— Но защо? — попита Рейко нетърпеливо.
Фугатами отпусна ръка върху една от другите книги:
— Това са оплаквания от „Черният лотос“, подадени до мен от обикновени граждани и от отговорниците на отделни квартали в Едо. Според тях сектата отвлича деца, събира насилствено дарения и държи част от последователите си като затворници. Параклисите им из провинциите са параван на свърталища за хазарт и разврат. Убеден съм, че толкова много независими разкази отразяват истината…
Това бе потвърждение на историята на Благочестива Истина, но въпреки това радостта на Рейко бе помрачена от съмнения.
— Как е възможно това да продължава с години? — възкликна тя. — Защо никой не му е попречил?
— Защото всички тези твърдения са на думи — Фугатами отмести книгите настрана с отчаян жест. — Не успях да се добера до солидни доказателства. Направих всичко: разпитвах монахините и свещениците, ходих на оглед в храма, организирах внезапни проверки… Убеден съм, че Анраку има шпиони, които го предупреждават за идването ми, за да може да скрие всичко, което не желае да видя.
— Не можете ли въпреки това да забраните сектата? — попита тя, защото бе смятала, че министърът на храмовете има властта да действа въз основа на собствената си преценка.
— За съжаление Анраку има влиятелни привърженици сред по-висши от мен длъжностни лица — каза Фугатами. — Те убедиха шогуна да изиска материални доказателства на моите подозрения и свидетелски показания от членове на сектата — точно нещата, които аз не успях да осигуря! — Рейко много добре знаеше, че в Едо се шири страшна корупция и че престъпниците често подкупват длъжностните лица, за да узаконят престъпните си действия. В очите на министър Фугатами сега заблестя студеният пламък на предаността: — Мой дълг е да защитавам обществото от физическа и духовна вреда, нанасяна от злонамерени измамници, които злоупотребяват с религията. С ваша помощ може би накрая ще успея да затворя храма „Черният лотос“, да разпусна сектата и да накажа водачите й. Трябва непременно да се видя с този монах… Благочестива Истина. Макар че един вътрешен свидетел е само половината от доказателствата, които са ми нужни. — Фугатами поглади замислено брадичката си и каза: — Постъпили са много нови оплаквания от Шинагава — това бе селце близо до Едо. — Възнамерявам утре да ги проуча. Ще помоля сосакан сама да ме придружи, за да получа подкрепата му за каузата — той взе една четчица за писане. — Ще му предадете ли писмената ми покана?
— С удоволствие — Рейко се надяваше, че Фугатами ще успее да убеди Сано в спешната необходимост от щателно разследване на „Черният лотос“. — Само че не съм сигурна дали съпругът ми ще разполага с достатъчно време, за да ви придружи…
— Тогава нека изпрати някого от помощниците си — каза Фугатами, докато пишеше.
Обзе я внезапно вдъхновение, при което сърцето й заби учестено. На другия ден сутринта двете с Кейшо отиваха на посещение при висшия свещеник Анраку, а Шинагава не беше много далеч от района на храма Зоджо.
— Мога да дойда аз като представител на моя съпруг — предложи тя. — Вие? — министър Фугатами повиши глас от изненада; спря да пише и се втренчи в нея със също, то неодобрение, което бе видяла в очите му в началото на срещата им. — Това би било съвършено неуместно.
— Не се налага да пътуваме заедно — каза Рейко, давайки си сметка, че една жена не можеше да се присъедини към официално шествие. — Нито пък ще се намесвам в работата ви… Предлагам ви просто да гледам отстрани и после да докладвам на съпруга си…
Министърът се поколеба, вперил в нея изпитателен поглед на трепкащата светлина на фенерите. Накрая кимна.
— Добре — каза с неохота.
Написа писмото и го подаде на Рейко.
— Ако сосакан сама не може да дойде в Шинагава, а дойдете вие, няма да ви попреча да наблюдавате моето разследване.
Глава 15
— Значи убитата жена е Чие и е била лечителка от простолюдието? — обърна се Сано към Хирата, докато прекосяваха външния двор в имението на Сано. — Идеята ти да разпространиш обяви из града е добра. Поздравявам те за отличната работа…
— А-а, просто ми провървя — отвърна Хирата скромно.
В сгъстяващия се здрач около казармите горяха фенери; детективи отвеждаха конете си към конюшните. Сано каза:
— Един възрастен пациент в болницата към храма спомена, че от няколко дни била изчезнала сестра Чие. Същото име и призвание като на жената на дърводелеца, с когото си разговарял…
— Значи все пак убитата жена е била свързана с „Черният лотос“ — каза Хирата. — Излиза, че от сектата лъжат, че от обитателите на храма не липсва никой…
— Очевидно… — Сано усети, че го обзема ужас. Нима многобройните свещеници и монахини, с които бе разговарял през деня и които бяха заявили, че не знаят нищо за престъпленията и тайнствените жертви, го бяха лъгали? Нима спокойната хармония, която бе наблюдавал в храма, бе заблуда, скриваща всички онези деяния, които Благочестива Истина бе описал на Рейко? Разкритата самоличност на жената подкрепяше теорията на Рейко за таен заговор в „Черният лотос“, целящ да саботира разследването. Но въпреки това не можеше да се съгласи със съпругата си, че Хару е само една невинна жертва.
Двамата с Хирата влязоха в къщата и завариха Рейко в коридора. Тя тъкмо сваляше връхната си дреха и разговаряше с Мидори и с една прислужничка. Сано се разтревожи защо ли жена му се бе забавила навън до толкова късно.
— Изглежда, имаме да обсъждаме важни въпроси — каза той накрая. — Да отидем в кабинета ми — Рейко сведе глава и се подчини. Хирата и Мидори също ги последваха в кабинета. Когато всички се настаниха, Сано се обърна към съпругата си: — Е, какво успя да научиш днес?
— Отидох да видя Хару… — и тя описа, че бе заварила Кумаширо да се опитва да изтръгне самопризнания от момичето. Обясни, че Хару е потвърдила непристойното си поведение в храма на „Черният лотос“ и че е била принудена да поддържа сексуални отношения с Ояма. Добави, че Кумаширо и оябун са били врагове. Накрая призна, че е завела момичето в къщата на баща си, за да е в безопасност.
— Какво си направила? — стъписан, Сано изостави привидно спокойния си вид.
— Хару толкова се страхуваше от Кумаширо, че реши да избяга — каза Рейко. — Ти не би искал да я оставя да си тръгне, нали? Трябваше да я отведа някъде, където да е в безопасност. Баща ми се съгласи да я приеме. Какво толкова има?
Хирата се намръщи. Мидори изглеждаше объркана. Сано си пое бавно дъх и после го изпусна, сякаш правеше съзнателно усилие да запази самообладание.
— Днес се запознах с родителите на Хару — каза той.
Рейко възкликна слисана:
— За какво говориш?
— Родителите на Хару — повтори Сано и добави с укорителна нотка: — Те са живи и здрави и живеят в
