тържище.
Рейко долови убедеността в тона на Сано и се приготви за нов спор.
— Хару каза, че са били трима.
— С Хирата разпитахме всички в затвора, проверихме къде са били предишната нощ, и претърсихме стаите им за дрехи с петна от прясна кръв — обясни й Сано. — Само тези двамата са били!
— Може третият да не е някой от затвора — предположи Рейко, — а да е дошъл отвън. Мисля, че е бил свещеник от „Черният лотос“, който се е опитал да сплаши Хару и да я накара да направи самопризнания…
— Такава история ли ти пробута? — попита Сано скептично.
— Нищо не ми е пробутала — разгневи се Рейко. — И ако беше оставил Хару в къщата на баща ми, всичко това нямаше да се случи. Хайде, погледни обективно и си признай, че…
— Смееш да ми заявяваш, че трябва да бъда обективен? — възкликна Сано раздразнен. — Ти си тази, която загърбва всякаква обективност, когато става с въпрос за Хару. И си забравила кому дължиш вярност! — той крещеше, без да обръща внимание на хората наоколо. — Нима не виждаш, че Хару те подвежда? Ставаш нечестна и своенравна също като нея! Добре, продължавай, избери нея пред собствения си съпруг. Позволи й да разруши живота ни, мен вече не ме е грижа… дойде ми до гуша и от двете ви! Но няма да допусна повече да ме упрекваш и да се месиш в работата ми! — думите му бяха като стоманено острие, а лицето му бе изопнато от гняв. — Или се вразуми и се отнасяй към мен с уважение, или… — и препусна напред, и Рейко сведе глава. Сано я заплашваше, че ще се разведе с нея! Само като си представи ужасните последствия от една такава стъпка, изведнъж си даде сметка, че не е готова да го загуби на никаква цена.
Докато яздеше до Хирата, Сано потъна в мрачен размисъл. Рейко бе законната му съпруга, любимата му жена, майката на сина му. Не желаеше да сложи край на брака им, но пък и не можеше повече да търпи поведението й. Вероятно тя щеше да откаже да се подчини и тогава не оставаше друго, освен развод… Хирата го изтръгна от вглъбението му:
— Може и да е съвпадение, но ми се струва, че по който и главен път да поемем, все се оказва блокиран. Непрекъснато ни се налага да заобикаляме по страничните улици…
Сано бе твърде зает със собствените си грижи и не беше обърнал внимание. Сега в съзнанието му изникнаха образи, които бе регистрирал подсъзнателно — горяща купчина боклук в една пресечка, струпани дърва в друга; фокусници, които показваха номера пред събрало се множество. Всяка от тези сцени не беше необичайна, но Хирата бе прав да насочи вниманието му към подозрителното им съвпадение.
— Това не ми харесва — заяви Сано, оглеждайки се подозрително.
Необходимостта да заобикалят ги бе отклонила в лабиринт от тесни улички между къщи, чиито балкони почти се докосваха над главите им. Сано и хората му трябваше да яздят в колона по един, а паланкинът на Рейко едва минаваше в тясното пространство. Улицата, на която се намираха в момента, изглеждаше странно пуста за такъв гъсто населен квартал.
— Прилича ми на капан — каза Хирата.
— Да се махаме от тук — нареди Сано. Изплющя с юзди и извика към носачите на паланкина и стражите в края на шествието: — Побързайте! — колоната ускори ход. Пред тях се мержелееха портите към съседната махала. От там нахлуха седмина мъже в наметала с качулки и маски, които закриваха долната част на лицата им. На поясите им висяха кинжали, а в ръцете си стискаха копия. Те се устремиха към шествието. — Засада! — изкрещя Сано. Отрядът му от дванайсет мъже превъзхождаше по брой нападателите, но той не искаше да се озове приклещен в това тясно пространство. — Назад! — двамата с Хирата обърнаха конете, но паланкинът се оказа твърде голям за подобна маневра. Носачите бързо заотстъпваха заднишком по улицата. От противоположната посока към тях се втурнаха още осем въоръжени мъже със скрити под маски и качулки лица. Сега нападателите вече имаха преимущество и групата на Сано се озова в капан. — Готови за бой! — извика той и извади меча си. Носачите оставиха паланкина на земята и се приготвиха да посрещнат нападателите. Хирата и детективите заеха удобни позиции. Един от нападателите се нахвърли върху Сано с насочено към сърцето му копие; той отскочи и се блъсна в Хирата, който се отбраняваше от копията на други двама нападатели. Сано възпря с меча си острието на своя противник и извика към паланкина: — Рейко! Стой вътре! Не се подавай!
Със Сано вече се биеха двама. Противниците му мушкаха и ръгаха, мъчейки се да го уцелят с копията си. Сано стовари меч върху дървената дръжка на копието в ръцете на единия и тя се строши. Останал без оръжие, нападателят понечи да избяга, но Сано преряза гърлото му с ловък удар. Другият замахна с копието си; Сано отстъпи встрани, блъсна се в една къща и острието одраска рамото му. Той завъртя меча си и нанесе удар право в ръцете на мъжа. Противникът му изтърва копието си, приведе се, избягвайки нов удар на Сано, и измъкна кинжал с дълго острие. Докато нанасяше с него отривисти удари и отбиваше атаката на съперника си, нападателят се препъна в тялото на друг маскиран мъж, проснат по очи в локва кръв. Хирата се възползва от залитането му и го посече. Сано хвърли поглед през теснината между паланкина и постройките и видя, че хората му се сражават с нападателите от другата страна на носилката. Останалите четирима от неговата страна застанаха в редица, готови за отбрана. Заплашителни копия принудиха хората му да се скупчат и да отстъпят назад. Кои бяха тези безумци, които рискуваха да устроят засада на охранявана процесия на Токугава?
Конете, подплашени от битката, цвилеха и препускаха в кръг, опитвайки се да избягат, но сражаващите се и паланкинът бяха препречили пътя им. Един жребец се вдигна на задни крака и удари с копита детектива вдясно от Сано. Мъжът залитна и нечие вражеско копие го прониза в корема. Той изкрещя, падна на земята и остана да лежи неподвижен.
Вбесен от убийството на своя верен васал, Сано се хвърли в битката още по-разпалено. Копия и мечове проблясваха, кръстосваха се и звънтяха. Той се втурна покрай копията и ги заобиколи. Озовавайки се зад противниците си, стовари меча си върху гърба на един от тях. Непознатият изрева и издъхна. Сано, Хирата и другите детективи нападнаха в гръб останалите трима и скоро покосиха и тях. Втурнаха се към задната част на паланкина, където двама от стражите размахваха мечове срещу копията на двама нападатели. Труповете на останалите лежаха проснати на пътя.
Сано извика:
— Предайте се! Другарите ви са мъртви. Маскираните се обърнаха към него и едва сега, осъзнавайки, че са останали само двама срещу петима, хукнаха нататък по уличката. Хирата и двама от детективите се втурнаха след тях. Рейко изскочи от паланкина и ахна при вида на посечените трупове.
— Тече ти кръв — каза тя на Сано, сочейки към рамото му.
Сано погледна раната и отвърна:
— Нищо сериозно. Ти добре ли си?
Рейко кимна, но устните й трепереха. Сано се разтревожи, че тази травма, тъй скоро след убийството на семейство Фугатами, ще й дойде твърде много. Почувства порив да я прегърне, да я успокои, че е в безопасност. Но вместо това отиде до трупа на един от нападателите. Мъжът лежеше проснат по гръб. Кръвта от раната в корема му се бе просмукала в дрехите. Качулката и маската му бяха паднали. Беше млад, с груби черти и бръсната глава. Сано не го познаваше.
— Свещеник! — възкликна Рейко. Тя се приведе по-близко и огледа врата му, след което посочи една татуировка малко под основата на гърлото му. Беше във формата на черен лотосов цвят. — Сектата първо нападна Хару, а сега и нас — каза тя с преднамерено невъзмутим глас. — Вероятно са ни проследили от затвора и са ни устроили засадата. Искали са да ни попречат да открием истината за „Черният лотос“…
Сано беше съгласен с логиката й. Преди да успее да й отговори, хората му се върнаха.
— Да не би да сте изпуснали последните двама? — попита Сано.
— Притиснахме ги в една уличка — отвърна Хирата, — но те сами си прерязаха гърлото, за да не бъдат заловени живи. После видя трупа до Рейко и добави: — И двамата бяха свещеници и имаха същата татуировка.
Рейко отправи мрачен поглед към Сано.
— Няма да се спрат пред нищо, докато не унищожат враговете си и не съхранят тайните си.
Глава 30
