заедно с оръжия и муниции. Знаете ли какво означава това?
Означаваше, че Янагисава и Сано бяха разтълкували абсолютно неправилно един изключително важен момент от случая.
— Значи Коное е стоял зад опита да се възстанови властта на императорския двор — възкликна той, слисан от откритието. Войските са били въоръжени с пари, събирани чрез кражба от дворцовата съкровищница, а не със заеми от банката, до която Янагисава бе проследил пратеника на Джокьоден, нито с плащания, направени от Ичиджо по време на тайните срещи на Ушната могила. Сделката на Коное с Дадзай вероятно е била споразумение да обединят сили за събарянето на Токугава. Той е започнал организацията на въстанието, а неговите сподвижници са продължили след смъртта му. — Милостиви богове…
— Шпионинът е бил и предател! — възкликна Хошина.
— Двамата със Сано предположихме, че въстанието е причина за убийството на левия министър — Янагисава бе огорчен. — Но ако той е бил виновен за заговора, тогава значи е умрял, защото убиецът не е искал да му попречи да докладва за него на бакуфу.
— Затова заговорът няма нищо общо със смъртта на Коное — добави Хошина.
— Не мога да го приема! — Янагисава закрачи напрегнато.
— Но фактите са такива — възрази Хошина. — Веднага щом се справим с това усложнение — и той направи жест към бойното поле, — ще се върнем в двореца и ще разберем истината за убийството на Коное.
— Предполагам, че си прав — Янагисава забави крачка. — Преди въпросът беше: „Кой е предателят, разкрит от Коное?“, а сега трябва да го обърнем и да попитаме: „Кой е знаел, че Коное е предател?“ Допусни, че причината за смъртта на Коное не е била опасността да разкрие какво знае за някого. Възможно ли е убиецът да е премахнал Коное, защото той или тя е знаел за неговото предателство?
— Всеки, който е разбрал за заговора, е можел да унищожи левия министър просто като докладва за него на бакуфу — изтъкна Хошина. — Не е било необходимо да го убива.
Янагисава видя и други слабости в теорията си. Нямаше доказателство, че десният министър Ичиджо или Джокьоден са знаели за заговора. Император Томохито е знаел, защото е бил част от него, но той не би могъл да предаде Коное, без да причини неприятности и на самия себе си. Но Янагисава се досещаше кой още е знаел… и не е можел да се надява, че ще спечели, като докладва на бакуфу за престъплението на Коное. Принц Момозоно!
После дворцовият управител внезапно видя последствията от току-що направеното си откритие. Той се втурна нагоре по хълма към равната площ при храма. Там сред стъпкани трупове около стотина бунтовници продължаваха да се бият отчаяно. Янагисава огледа редиците на своята армия. Конници гонеха врага надолу по хълма. Сано го нямаше никъде. Вероятно бе отишъл да търси императора. Защото не беше чул историята на Хошина и не знаеше какво може да му се случи, ако се опита да залови императора.
Сега Янагисава видя най-съкровените си желания да трептят на хоризонта като лъчисто съзвездие — Сано унищожен завинаги, решението на убийството — в ръцете му, победата му над бунтовниците — сигурна; непоклатимо бъдеще със спечеленото завинаги благоволение на шогуна. При това от него не се искаше абсолютно нищо.
Вдъхна мириса на кръв и барут, докато се наслаждаваше на триумфа си… но не изпита удовлетворението, което бе очаквал. С почуда осъзна, че нещо се беше променило в него. Тази нощ той бе изживял Пътя на воина. Вкусът на честта бе убил апетита му за вражда със Сано. Да остави нарочно свой воин да умре, вече му се струваше твърде позорно за един самурай и генерал.
Йорики Хошина се присъедини към него.
— Какво има?
Янагисава го изгледа втренчено. И си даде сметка, че тяхната любов също го бе променила, бе променила и възгледите му за света. В продължение на две години Сано бе проклятието на неговото съществуване; но в същото време винаги бе действал със съзнанието за своя дълг към шогуна и с пълна всеотдайност към работата си, а не с желанието да причини зло на Янагисава. Сано бе спасил живота му и му бе спестил наказание. Можеше ли сега дворцовият управител да се отплати на съдбата за щастието си, като наруши сключено споразумение и изостави другар в беда?
Вдигнал поглед към храма Кийомидзу, Янагисава трябваше да реши: да остави ли съдбата да свърши своето, или да се притече на помощ на Сано? Да остане ли верен на амбициите си, или да избере честта и лоялността?
Глава 35
— Всичко ще бъде н-наред, ваше величество! — както се тресеше целият от конвулсии, Момозоно прекоси верандата на храма към своя паднал, облян в сълзи братовчед. Светлината от окачените на тавана фенери уголеми разкривената му сянка на пода. Завързано на възел въже бе увито около лявата му китка и глезен; свободните му краища се влачеха по пода; парче плат висеше около врата му. Бунтовниците вероятно го бяха завързали и бяха запушили устата му, за да го принудят да мълчи.
Сано погледна принца с удивление. Момозоно изглеждаше по-жалък от всякога, но той криеше силата на киай и Сано съзря смъртоносните усложнения, които биха могли да настъпят с появата му. Усети ледения дъх на опасността; мисълта му заработи трескаво.
— Радвам се да ви видя здрав и читав, принце — каза той в старанието си да не покаже, че знае кой е убиецът. — Щом вече сте тук, мога да ви отведа заедно с негово величество обратно у дома.
— Не! Не мога да понеса всички да ме видят тъй опозорен! — риданията на императора заглъхнаха. — Никога повече няма да се върна у дома! — възкликна той, дишайки пресекливо, обзет от паника.
Принц Момозоно застана до братовчед си и каза:
— Н-ние няма да д-дойдем с вас.
Двамата изглеждаха като уплашени деца, които предизвикват уличен побойник. Сърцето на Сано се сви.
— Няма от какво да се страхувате — каза им той, докато разсъждаваше бързо. — Принц Момозоно не е бил участник в бунта, а на ваше величество ще бъдат спестени последствията от предателството.
Томохито се втренчи несигурно в Сано. Личеше, че е готов да се подчини, но Момозоно извика:
— Н-не му вярвайте, ваше величество. Трябва да се научите да се п-пазите от х-хора, които искат да ви използват за с-собствените си цели. Вижте какво се случи само защото се доверихте на л-левия министър!
Сано се слиса. Дали Момозоно нямаше предвид десния министър? В края на краищата Ичиджо стоеше ли зад заговора?
— Коное бе мой приятел — възрази Томохито. — Аз исках да управлявам Япония и той ми помагаше. Закупи оръжия с парите от продажбата на имущество, събра армия, за да отхвърли режима на Токугава и да ми предостави властта. Преди да умре, планираше обсада на Мияко…
Челюстта на Сано увисна.
— Нима искате да кажете, че левият министър Коное стои в основата на въстанието? — въпреки удивлението си даде сметка, че това разкритие звучи съвсем смислено. Мотивите и средствата, които бе приписал на Ичиджо, бяха подходящи и за жертвата на убийството. Коное също е бил амбициозен човек, с влияние над императора. Неговото положение, както и това на Ичиджо, му е позволявало да обикаля и да събира войска. Освен това, ако бе останал жив и превратът бе успял, в качеството си на главен благородник на двора Коное щеше да управлява зад трона. Но положението му на агент на мецуке бе попречило на Сано да съзре тези съществени улики. Записките от тайната къща на Коное вероятно са били плановете му за организиране на преврата, а не бележки от наблюдението над къщата на владетеля Ибе. Един човек, способен да убие съпруга на Козери и после да преследва самата нея в продължение на петнайсет години, очевидно е бил достатъчно безумен да нападне Токугава. Сега Сано си спомни думите на Ичиджо: „Коное… трябваше да се сетя.“ И разбра, че Ичиджо си е дал сметка, кой е стоял зад заговора. Император Томохито бе казал, че вече няма нужда от Коное в смисъл, че след като вече е дал ход на въстанието, левият министър не е необходим за успеха му. Сано мислено се изруга, че не бе видял онова, което в настоящия момент му изглеждаше очевидно.
Принц Момозоно се приведе над императора; докато едната му ръка пърхаше като счупено крило,
