„Черният лотос“ — отбеляза Макино с неприязън. — Е, това обяснява новосформирания съюз между вас и уважаемия министър. Той ви използва, за да прокара собствените си идеи, а вие го използвате като оправдание, че забавяте справедливата присъда… — Сано понечи да се защити, но главният старейшина продължи: — Фугатами и до днес не е представил доказателства за престъпленията, в които обвинява „Черният лотос“. Фанатичната му кампания срещу сектата събуди гнева на ревностните й последователи в бакуфу и засегна много от висшите служители на нашия господар шогуна. Съществува реална възможност в най-скоро време да бъде назначен нов министър на храмовете — многозначителният поглед на Макино подсказваше, че щом Фугатами бъде свален, на Сано също няма да му се размине. — И според мен вече достатъчно чакахме уважаемия министър да благоволи да се появи — завърши той. — Закривам заседанието. Сосакан Сано, свободен сте.
— Хвърли топката към мен, Масахиро чан — извика Рейко. Момченцето се заклатушка през градината, вдигнало издутата парцалена топка над главата си. Като се смееше, то я хвърли към Рейко. Топката се издигна в лека дъга, тупна на земята и се търкулна още малко напред. — Браво! — похвали го тя и взе топката. — Дръж! — бе й липсвала играта със сина й, а през няколкото дни, които бе прекарала далеч от него, той сякаш бе станал по-силен и вече по-добре контролираше движенията си. Растеше тъй бързо!
В този миг Масахиро хукна към къщата с радостен вик:
— Тати!
Рейко се обърна и видя Сано, застанал на верандата. Обзе я напрегнато очакване. Забърза към него, но мрачното му изражение я спря в основата на стълбите.
— Какво се е случило?
— Съпругът на Чие е нападнал няколко свещеници от „Черният лотос“ и е предизвикал размирици. А Фугатами не се появи на заседанието… — Сано вдигна Масахиро на ръце и продължи: — Старейшините се подразниха. Макино веднага се възползва от възможността да критикува начина, по който разследвам случая. Фугатами сигурно ще загуби поста си и ако Макино упражни значителното си влияние върху шогуна, може и аз да се сбогувам със своя.
— О, не! — възкликна Рейко ужасена. — Много съжалявам, че ти докарах такива неприятности!
Сано кимна, потвърждавайки грешката й.
— Фугатами сан получи шанс да разговаря с мен и показа, че няма какво да каже. Това е последният път, в който ти позволявам да се месиш в политиката на бакуфу.
Сърцето на Рейко се сви от тревога, когато си даде сметка, че сега Сано вероятно ще пренебрегне цялата информация на министъра.
— Не вярвам, че Фугатами нарочно ще пропусне заседанието — каза тя. — Беше толкова важно за него да докладва заключенията си за „Черният лотос“, толкова държеше да го чуеш и ти… Сигурно му се е случило нещо…
— Само смърт би могла да послужи за извинителна причина — каза Сано.
Думите му изпълниха Рейко с внезапен смазващ страх. Тя се втурна в къщата, нареждайки на прислужничките си да повикат паланкина й. Сано влезе след нея, все още с Масахиро на ръце.
— Къде отиваш? — попита той.
— В къщата на Фугатами… — Рейко си наметна пелерината. — Трябва да разбера какво се е случило! Не се притеснявай, няма да се срещам с него, само ще попитам съпругата му…
— Просто не се занимавай повече с това — каза Сано и препречи вратата.
Отчаяна, Рейко възкликна:
— От „Черният лотос“ си отмъщават на хора, които им създават неприятности. Помниш ли как съпругът на Чие е бил нападнат, след като се е опитал да я убеди да напусне храма и да се върне вкъщи? Опасявам се, че може да са посегнали и на министъра…
Изражението на Сано се изостри.
— Ще дойда с теб.
Пред имението на Фугатами стражите ги спряха и им заявиха, че днес министърът не приема посетители. Сано се представи с името и поста си и пазачите отстъпиха. Един войник въведе Сано, Рейко и Хирата във вътрешния двор. Къщата изглеждаше странно тиха. Никъде не се виждаха слуги, помещенията бяха мрачни и студени.
— Най-приближените васали на уважаемия министър заминаха някъде… — обясни войникът от охраната. Прислугата трябва да е тук… Не знам защо ги няма…
Лошо предчувствие изопна нервите на Сано. До него Хирата се намръщи.
— Виждал ли си господаря си днес? — попита васалът.
— Не — отвърна войникът. — За последен път го зърнах снощи.
— Сигурен ли си, че днес е тук?
— Никой не го е видял да излиза…
Групата зави по коридора и се насочи към жилищните помещения в къщата. Върху една плъзгаща се хартиена стена вляво от тях изникнаха червеникавокафяви ивици като от разплискана боя. Сано сведе поглед и видя по пода тъмни следи от стъпки. Обзе го тревога. Избърза към отворената врата. Връхлетя го тежкият мирис на кръв. Зърна мъж върху футона и жена, просната на пода, с неестествено извити встрани крака. Гърлата им бяха прерязани, кръв бе опръскала лицата, косите, робите им, завивките, сламената рогозка и стените. Ужасен, Сано се извърна рязко.
— Рейко! Не гледай! — извика той.
Твърде късно. Тя беше точно зад него и вече бе видяла всичко. Пое си мъчително дъх с отворена уста и се олюля. Сано я издърпа назад от прага. Прегърна я, притиснал лицето й до гърдите си. Хирата и войникът от свитата на Фугатами надникнаха в стаята и възкликнаха ужасени. Сано усети, че му призлява, но инстинктът му на детектив насочи мисълта му към работата, която трябваше да свърши. Без да пуска Рейко, се обърна, за да огледа по-внимателно стаята. Сега забеляза, че завивката на министъра го покрива до раменете. Жената имаше рани по ръцете си, сякаш се бе отбранявала срещу нечие безпощадно острие.
Рейко се мъчеше да се отскубне от Сано:
— Хироко! Хироко… о, Хироко! — викаше тя. Сано я хвана по-здраво.
— Нищо не можеш да направиш, недей… — после се обърна към хората си. — Осигурете стражи. Никой да не напуска имението! — трябваше да установи кой бе извършил това ужасно деяние и защо.
— „Черният лотос“ ги е убил! — Рейко успя да се отскубне и посочи към стаята. — Виж! — на стената над футона, изрисувани с кръв, се открояваха груби щрихи на символа на „Черният лотос“. — Децата! — изстена тя. — Милостиви божества, къде са децата?
Глава 24
— И двете деца на министър Фугатами са изчезнали. Претърсихме цялото имение, но от тях няма и следа — завърши Сано разказа си. Двамата с Токугава Цунайоши вървяха по една алея през личната градина на шогуна. След като приключи огледа на местопрестъплението и разпита прислугата и останалите обитатели в къщата, Сано отведе Рейко вкъщи и се върна да докладва на прекия си господар.
