— Това е много… ъ-ъ… печално — Токугава Цунайоши бе облечен в бели одежди за обичайната си следобедна тренировка по бойни изкуства.
— Установих какво се е случило — добави Сано. — Снощи най-приближените васали на министъра са наредили на персонала да напусне къщата и са освободили прислугата. По-късно са се вмъкнали в имението, в което е било останало само семейството. Прерязали са гърлото на Фугатами, както е спял. Жена му се е опитала да избяга, но васалите са я убили. Всичките документи на министъра са изчезнали; в огнището в кухнята намерихме голямо количество пепел, което предполага, че васалите му са ги изгорили там, след което са взели децата и са изчезнали.
— Какво отвратително предателство! — възкликна тъжно шогунът. — И колко… ъ-ъ… абсурдно, че убийството е извършено тук, в самия замък Едо. Сигурен ли си, че са васалите на министъра?
— Те са уредили семейството да остане само в къщата. Според стражите те са били единствените, които са влезли в къщата, а сега ги няма.
Шогунът се навъси озадачен.
— А как са… ъ-ъ… извели децата от крепостта?
— Пазачът при портите на Фугатами каза, че са напуснали имението около полунощ и са носели голям сандък — каза Сано. — Децата вероятно са били вътре. Вероятно стражите при портите на замъка са ги пуснали, без да преглеждат сандъка.
— Охраната трябва да бъде засилена! — възмути се шогунът. — Погрижи се за това незабавно!
— Вече се разпоредих — отвърна Сано, — но главният проблем сега е „Черният лотос“… — убийството на Фугатами го бе убедило, че подозренията на Рейко относно сектата са основателни. — Мисля, че васалите му са оставили символа на „Черният лотос“ на стената, защото са членове на сектата. Смятам, че са убили министъра, за да прекратят атаките срещу тях, и после са унищожили документите, за да няма изобличаващи доказателства. Според мен сега те и децата са скрити някъде в храма, където сектата се готви за много по-сериозен удар…
Токугава погледна Сано изпитателно и се разсмя нервно.
— Не говориш сериозно, нали?
— Напротив — рече Сано, макар и да си даваше сметка, че само допреди ден този сценарий и на него му бе изглеждал твърде нелеп. — Затова искам разрешението ви да бъдат преустановени всички дейности на сектата и обитателите й да бъдат задържани до завършване на цялото разследване…
Тревога набразди челото на шогуна.
— Ъ-ъ… — той направи знак на един от помощниците си, който му подаде глътка вода. — Не мога да повярвам, че един будистки орден може да върши такива ужасни неща — каза той накрая. — Уважаемата ми майка е страшно… ъ-ъ… възторжена по отношение на висшия свещеник Анраку. Даже планира да стане негова ученичка, а аз знам, че тя никога не би се свързала със секта, която е толкова лоша, колкото я описваш…
Само Рейко да не бе водила Кейшо в храма! Шогунът имаше пълно доверие в преценките на майка си.
— Анраку е изпечен мошеник, който може да измами и най-мъдрите — внимателно каза Сано. — Допускам, че почитаемата ви майка е в огромна опасност.
— О, но ако беше така, майка ми щеше да го знае! — изражението на шогуна се изкриви от раздразнение. — Освен това тя не е… ъ-ъ… единственият страстен последовател на „Черният лотос“ сред съветниците ми! Много от доверените ми люде приемат висшия свещеник Анраку като техен… ъ-ъ… духовен водач. Те изразиха неодобрението си от Фугатами и няма да са доволни от факта, че ти продължаваш преследването на сектата.
Сано с тревога осъзна, че „Черният лотос“ има поддръжници сред най-висшите кръгове и сред приближените на шогуна.
— Мога ли да запитам кои са тези хора?
На лицето на Токугава Цунайоши се изписа гузно изражение, сякаш бе казал твърде много, застрашавайки дори собствената си сигурност. Той изтърси троснато:
— Не, не може!
Сано съжали, че Янагисава не е тук. Заместникът на шогуна бе заминал на инспекция в провинция Ечидо заедно със своя любовник и главен васал Хошина; двамата щяха да се върнат най-рано след два месеца. От идването на Сано в замъка Едо дворцовият управител неспирно го бе тормозил като потенциален съперник за благосклонността на шогуна, многократно бе саботирал разследванията му в опит да съсипе репутацията му и дори да го убие. Но преди две години един случай, включващ мистериозната смърт на благородник от императорския двор в древната столица, бе благоприятствал за установяването на твърде изненадващи приятелски отношения между Сано и Янагисава. Оттогава съвместното им съществуване носеше характера на примирие. Дворцовият управител обикновено разкриваше и премахваше всички заплахи за собствената си власт. Ако бе тук, той никога не би позволил един религиозен орден да постигне такова влияние над шогуна. Тогава му хрумна обезпокоителната мисъл, че вероятно имаше тайни, които дори Янагисава и неговите шпиони не знаеха. За първи път Сано си даде сметка, до каква степен стабилността на държавата зависи от Янагисава, и замръзна от страх. След като дворцовият управител не бе в състояние да овладее „Черният лотос“, тогава кой би могъл да го стори?
Твърдо решен да противодейства на влиянието на сектата, Сано каза:
— Трябва да заловим убийците на министър Фугатами и съпругата му. Без всякакво съмнение храмът е мястото, откъдето трябва да започне диренето. Затова ми е необходимо разрешение да го претърся и да разпитам всички като потенциални съучастници.
— Ами… ъ-ъ… — докато се колебаеше, на лицето на шогуна се изписа напрежение. — Може пък васалите на министър Фугатами да са го убили по лични причини и после да са… ъ-ъ… изписали символа на „Черният лотос“ върху стените, за да хвърлят подозренията върху сектата — Сано беше помислил и за този вариант, но в светлината на всички досегашни събития това звучеше твърде съмнително. — Може би са забягнали в провинцията, планирайки след време да поискат откуп за дечицата — продължи шогунът. — Ти по-добре обяви национално издирване, вместо да се насочваш само към храма… — възражението му бе изказано с необичайно за него притворство. — И изобщо… настоятелността, с която… ъ-ъ… заклеймяваш „Черният лотос“, започва да ме отегчава…
С ясното съзнание, че може завинаги да изгуби милостта на шогуна, Сано каза:
— Приемете искрените ми извинения. Единственото ми желание е да ви служа вярно. Но ако не ми бъде позволено да упражня контрол над „Черният лотос“, няма да имам възможност да разгадая тайната на пожара и убийствата в храма, което вие ми заповядахте да сторя… Убеден съм, че едно щателно разследване на „Черният лотос“ ще разкрие факти, които на този етап пренебрегваме с риск да изложим на опасност цялото общество…
Шогунът спря рязко и се обърна с лице към Сано.
— Аз… ъ-ъ… останах с впечатлението, че вече си открил виновника. Нали арестува онова момиче? — новините бяха стигнали до него доста бързо; Сано усети невидимата ръка на „Черният лотос“. Шогунът обикновено забравяше нещата, които му се казваха, и самият факт, че бе запаметил тази информация, потвърждаваше умението на сектата да внушава идеи във вялото му съзнание.
— Да — призна Сано.
— Тогава работата ти е свършена — отсече шогунът. — Организирай… ъ-ъ… процес за виновницата и стой далеч от храма и обитателите му!
Отчаян, Сано направи последен опит да промени решението на шогуна:
— Някои от членовете на сектата ще трябва да дадат показания по делото — каза той. — Законът позволява на Хару да застане лице в лице със своите обвинители…
— В такъв случай аз й отнемам това право! Ти ще представиш… ъ-ъ… свидетелските показания. Ще наредя на съдията Уеда да признае Хару за виновна и да я осъди на смърт. Нейната екзекуция ще сложи край на… ъ-ъ… слуховете против „Черният лотос“ и ще успокои обществото. Сега си върви и не ме дразни повече!
Глава 25
