документи. Вече бе съборил всичко от рафтовете и сега ровеше в шкафа. Сбръчканото му маймунско лице увисна от слисване. За миг се смрази. Погледът му, пълен с паника, скачаше от Сано към препречените с решетки прозорци и от там — към облегнатата на стената нагината.
— Не мърдай! — заповяда Сано.
Кушида грабна копието с тъй бързо движение, че сякаш оръжието само скочи в ръката му. После прелетя над бюрото и от издигнатия подиум в нишата се хвърли към Сано. Очите му бяха черни кладенци на отчаянието. Извитото острие проблясваше на приглушената светлина.
— Не се и опитвай! — предупреди го Сано, заемайки отбранителна поза с вдигнат меч. — Хората ми ще дойдат всеки момент. Дори и да ме убиеш, няма да се измъкнеш. Хвърли оръжието. Предай се!
Кушида се спусна напред. Сано отскочи встрани и острието мина на косъм от гърдите му. Той се извъртя, готвейки се да отвърне на удара. Пазачът замахна с копието към гърлото му. Сано парира удара. Сцеплението на двете остриета го отхвърли настрана. Внезапен тъп удар се стовари върху бедрото му — Кушида бе извъртял дръжката на копието и го бе стоварил върху крака му. Сано залитна от болка. В следващия миг възстанови равновесието си и размаха меча.
Но Кушида умело избягваше всеки удар. Оголил зъби в свирепа гримаса, той бе навсякъде и никъде, като боец призрак, който се придвижва с неестествена скорост. Острието на нагината неизменно отблъскваше меча на Сано. Заради по-късия си обхват сосаканът не можеше да се приближи достатъчно, за да нанесе удар. Кушида го погна из стаята. Сано скочи заднишком върху един железен сандък. Удари гръб о стената и с финт нанесе обратен удар. Кушида рязко изви копието, за да парира удара му. Сано бързо нанесе кръгов удар. Острието разряза ръката на противника му, който обаче не се отказа и продължи безпощадното си нападение.
Мъжките гласове отвън се чуваха все по-близо. По коридора отекваха стъпки от тичащи нозе. Най-сетне помощ! Една фигура се втурна през вратата. Сано се озърна и облекчението му се превърна в ужас. Облечена в нощница на бледи розови цветя, със стигащи до коленете разпуснати коси, Рейко бе стиснала в двете си ръце меч. Красивите й очи искряха от възбуда.
— Рейко! Какво правиш тук? — изкрещя Сано между два удара.
— Защитавам дома си! — отвърна му рязко Рейко. С удивителна пъргавина тя се хвърли срещу Кушида с развети поли и коси. Завъртя меча и нанесе звучен удар върху дръжката на копието, уцелвайки един от подсилващите метални пръстени.
Сано ахна слисан. Само един пръст встрани, и щеше да разсече дръжката. Удар, достоен за майстор, а Рейко бе тъй дребна, тъй крехка. Сано побърза да се вмъкне между нея и Кушида и да поеме по-опасните удари.
— Рейко, това не е игра. Бягай от тук, пази се!
— Дръпни се! Остави ме да му отвърна!
Лицето й грееше с вдъхновеното изражение на самурай в битка. Тя отново се хвърли срещу Кушида. Остриетата им се сблъскаха. Дъщерята на съдията Уеда грациозно отбягна един контраудар и започна такава серия удари, че принуди Кушида да отстъпи. Но явно нямаше да издържи дълго срещу такъв тежък противник. Сано застана редом със съпругата си. Като отбиваше ударите на пазача, той се протегна със свободната ръка и блъсна Рейко с всичка сила. С негодуващ вик тя отхвръкна вън от вратата. Сано чу трясък, когато тялото й се блъсна в отсрещната стена на коридора. Той си отдъхна — Рейко бе спасена, но този кратък момент разсейване замалко да му коства живота. Копието на Кушида се бе устремило към сърцето му; Сано отскочи точно навреме и острието само го одраска по гърдите. Зловеща усмивка изкриви лицето на пазача, но той не се предаде. Сано му нанесе още няколко прорезни рани и в следващия миг в стаята нахлу отряд самураи. С извадени мечове те заобиколиха главния пазач Кушида.
— Хвърли копието! — нареди му Хирата. Притиснат в ъгъла, Кушида отстъпи назад, леко привел нагината. После се нахвърли върху помощниците на Сано и стоманените им остриета задрънчаха оглушително. Разнесоха се крясъци. Сано се хвърли в мелето и извика:
— Не го убивайте! Хванете го жив! — на всяка цена трябваше да разбере защо Кушида е дошъл в дома му.
Макар и един срещу десет, Кушида се биеше смело, без да обръща внимание на многократните подкани да се предаде. Хартиените стени вече бяха изпокъсани, декоративните елементи между прозорците бяха станали на трески, татамите бяха опръскани с кръв. Накрая двама от отряда на Сано докопаха Кушида в гръб, а Хирата и други трима изтръгнаха копието от ръцете му. Притиснаха го на пода. Задъхан, Сано прибра меча си в ножницата.
— Вържете го и промийте раните му. После го доведете в приемната. Там ще говоря с него.
В коридора Сано срещна Рейко, която стоеше сама с увиснал в ръката меч. Тя му отправи поглед, изпълнен с явна враждебност. После се обърна и бързешком се отправи към личните си помещения.
Кушида стоеше на колене в приемната, със завързани зад гърба му ръце и нозе. Грозното му лице бе изкривено от ярост; от гърлото му се носеше гневно ръмжене. Потта му изпълваше стаята с противен резлив мирис. Хирата и още двама помощници бяха клекнали недалеч от него, в случай че успее да се освободи. Сано крачеше наоколо, без да откъсва поглед от пленения пазач. Собствената му рана бе лека, но той усещаше мъчителна болка заради плачевното състояние на брака си, който след тазвечерното произшествие — вече бе безвъзвратно съсипан.
— Ти ли нападна стражите пред къщата ми и пред другите имения? — попита той Кушида.
Пазачът го изгледа с омраза.
— И какво, ако съм аз? — възкликна презрително той. — Всички са живи. Знам как да ранявам, без да убивам.
— Какво правеше в кабинета ми?
— Нищо… — Кушида се напъна да скъса вървите, с които го бяха овързали. Лицето му почервеня от усилието.
— Човек не просва в безсъзнание десетина стражи, не влиза в чужда къща без позволение и не обръща вещите на стопанина наопаки без причина. Отговаряй: защо дойде тук?
— Какво значение има? Ще си измислите разни лъжи, ще си направите собствени заключения и ще ме осъдите, каквото и да кажа…
— В голяма беда си — каза Сано, като нарочно положи усилие гласът му да прозвучи равен, независимо от растящото нетърпение. — Въпреки добрата ти репутация те чака екзекуция. Дори само за това, че си използвал оръжие в границите на замъка. Но аз съм готов да те изслушам и да препоръчам по-леко наказание, ако причините са ти достатъчно основателни. Тъй че говори и побързай. Нямам на разположение цяла нощ.
Кушида изгледа свирепо Сано, Хирата и другите двама помощници. После наведе глава и каза:
— Търсех дневника на Харуме.
— А ти откъде знаеш за него? — попита Сано.
Нещо като горда печал се изписа върху лицето на Кушида.
— Намерих го в шкафа й.
— И кога беше това?
— Три дни преди да умре.
— Значи си излъгал, когато ми каза, че никога не си влизал в стаята й? — Сано си спомни безценната информация на Рейко.
— Е, добре, излъгах — призна унило Кушида, — но не съм бил в стаята й, за да я отровя. Исках да се сдобия с дневника й, но от един войник разбрах, че вече сте го конфискували като веществено доказателство. Затова дойдох да го търся тук.
— А защо ти е дневникът й? — попита Сано.
— Първия път успях да прочета само няколко страници… — гласът на Кушида звучеше унил и отчаян. — Исках да разбера кой е любовникът й. Надявах се, че може да е записала името му някъде…
— Откъде знаеше, че Харуме е имала любовник? — Сано размени многозначителен поглед с Хирата — пазачът не само бе признал, че е влязъл в стаята на Харуме, но и бе изтъкнал допълнителен мотив за убийството й.
След като бойният дух го бе напуснал, Кушида изглеждаше като малка печална маймуна.
— Когато придружавах Харуме и другите жени по време на разходките им извън замъка, установих, че тя
