Ако не угодеше на желанието на Кейшо, нямаше да получи възможност да разговоря с висшия свещеник Анраку. Ужасяваше се от следващия ден. Какво щеше да каже на Сано? О, каква грешка, че изобщо се обърна към майката на шогуна! Тя поклати глава. Беше твърде късно за съжаления и самообвинения. Просто трябваше да измисли някакъв начин да се оправи с Кейшо. А междувременно й се налагаше да моли за услуга още един човек.
Нареди на носачите да сменят посоката и скоро паланкинът спря пред красиво имение, разположено в района, отреден за жилищата на членовете на бакуфу. Рейко се представи на стражите пред портата:
— Съпругата на сосакан Сано Ичиро желае да посети съпругата на уважаемия министър на храмовете и гробниците — въведоха я в уютно помещение и сега седеше с Хироко, приятелката й от детинство и дъщеря на главния васал на съдията Уеда.
— Радвам се да те видя отново — каза Хироко, докато наливаше чай. Беше с две години по-голяма от Рейко и имаше заоблени черти, които отразяваха спокойната й природа. Прислужничките й доведоха две малки момчета, на една и на три годинки, за да ги види Рейко и да им се възхити. Хироко попита за Масахиро, а после каза с мила усмивка, в която се четеше разбиране: — Съмнявам, че си дошла тук само заради удоволствието да прекараш известно време с мен…
Привързаност и разбирателство като между сестри ги свързваха още от детските им години, когато Рейко бе вечният победител в игрите, а Хироко се опитваше да обуздае своенравността й и често споделяше последствията от нея.
— Трябва ми информация за сектата „Черният лотос“ — каза Рейко. — Надявах се, че съпругът ти разполага с някакви сведения, които да помогнат за разрешаването на загадката около пожара и убийствата в храма: Мога ли да говоря с него?
Хироко навъси гладкото си чело.
— Знаеш, че бих ти дала всичко, каквото поискаш от мен, Рейко, но… Съпругът ми е много зает, а и жените не бива да се месят в мъжките работи.
— Разбирам — каза Рейко. — Ужасно ми е неудобно да те моля за нещо, което би причинило неприятности в семейството ти, но от онова, което ще науча за „Черният лотос“, може би зависи един живот — Рейко описа тежкото положение на Хару и собствените си подозрения по отношение на сектата. — Ако не открия извършителя на тези престъпления, ще бъде екзекутиран човек, който може да се окаже невинен… — Хироко впери поглед през отворената врата в децата си, които играеха в съседната стая, и очите й се замъглиха от нерешителност. — Поне ще го попиташ ли дали би ми отделил само една минута? — попита Рейко, макар и да изпитваше притеснение, че оказва натиск върху приятелката си.
Покорността бе основна черта в характера на Хироко. Тя въздъхна и се съгласи.
— Добре — тя излезе от стаята, но скоро се върна. — Съгласи се да те приеме — каза тя с явно облекчение в гласа. — Ела — Рейко прекрачи в кабинета и коленичи пред облечения в сиво кимоно мъж, който седеше зад издигнатото на подиум писалище в специална ниша. Беше двайсет години по-възрастен от съпругата си, със суха скована фигура. Мургавата кожа на лицето му бе изопната върху високи скули. Очите му, дълбоко разположени под бръснатото теме и гъстите вежди, светеха със сурова интелигентност. — Уважаеми съпруже, представям ти госпожа Рейко, дъщеря на съдията Уеда и жена на сосакан на шогуна — Хироко се поклони и се обърна към Рейко: — Позволи ми да ти представя почитаемия министър на храмовете и гробниците — след което стана и излезе от стаята.
Рейко потисна порива си да я повика обратно. Внушителният вид на министър Фугатами я притесни. Той вероятно я смяташе за лекомислена малка глупачка.
— Чест е за мен да се запозная с вас — каза тя с поклон. От напрежение гласът й затрепери, а сърцето й заби учестено.
Фугатами също се поклони, като я гледаше със строго неодобрение. Рейко предположи, че се бе съгласил да я приеме само защото баща й бе негов уважаван колега, а съпругът й — пряко подчинен на шогуна.
— Разбрах, че проявявате интерес към сектата „Черният лотос“ — каза той. Гласът му бе тих и студен. — Моля, обяснете ми причините — Рейко заговори за Хару, запъвайки се, но той вдигна ръка и я прекъсна. — Съпругата ми вече спомена за въпросното момиче. То не ме засяга. Онова, което искам да знам, е защо според вас „Черният лотос“ може да бъде извършител на убийства. Нима набеждавате сектата просто за да оневините малката си приятелка? — говореше презрително и студено.
Рейко събра кураж и отвърна учтиво, но твърдо:
— Не, Фугатами сан. Имам сериозни основания да предполагам, че сектата „Черният лотос“ е злонамерена и вредна.
Докато му разправяше за тайния си разговор с младия монах и за неговите приказки за затвор, изтезания и убийства, министър Фугатами се приведе напред и заслуша напрегнато, докато тя завърши разказа си за твърденията на Благочестива Истина, че сектата е замесена в опасен таен заговор.
— Чули сте това от вътрешен за сектата човек? — изненада се той. В гласа му прозвуча странно вълнение. Сега я погледна топло и почти ласкаво.
— Моля да ме извините за първоначалните ми съмнения и позволете да ви изкажа благодарността си, че решихте да се обърнете към мен… — внезапното му преобразяване изпълни Рейко с недоверие, което вероятно се бе изписало на лицето й, защото той добави: — Дължа ви обяснение. Интересът ми към „Черният лотос“ датира отпреди шест години, когато сектата изведнъж започна бързо да се разраства. Споделям мнението ви и също смятам, че „Черният лотос“ е замесен в престъпна дейност — той се обърна към рафтовете зад гърба си и взе четири големи книги. — Това са архивите на моето разследване на сектата, но, уви, информацията ми идва от източници извън храма. Вашата история за младия монах е първата, която съм чул за вътрешен човек, говорещ против „Черният лотос“. Това е обнадеждаващ признак, че стената на мълчанието, ограждаща сектата, започва да се руши, и най-накрая ще получа доказателствата, които са ми нужни, за да затворя храма.
Рейко почувства тръпки на вълнение от факта, че този влиятелен служител споделя подозренията й относно „Черният лотос“. Може би най-после Сано щеше да погледне с подобаваща сериозност на обвиненията срещу сектата.
— Мога ли да ви попитам какво знаете за висшия свещеник Анраку? — каза тя.
С настъпването на вечерта в стаята ставаше все по-сумрачно. Фугатами запали фенерите и после отвори една от книгите.
— Това е досието, което съм изготвил на Анраку. Първоначално име — Йоши, роден преди трийсет и седем години от неомъжената дъщеря на един общ работник от провинция Бизен — каза той. — На четиринайсет става послушник в местния манастир, където получава образование и упражнява такова въздействие върху останалите послушници, че те започват да го смятат за свой духовен водач и престават да се подчиняват на свещениците. Анраку бие послушниците, които отказват да изпълняват заповедите му и оспорват авторитета му. Година по-късно го изгонват, без да е дал обет за монах. От този момент нататък става пътуващ свещеник, кръстосва провинциите, проси милостиня и мами селяните на карти. Следва осемгодишен период, в който сякаш изчезва. Накрая се появява отново в Едо и започва да продава талисмани, които би трябвало да носят благоденствие, но всъщност са просто една и измама. През следващите няколко години обикаля из града и привлича много последователи. Създава сектата „Черният лотос“ в един порутен храм в Нихонбаши. Поддръжниците му разпространяват писанията му, просят милостиня и продават мръсната вода от ваната му, пробутвайки я за „чудотворен еликсир“, който може да лекува всякакви болести. Анраку започва да взима и пари за това, че прехвърлял своята божествена енергия към поклонниците си чрез тайнствени ритуали…
— А властите не са ли се намесили? — попита Рейко, спомняйки си как доктор Мива е бил пратен в затвора за измама.
Министърът поклати глава със съжаление:
— Анраку е имал много силно въздействие върху хората и ги е карал да вярват, че имат полза от неговите лекове и ритуали. И тъй като никой не се е оплакал от него, не е имало причина да го задържат. Накрая той натрупва състояние. Освен това установява връзки със свещеници от храма Зоджо. Срещу част от богатството му те приемат сектата „Черният лотос“ като филиал на Зоджо и позволяват на Анраку да си построи храм на техните земи. Убеден съм обаче, че той продължава с криминалните си прояви, и то в големи мащаби.
