злато дръжка на своя меч и измъкна оръжието си от ножницата. Сано се втренчи с благоговение в стоманеното острие, гравирано с древни фигури и знаци, които сияеха с почти неземен блясък. Това бе свещеният императорски меч, преминал през поколения императори и задигнат от съкровищницата в двореца от този безразсъден младеж. Томохито го завъртя във въздуха и пристъпи предизвикателно към Сано. — Аз ще се сражавам в тази война — каза той. Очите му отразяваха блясъка на острието; той се усмихна на Сано: — И ти ще бъдеш първият враг, когото ще посека.
— Недейте — помоли императора Сано. — Не можете да ме победите.
Томохито се изсмя.
— Можех да те убия още вчера. Сега обаче ще го сторя! — той замахна с меча. Сано отскочи назад и острието изсвистя покрай брадичката му. Императорът изрева, разсичайки яростно въздуха. Сано само избягваше ударите. Томохито замахна към нозете му и Сано прескочи острието. Бойната му туника бе срязана на няколко места.
— Томохито, въстанието не е ваша идея — каза Сано. Прикри се зад една колона и императорът заби меча в дървото. — Подстрекаваше ви десният министър Ичиджо, нали?
Томохито изтръгна острието от дървената колона и се втурна след Сано.
— Ичиджо няма нищо общо с това. Аз искам да победя Токугава. И ти не можеш да ме спреш!
— Вие не бихте могли сам да наберете армия да осигурите всичкото това оръжие — възрази му Сано, като продължаваше да избягва опасните удари. — Вероятно е дело на Ичиджо.
— Престани да говориш глупости! — императорът замахна с меча към главата на Сано, изтиквайки го към стената на постройката. Сано знаеше, че ако започне да отвръща на ударите, съществува опасност да нарани императора, но ако откаже да се бие с Томохито, това ще засили убеждението на момъка, че той е достатъчно добър да се опълчи срещу армията на Токугава и да убие в битката самия шогун. Той извади меча си и парира няколко удара.
— Когато Ичиджо е разбрал, че левият министър Коное е шпионин на мецуке и че е разкрил заговора, той го е убил — каза Сано. Мечовете им се кръстосаха и той изтласка императора през верандата към парапета. Но Томохито само се разсмя.
Атаките му ставаха все по-яростни.
— Ако разобличите Ичиджо, аз ще убедя шогуна да ви прости.
— Не ме е грижа дали Ичиджо наистина е убил левия министър. Той вече не ми е нужен. Не ми трябва и опрощение от шогуна. Когато започна да управлявам Япония, той ще бъде мой слуга! — Томохито замахна и уцели лявата ръка на Сано над лакътя. Острието проникна през бронята от халки и жегна плътта. Сано почувства пареща болка и после топлата мокрота на кръвта. — Ха! — възкликна Томохито. — Уцелих те! Приготви се да умреш! — с блеснали от тържество очи императорът вдигна меча си с две ръце и с вик се хвърли към Сано. Отчаян, Сано направи лъжлив удар към слабините на Томохито. Императорът отстъпи назад и свали оръжието си. Сано извъртя острие и замахна към ръцете му. Императорът изкрещя от болка и изпусна меча си. Оръжието издрънча, плъзгайки се по каменния под на верандата. Томохито стоеше като парализиран, втренчен с ужас в протегнатата си дясна ръка. Тясна резка минаваше като червена нишка върху кокалчетата му. Той погледна Сано с ужасена физиономия. — Тече ми кръв! — гласът му бе като пресеклив грак. Може би никога по-рано не бе раняван, никога не бе съзирал собствената си кръв. Вероятно се бе смятал за неуязвим.
— Съжалявам — каза Сано, ужасен, че е наранил свещения суверен. — Но раната ви е нищо в сравнение с онова, което ще ви сполети, ако не ни съдействате.
— Боговете ще ви накажат за това! — изхленчи Томохито и се свлече на колене, обхванал отчаяно окървавената си ръка.
— Наказанието за държавна измяна е смърт чрез обезглавяване — Сано държеше меча си насочен право в Томохито, като подсилваше заплахата. — Дори положението ви на избраник на боговете няма да ви спаси, ако не се съгласите да разобличите десния министър…
Маруме и Фукида се качиха забързани на верандата.
— Телохранителите са мъртви — докладва Маруме.
— Връщайте се на бойното поле — нареди Сано. — Аз ще уредя тук нещата — детективите тръгнаха. Сано застана до Томохито. — Десният министър ви е накарал да повярвате, че заговорът е ваша идея, а той просто изпълнява заповедите ви. Той е убиец и не заслужава да го прикривате. Откажете се, ваше величество. Спасете себе си и оставете Ичиджо да страда.
Томохито поклати глава, слисан и окаян.
— Не — прошепна той. Беше пребледнял като смъртник. Изглеждаше така, сякаш всеки миг щеше да припадне. — Той не е… Аз не мога…
— Огледайте се — каза Сано и описа с меча си широка дъга, която обхвана планините над храма Кийомидзу. — Япония е по-голяма, отколкото можете да си представите. Армията на Токугава наброява стотици хиляди. Всички бунтовници, които оцелеят от клането тази вечер, може да побродят из страната, да привлекат някой и друг сподвижник, да създадат безредици, но накрая ще бъдат победени. Амбициите на Ичиджо значително надхвърлят възможностите му.
Императорът се взря в околността, сякаш я виждаше за първи път. Тялото му потръпна. Сянката на загиващи мечти замъгли очите му. Сано прибра меча си в ножницата, натъжен заради момъка. Томохито се разрида.
— Аз исках да управлявам Япония — изплака той. — Исках да бъда някой, а не само ненужен бог, изолиран от света. Сега ме е страх да умра — съзнанието за собствената му смъртност изпълваше гласа му с ужас; когато вдигна поглед към Сано, по лицето му се стичаха сълзи. — Ичиджо не е оглавявал никакво въстание, но щом искаш да ти кажа, че е било така, ще го сторя, стига да ми пощадиш живота.
Настоятелността, с която твърдеше, че десният министър е невинен, обезпокои Сано. Ами ако Ичиджо наистина не е подстрекателят на бунта? Това означаваше ли, че не е убил левия министър.
Коное, нито Айсу? Ами ако предателят и убиецът не са едно и също лице…
Изведнъж го осени ослепително прозрение. Заподозреният, когото бе пропуснал като неспособен да оглави едно въстание, подхождаше на тази логика не по-зле от останалите вероятни извършители. Принц Момозоно бе довереникът на императора и освен това вероятно бе посветен в тайните на много други хора, които не са си правили труда да крият работите си от един невменяем. Не беше изключено той да е знаел за заговора, както и че министър Коное е бил шпионин на мецуке. Сано съзря и други основания, изтъкващи вината на принц Момозоно. Слисан от убедеността си, че новата му теория е правилна, той се удиви на неочаквания обрат в разследването.
И тогава откъм източната част на постройката дочу познатите нечленоразделни звуци, последвани от бавни несигурни стъпки. Спомни си думите на Ичиджо, че принц Момозоно вероятно е избягал с император Томохито.
— Помогни ми, Момочан — извика императорът.
Убиецът идваше.
Глава 34
От седлото на коня си дворцовият управител Янагисава наблюдаваше битката. Дулата на пушките бълваха оглушителни залпове; летяха стрели. Воини, стиснали мечове, се хвърляха един срещу друг, а остриетата им проблясваха на светлината на паднали факли и на едно лумнало в пламъци дърво. Стотици тела лежаха проснати на площада и по стълбите, водещи към храма Кийомидзу; коне без ездачи препускаха на воля; земята бе оплискана с кръв. Армията на Янагисава бе претърпяла много загуби, но силите на Токугава надвиха бунтовниците. Победата беше близо.
Янагисава яздеше напред-назад покрай бойното поле. Размахвайки бойното си ветрило, той крещеше заповеди към своите командири. Гърлото го болеше, гласът му бе прегракнал, ушите му глъхнеха от шума. Пушек и барутен дим изпълваха дробовете му. Чувстваше болка там, където куршумите бяха рикоширали в бронята му. Варварското насилие го отвращаваше, но той триумфираше. Битката бе разгоряла самурайския му дух, който се бе разбудил в него по време на разследването.
Сега политическите му вражди му изглеждаха като банални заместители на истинската битка. Когато един бунтовник на кон го нападна, Янагисава замахна с меча си и преряза гърлото му. Върховно
