въоръжени свещеници на сектата и част от хората ми бяха убити. Изглежда, Ниу Мидори е задържана насила в храма и най-вероятно се намира в смъртна опасност. Зная, че ми заповядахте да стоя далеч от сектата „Черният лотос“, но трябва да ви помоля да ни разрешите достъп до храма, за да спасим едно невинно и безпомощно момиче…
Шогунът се навъси, изразявайки явно недоволство.
— Ниу Мидори е добро, мило и почтено момиче — намеси се в този миг Хирата. — Тя… аз… тя…
Когато гласът му секна в неуспешно усилие да обясни колко много означаваше за него Мидори, изражението на шогуна се смекчи.
— А-а, виждам, че има нещо между теб и младата жена, за която става дума… — каза Цунайоши, чувствителен по въпросите на любовта. — Значи трябва да направим нещо за спасението й — тревога помрачи лицето му. — Само че не мога да позволя някой да се меси в дейността на „Черният лотос“, чиито последователи са някои от най-приближените ми съветници… — сърцето на Сано се сви, а Хирата му хвърли отчаян поглед. — Пък и не мисля, че е редно да… ъ-ъ… отменям собствените си заповеди — шогунът се замисли за момент и после каза колебливо: — Но може би само тази…? — Сано бе обзет от надежда; чу как Хирата до него си пое дълбоко въздух. После един панел от пейзажа, изрисуван върху стената, се отмести. От съседното помещение при тях влезе главният старейшина Макино. Появата му изненада неприятно Сано, защото явно Макино бе подслушал целия разговор и пристигаше да осуети готовността на шогуна да съдейства на сосакан. — А-а, Макино сан, колко навреме идваш! — възкликна Цунайоши с радостна усмивка. — Може би ще ми помогнеш да разреша една дилема, която възникна току-що… Мисля, че трябва да позволя на сосакан Сано да отиде в храма и да доведе Ниу Мидори… — и се обърна към и Макино с боязлив и умолителен глас: — А?
— Съветвам ви да не удовлетворявате желанието на сосакан — отвърна Макино точно както бе очаквал Сано. — Младата жена може да е в храма, но може и да не е; във всеки случай неговото предположение за „Черният лотос“ не означава, че тя има нужда да бъде спасявана, нито че вие трябва да отменяте заповедта си! — Цунайоши отправи към Сано смутен и благосклонен поглед, а Макино добави: — Съществуват обаче доказателства, че сосакан иска да се опълчи срещу вашите заповеди по причина, която няма нищо общо с изчезналото момиче. Всъщност позволявам си дързостта да отбележа, че това момиче изобщо не е изчезнало, а сосакан Сано е изфабрикувал тази история, за да подпомогне постигането на собственият си зъл умисъл… — докато Сано се чудеше за какво изобщо говори Макино, главният старейшина мушна костеливи пръсти в пояса си и измъкна от там сгънат лист хартия. — Този документ разкрива същинските основания на сосакан Сано — със замах Макино разгърна листа и го подаде на шогуна. Сано видя собствения си почерк и разпозна едно писмо, което бе писал наскоро. Застина в ужасно предчувствие. — Това е писмо, изпратено от сосакан до уважаемия дворцов управител Янагисава — обяви Макино. Той хвърли на Сано лукав поглед и добави: — Понякога обичайните проверки при пропускателните пунктове на междуградските пътища водят до изключително интересни находки… Позволете ми да прочета най-съществения пасаж от писмото — и без да дочака съгласието на шогуна, прочете: „Почитаеми дворцов управителю, трябва да доведа до знанието ви един въпрос, който представлява сериозна заплаха за режима на нашия дълбоко уважаван господар Токугава Цунайоши. Докато разследвах един случай в храма «Черният лотос», установих, че сектата си е спечелила привърженици сред висшия ешелон на бакуфу и има значително влияние над шогуна. Смятам, че сектата е отговорна за извършените наскоро убийства на министъра на храмовете и параклисите, които и се противопостави. Гражданите обвиняват «Черният лотос» в отвличане на хора, изнудване и нападения и тези обвинения са твърде многобройни, за да бъдат отминати с лека ръка. Но шогунът ми забрани да продължа разследването в храма на «Черният лотос», защото е бил принуден да прикрива тайните му дейности. По тази причина Ви умолявам да се върнете в Едо, за да обединим усилията си и да осуетим домогванията на сектата «Черният лотос» до властта.“
Зловещата тишина, която последва, остана да трепти като ехо от току-що избухнала бомба. Сано осъзна, че главният старейшина е прибрал писмото, за да го използва при подходящ случай.
Шогунът възкликна озадачен:
— Но какво означава това?
— Уведомих дворцовия управител Янагисава за положението около „Черният лотос“ — каза Сано, като се стараеше да запази спокойствие. — Надявах се, че той ще съумее да ви убеди, че сектата е твърде опасна и че сме длъжни да защитим хората от нея…
— Всъщност вие сте призовали почитаемия дворцов управител да ви подкрепи в гоненията срещу един клон на семейния храм на Токугава — възрази му Макино. — Искате той да ви помогне да унищожите „Черният лотос“ и така да спечелите контрол над бакуфу — Макино се обърна към шогуна: — Господарю, това писмо е категорично доказателство, че сосакан организира заговор срещу вас!
Притиснал фината си ръка до гърдите, шогунът впери поглед в Сано.
— Истина ли е?
— Не! — избухна Хирата в необуздано възмущение. — Моят господар е ваш предан и всеотдаен слуга!
— Разбира се, че той ще отрича истината, господарю — възрази невъзмутимо Макино.
Сано не можеше да повярва, че бе пристигнал тук, за да получи разрешение да спаси Мидори, а накрая се бе оказал обвинен в престъпление, за което наказанието бе екзекуция.
— Станало е някакво недоразумение — каза той. — Почитаемият главен старейшина е разчел в писмото ми смисъл, който никога не съм влагал. Това грешка, продиктувана от почтеност, и предлагам всички да забравим обвиненията му и да се върнем и към обсъждането на въпроса, как да спасим Ниу Мидори…
— Държавната измяна не може да се забрави! — развика се гневно Макино. — Предателят трябва да бъде наказан.
— Не смейте да обиждате моя господар! — възкликна Хирата, отправил гневен поглед към Макино.
Главният старейшина продължи да хули Сано, а Хирата му възразяваше гневно на висок глас и Сано трябваше да го успокоява. Свадата продължи, докато накрая шогунът вдигна ръце и изкрещя:
— Престанете! Не мога повече да понасям този шум! — настъпи внезапно мълчание. Шогунът притисна длани до слепоочията си, лицето му се сгърчи. — Причинихте ми ужасно главоболие. Не мога да повярвам, че моят… ъ-ъ… сосакан би заговорничил срещу мен, но пък и не допускам главният старейшина да сипе хули… ъ-ъ… срещу съмишленик. Вече не знам какво да мисля! — той размаха ръце срещу присъстващите. — Махайте се! Всички до един! Оставете ме на мира! Ти, Макино, ако… ъ-ъ… наистина вярваш, че Сано е предател, трябва да ми представиш някакви… ъ-ъ… доказателства — заяви Токугава Цунайоши с необичайна за него решителност, продиктувана от засегнатото му честолюбие. После се обърна към Сано: — А ти, сосакан, ако искаш позволение да доведеш момичето от храма, ми дай доказателства, че тя има нужда да бъде спасявана. На този етап отказвам да разсъждавам повече, по който и да е от двата въпроса!
Глава 32
— Няма как да спасим Мидори, без да престъпим заповедите на шогуна — въздъхна Хирата отчаяно. — Какво ще правим?
Сано крачеше до своя главен васал през оградения от високи зидове проход надолу по хълма.
— Хару е ключът към разрешаването на случая — каза мрачно той.
