— Формулата действа с пълна сила — възрази доктор Мива в опит да се защити. Омразата му към Джункецоин и към Кумаширо почти удави страха му от гнева на Анраку. Те бяха като двамата чираци, които вечно го дразнеха и тържествуваха при пораженията му. — Проблемът е в ниската концентрация. Но съм сигурен, че новата смес ще подейства.
С нетърпелив жест Анраку му даде знак да продължи. Докторът припряно сипа течност от втората бутилка, добави вода и поднесе сместа на втория послушник. „Дано подейства! Дано успея да угодя на висшия свещеник, комуто дължа толкова много!“, молеше се Мива. Бе излежал два месеца в затвора, когато при него дойде един пазач и каза:
— Някой ти е откупил свободата. Можеш да си вървиш.
Неизвестният благодетел, платил на клиентите му, се оказа Анраку. Чакаше го при портите на затвора.
— Защо сте сторили това? — попита го Мива, изпълнен с подозрения към красивата външност на свещеника.
Анраку се усмихна:
— Ти си гениален лекар. Аз ценя дълбоко талантите ти, за разлика от останалия свят.
Думите му бяха като живителен еликсир за наранената гордост на Мива. Признателен, но все още изпълнен с подозрения, той попита:
— А откъде знаете за мен?
— Аз виждам всичко. Знам всичко… — Анраку говореше с убедителна простота; единственото му око проникваше направо в душата на Мива. В моя храм има нужда от лекар и избрах теб.
Анраку отведе доктора в „Черният лотос“ и му предостави болница, сестри и власт да се разпорежда с медицинското обслужване на увеличаващите се обитатели на храма. Постът донесе на Мива уважението и признанието, които тъй дълго му бяха отказвани. Той боготвореше Анраку, но бързо проумя вътрешните механизми на империята, създадена от неговия бог. Вярваше в свръхестествените възможности на свещеника да вижда в бъдещето, но скоро научи, че всъщност той разполага с мрежа от шпиони, които му донасят нужната информация. Те бяха платени осведомители, пръснати из цяла Япония. Докладвали му бяха и за Мива — като за полезен и перспективен за сектата обект. Установи, че не бе единственият, който бе нает по този начин. Анраку следеше престъпните елементи в обществото и така и бе открил Кумаширо, Джункецоин и повечето от своите свещеници. Освен това Мива разбра как Анраку подчиняваше на волята си тези своенравни личности. Всички те също като него някога се бяха намирали в окаяно положение. Анраку определяше какво е желанието на всеки от тях, и после му го предоставяше срещу подчинение и вярност. Те ставаха зависими от него. За тях той бе всичко — водач, баща, любим, тиранин, син, съдия, спасител. И тъй като сутрата „Черният лотос“ казваше, че съществуват безчет пътища към просветлението, Анраку и измисляше съдба за всеки от последователите си. Но едва след много години, дълго след като бе прекъснал всякакви връзки с нормалното общество, Мива откри тъмната страна на своя бог — нетърпимостта му към всички, които не успяваха да задоволят очакванията му.
От две години докторът работеше върху проекта за съдбовния ден на „Черният лотос“. Трябваше да направи серия от експерименти, които да доведат до желания ефект. Изпробваше постиженията си върху непокорни ученици и досега всичките му опити се оказваха неуспешни. Сега той изгледа изпитателно втория коленичил монах и почувства, че няма търпение да чака повече за резултат.
— Сега ще изпробвам третата формула — каза той и приготви следващата доза. Поднесе я на третия послушник.
Момъкът пресуши чашата и възкликна:
— Слава на „Черният лотос“! — внезапно лицето му стана мораво. Очите му се разшириха, погледът му се изпразни, а той самият се олюля. Думите му се превърнаха в несвързан брътвеж.
— Формулата действа! — възкликна тържествуващо доктор Мива, изпълнен с облекчение.
Послушникът се разтресе неистово. Докато другарите му продължаваха да припяват, той се задави и повърна жлъчка. Въздухът се изпълни с възкиселото й зловоние. Младежът се строполи на земята, сгърчен в конвулсии.
— Виждам Буда. Виждам истината! — зареди той трескаво. Благоговение замъгли погледа му. Потръпна за последен път и застина.
Доктор Мива клекна, огледа го и вдигна очи към Анраку.
— Умря…
Анраку засия.
— Добра работа — похвали го той. Кумаширо кимна, изразявайки с неохота привидно одобрение; ревност присви очите на Джункецоин.
— Ще посрещнем съдбата си добре подготвени… — и тя излезе от лабораторията.
По заповед на доктор Мива оцелелите послушници отнесоха трупа в крематориума. Припяването им заглъхна нататък по тунела. Кумаширо и Джункецоин изостанаха зад всички.
— Поздравления — произнесе язвително Кумаширо.
А Джункецоин каза подигравателно:
— Имаш късмет, че формулата проработи. Анраку ми каза вчера, че след провала ти в Шинагава няма да търпи нов неуспех…
— Шинагава бе просто един експеримент — възрази ядно докторът. — Пробите и грешките са необходима част от научния прогрес…
— Прогрес, значи? Прогрес ли беше онази формула, която взриви храма в Шинагава? — Джункецоин се засмя и после се промъкна покрай доктор Мива. — Защо се преструваш, че не ме харесваш, когато и двамата знаем, че отчаяно ме желаеш? — той усети мускусния дъх на парфюма й, почувства топлината на тялото й. Неочаквано го заля палещо желание. Спомени за други подобни мигове замъглиха съзнанието му. Работейки ден след ден със сестра Чие, той бе изпитвал неистов копнеж по нея въпреки отвращението, което съзираше в очите й. Тя, също като Джункецоин, го възбуждаше без всякакво намерение да удовлетвори копнежите му. Сега Джункецоин вдигна ръка към лицето му и бръсна с ръкав бузата му. — Бъди мил с мен, а пък аз може да кажа някоя добра дума за теб пред Анраку…
Гневът на Мива избухна.
— Остави ме! — изкрещя той, размахвайки ръце. Бутна Джункецоин встрани. Дъхът му свистеше яростно, докато вземаше една стъкленица от тезгяха. — Махай се или ей сега ще ти плисна в лицето тази киселина. Ще станеш по-грозна и от мен и Анраку вече няма да те желае. Ако не престанеш да ме тормозиш, ще кажа на сосакан Сано защо мразеше Чие и защо я уби…
Страхът, който се мярна в очите на Джункецоин, го изпълни с удовлетворение. Тя хукна навън, а Мива се вкопчи в ръба на масата в опит да се овладее. За да успее, трябваше да се владее. Не биваше да се проваля отново. На никаква цена!
Глава 26
Рейко седеше в кръглата дълбока вана, потънала във водата чак до брадичката. Беше отворила прозореца и беше запалила лампите; горещата вода вдигаше пара на хладния вятър. От вцепеняващия ужас все още стомахът й бе свит, макар че бяха минали часове, откакто бе видяла труповете на семейство
