Коджимачи. Хару изобщо не е сираче. И това не е всичко… — и той разказа какво бе научил за Хару — че била непокорна дъщеря, че я омъжили против волята й за възрастен търговец, който по едно странно съвпадение загинал в пожар. — Родителите на Хару и съседите и роднините на мъжа смятат, че тя е подпалила къщата, за да се отърве от съпруга си. Потърсила е убежище в храма „Черният лотос“, защото семейството й се е отказало от нея. Независимо дали е отговорна за смъртта на нашите три жертви или не, опасявам се, че си настанила убийца в къщата на баща си…
Всяко изречение отпращаше все по-дълбоко до съзнанието на Рейко безспорната истина, че Хару е точно толкова измамна, колкото твърдяха враговете й, а вероятно и също толкова зла. Въпреки това съзря място за съмнения в историята на Сано.
— Някой видял ли е Хару да подпалва пожара? — попита тя.
— Не — призна Сано.
— Не е изключено тези хора да грешат за Хару. Може би подозренията на всички са я принудили да напусне дома си и да се престори на сирак… — изражението на Сано й подсказа, че той вече е мислил за това. — И все пак… може да се окаже, че Хару е невинна…
Сано кимна неохотно, но каза:
— Миналото й не е единствената причина, поради която смятам, че е виновна — и той описа грубото отношение на Хару към децата в сиропиталището и разказа за двете момичета, които я бяха видели да се измъква тайно от спалнята, след което я бяха проследили до къщата в нощта на пожара.
— Ясно е, че е отишла там по собствена воля. Приключих с разпита на обитателите на храма и тя си остава единственият човек с мотив и възможност да извърши палежа… — докато Рейко се опитваше да прикрие смущението си от това ново разкритие, Сано продължи: — Нима ще възразиш, че момичетата са ревнували от Хару и са искали да й причинят неприятности, както и останалите в „Черният лотос“? Или че също са били в непосредствена близост до къщата и може пък те да са я подпалили? Защо да вярваме на тях, а не на Хару? Само защото не са били намерени близо до къщата по време на пожара? — в овладяния тон на Сано прозвуча раздразнение: — Проверих ги и се оказа, че нямат предишни прояви на лошо поведение, нито отношения с оябун Ояма. Нито са лъжкини за други случаи на „необясними“ пожари в миналото си… Хайде, Рейко, престани да подминаваш явните доказателства срещу Хару!
— А ти спри да пренебрегваш явните улики срещу „Черният лотос“! — възкликна тя. — Проучи ли историята на Благочестива Истина?
— Да. Не открих никакви признаци на глад, изтезания, убийства, затвор или тайни подземни проекти. Пратих свои хора да шпионират в храма, но се съмнявам, че ще открият нещо по-различно. И не намерих никакъв млад монах на име Благочестива Истина. Очевидно просто не съществува!
— Но аз го видях! — възкликна Рейко озадачена. — Разговарях с него. Беше си съвсем истински. Къде може да е сега?
Сано повдигна вежди и разтвори ръце, обърнати с дланите нагоре.
— Успях обаче да открия послушница на име Ясуе. Тя не само че беше жива, но и очевидно се радваше, че е в манастира. Освен това изобщо няма брат.
— Това може да е съвсем друго момиче, случайна съименница… — тихо протестира Рейко.
Хирата прочисти гърлото си.
— Сумимасен… извинете — каза той. — Днес в полицейското управление разговарях с много граждани, които ми казаха, че „Черният лотос“ отвлича деца, пленява поклонници и напада семейства, които се опитват да върнат близките си. Дори и да не е монах в храма, Благочестива Истина може да е казал истината за сектата…
— Евентуалната вина на Хару е съвсем отделен въпрос от съмнителните дела на сектата — отвърна Сано. — Слуховете за „Черният лотос“ не обезсилват обвиненията срещу Хару.
— Да, сосакан сама — напрегнатото изражение на Хирата показваше, че не е убеден, но лоялността му на самурай изискваше от него да се съгласи със своя господар. — Просто си помислих, че трябва да спомена онова, което съм установил…
— Че кой се интересува от теб? — изтърси неочаквано Мидори. Всички се извърнаха към нея изненадани, а тя продължи презрително към Хирата: — Не си нито толкова умен, нито толкова важен, колкото се смяташ.
Челюстта на Хирата увисна. Развеселена, въпреки мрачното си настроение, Рейко мислено отбеляза, че Мидори явно започва да прилага своя нов план да заинтригува наново Хирата. Можеше да избере по- подходящ момент, но поне сега бе привлякла вниманието му. Сано подмина тази малка драма:
— Докато не разполагаме с повече улики, различни от суеверните приказки на хора от простолюдието и на мистериозно изчезващи монаси, че „Черният лотос“ е замесен в незаконни дейности, не можем да им отправим официално обвинение…
— Но нали вече разполагаме с повече следи — настоя Рейко. Тя описа криминалните досиета на доктор Мива и на игуменката Джункецоин. Докато обобщаваше разговора си с министър Фугатами, на лицето на Сано се изписа неверие.
— Ти си се натрапила на самия министър на храмовете и гробниците? — възкликна той.
— Да, той ме прие. Фугатами сан иска утре да отидеш с него до Шинагава и да проучиш последните оплаквания срещу „Черният лотос“… — Рейко извади писмото от пояса си и го подаде на Сано.
Той го прочете и се навъси. После смачка хартията. Стана и прекоси стаята, втренчен в Рейко така, все едно тя си беше загубила разсъдъка.
— Това, че си се натрапила на министър Фугатами, е опасно нарушаване на благоприличието. Оцеляването в политиката на бакуфу зависи от добрите взаимоотношения с колегите. Висшите служители са твърде честолюбиви и се обиждат лесно. Как си могла да изложиш на риск кариерата ми и прехраната на семейството ни?
— Моля те, приеми извиненията ми — каза Рейко, осъзнала колко сериозно би могла да изложи Сано. — Но министърът беше доволен от тази среща. Ще ми се да можеше да отидеш до Шинагава и да решиш сам дали оплакванията са основателни. Без съмнение неговото мнение е от значение.
— Фугатами си е спечелил репутация на прекалено усърден служител — каза Сано с леден тон. — Много висши служители от бакуфу се отнасят с неодобрение към поведението му и го смятат за фанатик, защото е подлагал на критика секти, които впоследствие са се оказвали абсолютно безопасни и законни. И сега не е изключено да разследва „Черният лотос“, без да има достатъчно основателни причини… — Рейко бе изпълнена с такова уважение към Фугатами, че изобщо не бе подложила на съмнение преценката му. Нима той допускаше грешка, като вярваше на историите на селяните? Сано продължи все така ядосано: — Като си потърсила съдействието му, си ме поставила в положение, в което вече съм му задължен… — престана да крачи из стаята. — Не мога да отида в Шинагава, защото това ще ме ангажира още повече с подкрепа на каузата му, независимо от собствената ми позиция. Не отида ли обаче, ще си спечеля враг. Сега заради необмислената ти постъпка се оказвам в твърде неизгодно положение…
Услугите бяха разменната монета в бакуфу и Рейко знаеше, че Сано трябва да си плаща дълговете или да загуби добрата воля на колегите си. Обзета от чувство за вина, тя побърза да го успокои:
— Фугатами моли единствено за шанс да те убеди, че заслужава подкрепата ти. Той разбра, че може и да си възпрепятстван да го придружиш. Каза, че вместо теб мога да отида аз…
Сано поклати глава.
— Изключено. Това би било грубо нарушение на благоприличието, а ти вече нанесе достатъчно вреди.
Но въпреки това Рейко не можеше да изпусне и новата следа, която беше открила.
— Ако не отида в Шинагава, как ще стигнем до истината за „Черният лотос“?
Хирата предложи неуверено:
— Мога аз да отида.
— Не! — отсече решително Сано. — Изпратя ли свой представител, все едно съм отишъл лично, последствията ще бъдат същите. Пък и скоро ще имаме необходимите сведения от екипа, който съм изпратил за тайно наблюдение в храма…
— Тогава може да е твърде късно — възрази Рейко. Въпреки че Сано не бе успял да открие Благочестива Истина, тя продължаваше да вярва, че той е все още в храма и че е в опасност. — Колко хора трябва да пострадат, преди да се намесиш?
