каза й Доминик, като в същото време събираше завесите от вратите по верандата с изглед към улицата.
— От маркизата? Соланж? Сигурна ли си, че не е било от съпруга й, губернатора? — запита Карес, неспособна да прикрие изненадата в гласа си.
Соланж никога не ставаше и не се обличаше толкова рано сутрин, въпреки че бе известно приемането на кавалерите й в будоара, докато пиеше кафето си в леглото.
— Да, мадам. Беше от съпругата на губернатора — каза Доминик, като се приближи и застана до леглото. Тя гледаше надолу с нетърпеливо изражение в обикновено енигматичните си очи.
— Бих искала да се изкъпя, преди д-р Виел да дойде — рече Карес, с което искаше да я освободи. Имаше нещо в изражението на жената, което я караше да се чувства неудобно.
— Докторът каза, че ако се събудите, не трябва да ставате от леглото, докато не ви прегледа — заяви твърдо Доминик. — Въпреки че съм съгласна, че сте добре, обещах на мосю, че ще правя това, което е наредил. Ще им се смеем, мадам, какво знаят те за това, което наистина ви излекува? Те не разбират, че нищо не може да ви навреди — мърмореше тихо тя със странно изражение на деликатното си лице.
— Страхувам се, че не разбирам — каза Карес, като се отдръпна от подноса и се облегна на възглавницата.
— Това, мадам, това ви излекува — каза Доминик, наведе се и се пресегна под леглото, за да извади, една обикновена червена торбичка, набодена с птичи пера. Изправяйки се на крака, тя каза: — Има някой, който не желае да се присъедините към мен. Тя ви е омагьосала. Нейният дух ви бутна по стълбите. Но не трябва да се тревожите. Разбрах какво върши тя и направих гриз-гриз торбички, като тази. Краищата на леглото са намазани със свещено масло и съм поръсила с пудра около леглото. Тя не може да преодолее такива прегради. Ето на, вие се възстановихте — заяви триумфално Доминик, държейки в ръка торбичката.
Карес почувства, че дъхът й спира, а косите й настръхват.
— Ти вярваш, че духът на Аурора ме е бутнал от стълбите и твоите вуду магии са спасили живота ми? — попита тихо тя, макар че отговорът й бе известен.
— Да, мадам, убедена съм. Почувствах присъствието й в къщата, още щом се върнахме от Сан Рьогре. Тя винаги беше толкова щастлива, когато се завръщахме от плантацията в градската къща. Колко много обичаше да кани обществото на Нови Орлеан на соарета тук. На нея не й харесва вие да сте господарката на нейно място — отговори Доминик с предупреждение в мекия, провлачен глас. Самуреният й поглед фиксираше озадачените сиви очи на Карес. — Тя ще се опита да ви стори зло, но аз мога да ви предпазя от силата й.
— Аз… аз не вярвам в такива неща — каза Карес, като направи опит гласа й да звучи твърдо.
Тази жена искаше да я изплаши, за да се присъедини към нейните вуду ритуали, които извършваше в склада до доковете.
— Ще ми повярвате след известно време. Тя ще ви принуди — закани се Доминик. — Мога само да се надявам, че няма да е твърде късно, за да мога да ви помогна.
— Вратата! Има някой на вратата — рече й вдървено Карес. Когато Доминик се обърна, за да отговори на настоятелното хлопане на медното мандало, тя й каза по-твърдо: — Не желая да бъда заплашвана. Не си мисли, че можеш да ме стреснеш и да ме накараш да се присъединя към твоите магьосничества.
— Ще видим, мадам! — Доминик имаше думата последна, спряла за миг до вратата с лека усмивка върху устните.
Карес потрепери. Тя установи, че жената наистина вярва, че духът на Аурора я преследва. Какво ли щеше да направи, за да се опита да я убеди, че това е истина? До къде ли щеше да стигне Доминик?
Пристигането на доктора и на Люсиен малко след него сложиха край на страховете и лошите й мисли. Д-р Виел каза, че се възстановява бързо, но я предупреди да почива през следващите няколко дни. След като изпрати лекаря до вратата, Люсиен се върна в стаята й.
— Доминик ми каза, че те е извикала Соланж — каза Карес, когато за пръв път останаха сами, след като се бе върнал.
— Ти знаеш как разсъждава Соланж. Смята, че всичко, което върши или иска да направи, е от първостепенно значение — отговори сухо той. — Тя ми връчи покана за бала с маски. Темата е да се облечем така, както бихме желали да изглеждаме, ако ни е даден друг живот. Най-съкровените ни желания — обясни с безразлично свиване на рамене. — Смея да твърдя, че това предоставя необикновени възможности за избор на костюми.
— Ще ми бъде интересно да видя какъв ще е изборът на Соланж — не можа да се въздържи да не каже Карес като на устните й се появи лека усмивка. — Но за това ли тя искаше да говори с теб? — настоя тя, убедена, че не й казва цялата истина.
— Както ти е известно, Соланж обича да се прави на велика лейди с придворни, които тичат при всеки неин повик. Тя вика хората просто заради удоволствието да упражнява властта си — отвърна той загадъчно.
— Значи няма да ми кажеш какво обсъждахте? — попита тя с въздишка и отмести поглед от него.
Той имаше свой начин да не отговаря на въпросите й и чак по-късно тя установяваше, че нищо не й е казал.
— За теб, скъпа, е по-добре да не знаеш някои неща. Соланж е замесена в доста непочтени дейности в Нови Орлеан. Ние сме приятели от много години. Тя знае, че може да говори свободно с мен, да иска съвета ми и е сигурна, че ще й отговоря честно. Когато си заобиколен с хора, които само ти се подмазват, честното мнение е по-ценно от злато.
— Разбирам — рече по-меко Карес.
Той каза, че са стари приятели. Тя се зачуди колко ли близки са били след смъртта на Аурора. Това беше отвратителна мисъл — Люсиен и корумпираната Соланж, но имаше много странни двойки и във Версай. Внезапно се почувства потънала в прах и лепкава. Искаше единствено да измие от себе си остатъците от болестта.
— Какво правиш? — попита изненадано той.
— Моля те, кажи на Раймонд да донесе вода за баня. — Карес каза това на съпруга си, като провесваше крака от леглото.
— Сигурна ли си, скъпа, че се чувстваш достатъчно добре за това? — попита Люсиен, докато тя бавно се изправяше.
— Главоболието почти изчезна — увери го тя, когато той бързо застана до нея.
— Трябва да внимаваш по стълбите. Тези токове, приличащи на пясъчни часовници, и цялата тая мода могат да бъдат доста опасни — каза й той, като я прегърна. — Обещай ми, че ще внимаваш!
— Обещавам — прошепна тя, наслаждавайки се на съкровеното чувство, което изпитваше в прегръдките на Люсиен.
Щеше да бъде толкова лесно да се преструва, че всичко е наред, да забрави странните предупреждения на Доминик. Но знаеше, че не може да се преструва повече. Време беше Люсиен да узнае истината за жената, която толкова дълго е била част от живота му.
— Обещавам да внимавам, въпреки че Доминик смята, че с подходяща магия не трябва да се притеснявам, че мога да падна по стълбите. — Тя почувства, че той се стегна при тези думи.
— Доминик, както и много други от нейния народ, вярва в силата на подобни неща. Това е безвредно — каза той, искайки да прекрати разговора.
— Чудя се — разсъждаваше тя, — бих желала да съм толкова сигурна, колкото и ти, че това е безопасно.
— Какво имаш предвид? — попита тихо той, а тя бе сигурна, че не е изненадан.
— Доминик вярва толкова силно в тези неща. Тя се кълне, че е намазала леглото с някакво свещено масло и е поръсила със специална пудра. О, и е поставила гриз-гриз торбички под него. Това, твърди тя, ме предпазва от духа, който иска да ми причини зло. — Някак си тя не успя да произнесе името на Аурора.
— Ще говоря с нея. Но ако смяташ да живееш в Нови Орлеан и в Сан Рьогре, малката ми, ще трябва да свикнеш с вярата на африканците във вуду. Тя иска само да ти помогне, мислейки, че те предпазва. Ако можеш, опитай и го приеми.
— Страхувам се, че разбирам твърде добре мотивите й — промърмори Карес. След това вдигна глава,
