информация.
— Добър вечер, Сано сан. Влезте, моля! — съдията Уеда седеше сам в кабинета си и не изглеждаше изненадан от неочакваната поява на Сано. На бюрото му светеха лампи сред пособия за писане, официални документи и разпилени листа — очевидно бе затънал в изостанала от деня работа. Обърна се към слугата и заръча: — Донеси чай за дълбоко уважавания ми зет — после махна на Сано да коленичи срещу него. Сано се подчини, но стомахът му се бе свил на топка от напрежение и срам — уж е високопоставен самурай, а не може да се оправи с някаква си жена. Съдията Уеда му спести усилията да обяснява: — Дъщеря ми, нали? — Сано кимна, а върху лицето на възрастния човек се изписа мрачно съчувствие. — Така и предполагах. Какво е направила този път?
Окуражен от откровеността на съдията, Сано му разказа цялата история. Слугата донесе чай. Съдията Уеда се навъси и каза с властния тон, който използваше в съда:
— Моята дъщеря е твърде интелигентна и волева. Трябва да я държите с твърда ръка и да й покажете кой командва в къщата… — после въздъхна и възвърна обичайния си глас: — Нима това го казвам аз? Аз, който винаги съм отстъпвал пред желанията на Рейко. Сано сан, опасявам се, че не съм човекът, който може да ви даде съвет — те се спогледаха с печално разбиране: единият от двамата магистрати на Едо и най- висшият следовател в държавата не можеха да разберат жената, която ги свързваше.
— Няма да я удовлетвори — възрази Сано категорично. — Тя иска да бъде детектив — после с неохота призна: — И се справя доста добре.
— В такъв случай трябва да има нещо друго, което може да върши. Дискретни разпити… или нещо друго, а?
Сано запротестира шумно срещу подобна възможност.
— Ами ако убиецът реши, че тя е заплаха за него и я нападне? — макар че бе ядосан на съпругата си, мисълта да я изгуби го изпълваше с ужас. Влюбваше се в нея, осъзна той печално, а шансовете тя да му отговори със същото бяха повече от оскъдни.
— Ако наложите подчинение със сила, Рейко ще отстъпи — бащински каза съдията Уеда. — Но никога няма да ви обича или уважава. Ето защо се опасявам, че компромисът от ваша страна е неизбежен.
Сано въздъхна.
— Добре. Ще се опитам да й измисля някаква работа… — спомни си и другата причина, поради която бе дошъл да види своя тъст: — Надявах се, че може би вие също ще можете да ми помогнете в разследването. Интересува ме дали главният пазач Кушида, сокушицу Ичитеру и някой от съпрузите Мияги са имали проблеми с правосъдието?
— Проверих в архивите тази сутрин, когато чух, че са заподозрени — отвърна съдията Уеда. — Чисти са. Обаче въпросът със семейство Мияги стои другояче. Спомням си едно произшествие, което стана преди четири години. Дъщерята на един пазач изчезна от съседното имение. Родителите на момичето твърдяха, че виновен за това е владетелят Мияги. Той я примамил в къщата си и се опитал да я прелъсти, твърдяха те, а когато девойката се възпротивила, той я убил. Няколко дни по-късно тялото на момичето бе открито в един канал. От силите на реда не можаха да установят причината за смъртта. Затова нямаше повдигнато обвинение и случаят остана неразрешен. Такъв е законът.
— Има нещо, което искам да ви кажа за убийството… — започна плахо Сано. — Нещо изключително деликатно. Мога ли да разчитам, че ще го запазите в пълна тайна? — съдията Уеда кимна и Сано му съобщи за бременността на Харуме.
Свъсил вещи в размисъл, съдията Уеда се поколеба, но после каза:
— Поради бременността на наложницата сега убийството потенциално включва наследяването на властта. Вашето разследване може да замеси влиятелни граждани, които целят да отслабят управлението на Токугава, като прекъснат наследствената му линия. Външните даймио например. Или човекът, виновен за голяма част от неприятностите ви от миналото, хм? — Сано трепна при тези думи. Ами да, дворцовият управител Янагисава! Ето защо се държа така странно при последната им среща! Беше ли Янагисава замесен в убийството? Съдията продължи: — Дълбоко уважавам способностите и принципите ви, но внимавайте със сериозните обвинения срещу влиятелните заподозрени. Гневът им може да ви унищожи. Не бива да излагате себе си и дъщеря ми на безразсъден риск…
— Няма — каза Сано и се поклони. — Благодаря ви за съвета и извинете, че ви обезпокоих тъй късно. По-добре да се прибирам и да ви оставям да работите.
— Лека нощ, Сано сан — магистратът Уеда също се поклони. — Ще ви помогна, доколкото мога. И късмет с Рейко. Вие можете да я опитомите, вие сте по-добър човек от мен.
Оставаха само два часа до полунощ, когато Сано се прибра в замъка Едо. Откъм хълмовете духаше студен есенен вятър. От хилядите мангали с дървени въглища се издигаше остър пушек. Звездното небе бе разпънало своя черен балдахин върху заспалия град. Сгушен в дебелото си наметало, Сано яздеше през лабиринта от оградените със зидове проходи в замъка и умираше за сън. Денят бе дълъг и изнурителен, а утрешният не обещаваше нещо по-различно. С мисълта за почивка в топло легло навлезе в своята улица в административния район на замъка Едо. Бе обзет от неясно предчувствие за опасност миг преди да регистрира причината за нея. Улиците бяха съвсем тъмни, макар че според правилника над портите на всеки имот трябваше да светят лампи. Наоколо бе необичайно тихо и пусто. Къде бяха пазачите и обхождащата стража?
Сложи ръка върху дръжката на меча си и продължи по-предпазливо. Огледа се и съзря два фенера при покрива на една от съседските порти, но пламъците им бяха угасени. Под тях на улицата чернееше някаква купчина. Сано слезе от коня. Клекна и огледа купчината. Сърцето му заблъска в гърдите, когато откри неподвижните тела на двама въоръжени пазачи. Милостиви богове, все още дишаха! Но бяха в безсъзнание и по главите си имаха кървави рани от тъпо оръжие. Обзе го паника. Хукна към къщи, където Рейко, Хирата, отрядът помощници и прислугата спяха, без да подозират за опасността. Пред собствената му порта двамата пазачи също лежаха в безсъзнание на прага.
— Токубей! Горо! — Сано коленичи и ги разтърси. — Съвземете се! Какво се случи?
Единият от мъжете се размърда със стенания.
— … мина покрай нас — изстена Горо и с мъка се изправи на крака, стиснал с две ръце главата си.
— Кой беше? — попита Сано.
— Не видях. Стана много бързо. Обкованата с желязо порта зееше отворена. С изваден меч Сано влезе в двора. Нищо не се движеше в мрака. Като направи знак на Горо да го последва, той влезе предпазливо… и се препъна в неподвижните тела на обходната охрана. Вратата, водеща към вътрешното ограждение, също бе открехната.
— Иди в бараките и събуди помощниците ми — нареди Сано. — Кажи им, че в къщата има нарушител.
Пазачът побърза да изпълни заповедта. Сано приближи ограждението. Пред него се издигаше тъмната къща. Изкачи предпазливо дървените стълби, спря за миг в сянката на дълбоките стрехи над верандата и напрегна слух. Някъде на хълма изцвили кон, но от вътрешността на къщата не се долавяше нито звук. Сано се приближи на пръсти до входната врата и прекоси антрето. С вдигнато оръжие продължи безшумно по коридора. Стигна до кабинета си и спря изопнат — върху хартиената стена падаше мъждива светлина. Вътре подът изскърца под нечии стъпки, после се чу ясен звук от отваряне на чекмедже и шумолене на хартия. Натрапникът явно ровеше из документите му. Сано предпазливо натисна дървената плоскост и тя се плъзна безшумно встрани. В нишата до бюрото му стоеше фигура в черно наметало с плътно прилепнала качулка. Ровеше в шкафовете с гръб към вратата. Сано влетя и извика:
— Спри! Обърни се!
Глава 17
Нарушителят се обърна. Беше главният пазач Кушида. Около него се въргаляха разпилени книжа и
