързайте да ми се присмивате, съпруже — леден упрек заскрежи гласа й. — Ходих в Нихонбаши да се видя с моята братовчедка Ери, която е служителка във вътрешното крило. Каза, че главният пазач Кушида е бил заварен в стаята на Харуме два дни преди убийството. А наложницата Ичитеру е заплашила с убийство Харуме при едно тяхно сбиване край храма Каней… — тя улови изненадания поглед на Сано и прихна: — Не знаехте, нали? И без мен никога нямаше да разберете, защото и двата инцидента са били потулени. Освен това братовчедка ми Ери смята, че миналото лято някой е хвърлил кинжал по Харуме и се е опитал да я отрови — Рейко с описа събитията и после каза: — Колко време би ви отнело да разберете всичко това? Вие имате нужда от помощта ми. Признайте го!
Тези показания пращаха пазача Кушида в стаята на Харуме в същия ден, когато владетелят Мияги и съпругата му бяха изпратили мастилницата. Кушида може да е прочел писмото и да е съзрял идеалната възможност да сложи отровата, с която вече е бил замислил да я убие. Освен това Рейко бе потвърдила омразата на Ичитеру към Харуме. Сано бе впечатлен от уменията на Рейко, но и вбесен от отсъствието на всякакви угризения.
— Подобни странични факти не могат да разрешат дадения случай — рече той, макар и сам да знаеше, че понякога става точно така. — Пък и как да бъда сигурен, че братовчедката ти е надежден свидетел или че теориите й са верни? Защо въпреки забраната ми си се изложила на опасност?
— Опасност? — Рейко се смръщи озадачена. — Какво му е опасното на това да си побъбриш с някоя роднина?
Още по-ядосан, Сано отвърна:
— Като йорики имах секретар, един момък, по-млад и от теб… — гласът му потрепери при спомена за детската наивност на Цунехико. — Беше убит в една крайпътна странноприемница… Издъхна с прерязано гърло в локва от собствената си кръв. Не бе направил нищо, за да заслужи такава смърт. Единствената му грешка бе, че ме съпровождаше при разследването на едно убийство…
Очите на Рейко се разшириха от ужас.
— О, богове! Но вие… сте жив и здрав…
— Цяло чудо е — извърна рязко глава Сано, — защото бях нападан, раняван, подпалван, бит… толкова пъти, че не ми се мисли. Тъй че повярвай ми, детективската работа е опасна. Тя може да ти коства много, дори и живота ти…
Рейко го изгледа втренчено.
— И всичко това се е случило, докато сте разследвали престъпления и сте залавяли убийци? — изрече тя бавно. В гласа й вече нямаше неприязън, а само чиста детинска възхита. Сано кимна безмълвно. — Не знаех — Рейко колебливо пристъпи към него. Той стоеше вцепенен, неспособен дори да си поеме дъх. Усети у младата си съпруга своята собствена жажда за истина и справедливост, а тази прилика на духа бе безспорна основа за любов. Сано се развълнува и ужаси. Лицето й грееше от радост, бузите й бяха поруменели от бликналата страст, фината й ръка се протегна импулсивно към него. — Вие разбирате как се чувствам — промълви тя. — Нека работим заедно. Двамата можем да разгадаем убийството на Харуме!
Сано копнееше да поеме протегнатата към него ръка. Винаги бе мечтал да има за брачен партньор жена, с която да може да споделя мисията си. Но не можеше да въвлече крехката и неустоимо красива Рейко в гибелната мрежа на професията си. Затова с усилие каза:
— Ти чу основанията за желанието ми да стоиш настрана от разследването. Решението ми е окончателно.
Ръката на Рейко се отпусна. Болка угаси лъчезарието й като плащаница, хвърлена върху лампа, но решимостта й остана все тъй непоколебима.
— Защо да не разполагам със собствения си живот и да нямам право да го рискувам, когато аз реша? Или моята чест означава по-малко от вашата само защото съм жена? В моите вени също тече самурайска кръв. Преди векове бих се сражавала редом с вас. Защо не сега?
— Защото да постъпиш другояче, би било проява на откровен егоизъм и на елементарно незачитане. А сега ми кажи защо си ходила в Гинза. За още женски клюки?
— Щом подценявате работата ми, не заслужавате да знаете! — в мелодичния глас на Рейко се усети сърцевина от стомана. Изражението й бе също тъй студено и твърдо. — А сега ме извинете, моля.
Докато тя минаваше покрай него, Сано бе обзет от чувство за непреодолима загуба.
— Рейко. Почакай! — той я сграбчи за ръката.
Тя го изгледа гневно и с едно движение се освободи. Ръкавът й се скъса с рязък звук. Тя излезе от стаята и остави Сано с дълго парче коприна в ръката.
За миг продължи да гледа след нея. После хвърли ядосано ивицата плат на пода. Отиде в стаята си, облече се за излизане, окачи мечовете на кръста си и извика един слуга.
— Кажи да оседлаят коня ми — нареди той.
Не можеше да разреши проблема си сам. Ето защо щеше да се посъветва с единствения човек, който можеше да му помогне за Рейко… и който може би също притежаваше важна за разследването
