мъже, които се допускаха в тази част на двореца. От вътрешността се носеше весела мелодия на шамисен10.
Миг по-късно се разнесе дрезгавият глас на Кейшо: „Писна ми от тази песен! Изсвири нещо друго“, който после премина в раздираща кашлица. Зазвуча нова мелодия. Стражите пуснаха Рейко и Мидори в една стая, изпълнена с тютюнев дим. През мъглата Рейко забеляза свирачката на шамисен, седнала сред други придворни дами. Край тях се въргаляха карти, купички за чай и чинии с храна. Кейшо се беше излегнала върху възглавници, наслагани по пода. Ниска и пълна жена, тя беше облечена в копринено кимоно с кобалтов цвят, а от устата й стърчеше сребърна лула. Както изпускаше дим, Кейшо погледна към вратата с присвити очи.
— Мидори сан? Не стой там, ела насам! Кой е с теб?
Рейко и Мидори коленичиха пред майката на шогуна и се поклониха.
— Представям ви уважаемата госпожа Рейко — каза Мидори.
— Великолепно! — Кейшо изпъшка и се изправи с мъка. С боядисаните си черни коси, дебел слой бяла пудра и тъмночервен руж изглеждаше по-млада, но увисналата гръд и двойната й брадичка издаваха нейните шейсет и седем години. Тя се усмихна и между изкуствено почернените й зъби се откриха дупки.
— Тези дни животът е толкова тъжен, че появата ти е истинска радост за мен — каза тя на Рейко. Даде знак на прислужничките си и те сервираха на Рейко чай. — Подкрепи се! — Рейко бе идвала тук и по-рано, но никога без предварителна покана и сега се притесняваше, да не би да засегне майката на господаря на своя съпруг. — Толкова отдавна не сме се виждали… — Кейшо се намести удобно, готова да си побъбри със своята гостенка. Мелодията на шамисен продължаваше да звучи; Мидори и останалите придворни дами мълчаха учтиво. — Как ти минават дните?
— В грижи за малкия ми син — отвърна Рейко. — Вече стана на годинка и половина и обсебва цялото ми внимание.
— Спомням си моето скъпо момче на тази възраст — каза Кейшо, разнежена в блага носталгия. — Толкова обичаше своята мама, че не понасяше да се отдели от нея. Беше толкова послушен и добричък… — „Не се е променил особено“, помисли си Рейко. Шогунът продължаваше да бъде зависим от майка си както за лични неща, така и за управлението на страната. Кейшо бе сред най-влиятелните му съветници. Нейната дума можеше да подпомогне или да съсипе кариерата на важни служители от бакуфу. За щастие Сано бе спечелил благосклонността й. На същата тази добра воля разчиташе и Рейко сега. — Как си със здравето? — попита Кейшо. — Кърмиш ли още? Мм, фигурата ти изглежда чудесно… — и добави с похотлив кикот: — Обзалагам се, че съпругът ти е възобновил брачните ви отношения… — поруменяла от смущение, Рейко кимна. Тази жена имаше такъв вулгарен навик да обсъжда интимни теми! — Ела по-близо да те огледам — нареди Кейшо и Рейко се подчини. Кейшо плъзна преценяващ поглед по тялото й, след което обяви: — Майчинството ти отива — в очите й просветна подчертан интерес. — Всъщност даже те е разкрасило.
— Искрено благодаря за незаслужения комплимент — каза Рейко учтиво. — Зная, че изглеждам ужасно.
— О-о, прекалено скромна си — сбърчи се в усмивка Кейшо. — А сега ми кажи какви новини има около сосакан Сано?
— Разследва пожара и убийствата в храма „Черният лотос“ — отвърна Рейко, насочвайки разговора към важната за нея тема.
— Мъже — засмя се Кейшо, дръпна от лулата си, издиша дима и се закашля, клатейки глава. — Винаги са така погълнати от делата си. Знаеш ли, че Рюко, моят Рюко замина нанякъде и ме остави сама цял ден? — Рюко беше любимият свещеник и съветник на Кейшо по духовните въпроси. Очевидно отсъствието му бе причина за лошото й настроение. Тя замаха с едно копринено ветрило пред лицето си, а над него очите й заискриха закачливо към Рейко. — Обзалагам се, че и твоичкият те е оставил да се оправяш сама…
— Всъщност съпругът ми ме помоли да му помагам в разследването — каза Рейко. Тя обясни за Хару и сподели убеждението си, че сектата „Черният лотос“ е замесена в престъпленията. Кейшо слушаше заинтригувана, като на моменти възкликваше: „Невероятно! Удивително!“ Вниманието й насърчи надеждите на Рейко да получи желаната благосклонност. — Трябва да разговарям с висшия свещеник Анраку, оглавяващия сектата — каза Рейко, — но подчинените му изобщо не ме допускат до него…
— Възмутително! — възкликна с гримаса Кейшо. — Тези хора си присвояват твърде много права!
— Може би ако имах съдействие от страна на някоя влиятелна личност… — намекна й Рейко.
— Предполагам, че би било от полза — съгласи се весело Кейшо.
— Някой, на когото висшият свещеник е задължен, може да го убеди да ме приеме — продължи Рейко.
Кейшо кимна с усмивка, но очевидно не се сещаше какво иска да й каже Рейко. Зад стоически сериозните изражения на придворните дами затрептя скрит смях. Рейко се отказа от деликатния подход и заяви направо:
— Свещеникът би ме приел, ако вие му наредите!
— Ама, разбира се — схвана най-накрая Кейшо и лицето й се проясни. — Той е длъжен да ми се подчинява, нали? — тя бе страстна поклонница на будизма и даже бе приела религиозно име; освен това бе убедила шогуна в необходимостта да строи храмове и да прави щедри дарения на различни религиозни ордени. Духовниците й се подчиняваха от страх да не загубят покровителството на Токугава. — Остави това на мен — каза майката на шогуна, отправяйки многозначителен алчен поглед към Рейко.
Кейшо флиртуваше с нея! Осъзнала със закъснение този факт, Рейко се стъписа. Всички знаеха, че освен мъже майката на шогуна харесва и жени, но Рейко никога не си бе представяла, че може да стане обект на нейните романтични стремления. Вдовицата на предишния шогун винаги се беше отнасяла към нея майчински, но сега, изглежда, я беше харесала по друг начин.
— Хиляди благодарности — заекна Рейко притеснена. Кейшо често имаше връзки със своите придворни дами, със съпруги на служители от бакуфу и дори с наложници на сина й. Никоя от любовниците й не можеше да й предложи такива чувства, от каквито тя се нуждаеше, и Кейшо ги наказваше сурово за провала им. Всички бяха чували приказки за прислужнички и наложници, изхвърлени на улицата; придворни дами, уволнени и обречени на старомоминство, защото Кейшо забраняваше някой да се ожени за тях. Служители бяха понижавани, защото съпругите им не бяха успели да й доставят удоволствие. Рейко с ужас си даде сметка, че бе изложила себе си и Сано на жесток риск. Единственото решение бе да се махне колкото се може по-бързо, и то по възможно най-елегантния начин. Затова каза: — Вашата помощ ще бъде от огромна полза за разследването и аз искрено я оценявам, но трябва да…
— Утре ще идем заедно в храма „Черният лотос“ — обяви Кейшо. — Ще наредя на хората от сектата да те пуснат да се срещнеш с висшия свещеник. Един кратък излет е точно развлечението, от което имам нужда — добави тя. Наклони се към Рейко и прошепна: — Тъкмо съвместното пътуване ще ни предостави време да се опознаем по-добре…
Рейко се втренчи в нея, онемяла от изненада. Тя не искаше да прекарва повече време в компанията на Кейшо. Нито да й дава възможност да се меси в разследването.
— Но… съвсем не е необходимо вие да ходите в храма — каза тя, като се опитваше да потисне тревогата си. — Толкова е далеч, да не говорим, че едно кратко съобщение до висшия свещеник Анраку ще свърши същата работа като личното посещение. Моля ви, не си създавайте главоболия…
— Услугата за теб не е главоболие! — озареното от радост лице на Кейшо внезапно помръкна. — Не искаш ли да бъдем заедно?
— Разбира се, че искам — каза бързо Рейко, защото не смееше да обиди Кейшо. — Аз просто съм смаяна от вашата щедрост.
— Значи всичко е уредено. Ще тръгнем в часа на дракона11 — доброто й настроение се възвърна. Кейшо протегна ръце към придворните дами: — Помогнете ми да си избера подходящо облекло за случая — докато жените я дърпаха, за да я изправят на крака, тя се усмихна превзето към Рейко: — Искам да съм хубава.
Докато пътуваше в своя паланкин по улиците на административния район на замъка Едо, Рейко се взираше разсеяно през прозореца в оградените с високи зидове имоти и в яздещите край нея самураи. Мъчеше се да измисли как да избегне пътуването с Кейшо до храма „Черният лотос“, но не се сещаше нищо.
