погледна го в очите и каза: — Доминик вярва, че призракът на Аурора обитава тази къща, а също и Сан Рьогре и ревнува, че сега аз съм твоя жена. Тя е убедена, че духът ме е бутнал по стълбите и ще се опита пак да ми навреди. — Ето, помисли си тя, казах му.
Люсиен я гледаше с някакво неразгадаемо чувство в тъмните си напрегнати очи. Чертите му бяха застинали в непроницаема маска. Въпреки че я държеше в прегръдките си, тя усети, че се е отдръпнал от нея, че се е скрил зад стената, която бе издигнал около сърцето си.
— Ще поговоря с нея, докато се къпеш — каза й твърдо. — Водата ще бъде донесена веднага.
Докосна с хладни устни челото й, а след това излезе. Тя чу стъпките му да отекват по дървения под на къщата, докато търсеше Доминик.
Карес се почувства странно изоставена. Трябваше да се чувства облекчена, че тази тайна не стои вече между тях, но усещаше, че това ги е отдалечило още повече. Той бе ядосан по един хладен и контролиран начин, което беше много по-изнервящо от избухване.
Раймонд донесе съдовете с гореща вода. След като ваната се напълни, той бързо излезе. Останала сама (дори Бруно и Бланш бяха навън) Карес дълго лежа във ваната. Опита се да се успокои и да подреди тревожните си мисли, причинени от настъпилото объркване в живота й.
Няколко учтиви почуквания на вратата прекъснаха разсъжденията й.
— Какво има? — извика тя, учудена защо, ако беше Люсиен или Доминик не влизат след първото почукване.
— Аз съм Нинон, мадам. Мосю помоли да ви помогна да се облечете — извика зад затворената врата, свободната цветнокожа жена, която работеше като готвачка.
— Влез, Нинон! — извика в отговор Карес.
Нинон се оказа много сръчна, макар и резервирана. Тя почти не говореше. Поинтересува се единствено какво Карес би желала да облече и как да направи прическата й. Завършеният тоалет на една дама от висшето общество изискваше помощ, за да се надиплят широките фусти, да се стегне корсетът, който повдигаше съблазнително бюста, както и да се затегнат многобройните закопчалки.
Карес оцени съобразителността на Люсиен. Вероятно той и Доминик бяха заети с дълъг разговор. Но установи също така, за голямо свое учудване, че той е наясно с обличането на една жена и затова бе изпратил Нинон. Как го бе нарекла Ивон — изключителен самец, женкар, в град, прочут с измамници и самци от всякакъв вид.
Мекото следобедно слънце бе затоплило двора, когато Карес напусна усамотената спалня. Това беше първата й пролет в Луизиана. Знаеше, че тук тя идва рано, но във Франция това означаваше, че си отива зимата. Дори не й трябваше пелерина. Някои аспекти от живота в колонията дори й харесваха. Седнала на една желязна пейка в края на билковата градина, тя вдигна лице към мекото залязващо слънце, чудейки се къде ли е Люсиен, тъй като го нямаше в кабинета му на първия етаж.
Тя се надяваше да има някаква полза от разговора му с Доминик и тази жена да престане да твърди, че духът на Аурора обитава къщата и че ще й причини зло. Единствената опасност идваше от някой, който беше съвсем жив.
След като слънцето започна бавно да залязва, оцветявайки западния хоризонт в розово и бледолилаво, в градината стана хладно и тя се изпълни със сенки. Карес се вдигна от убежището си и се отправи към къщата. Главоболието й бе изчезнало и се чувстваше освежена. Потърси Люсиен, чудейки се какво ли го е погълнало така изцяло, за да не се появи следобед.
Тя бродеше из празните стаи на първия етаж, докато стигна до салона, осветен единствено от свещите в стенните свещници, прикрепени от двете страни на портрета на Габриел. Влизайки в стаята, тя почувства, че я обзема страх. Като че ли някакво шесто чувство я предупреждаваше да се махне. И тогава я видя, поставката за перуки. Оформена като човешка глава, тя стоеше на малка, изящна масичка, използвана обикновено за игра на карти. Бяла перука, фризирана с букетчета копринени теменужки, се открояваше върху поставката, която бе осветена отвътре от трептящия пламък на свещ. До нея имаше тесте карти, подредено като за сеанс. От другата страна на картите бе поставена кристална чаша, наполовина пълна с шампанско.
Карес стоеше и се взираше в масата, припомняйки си разказа на Соланж за това, как Аурора е посрещала гостите си и е гадаела бъдещето на всеки от тях. Сърцето й биеше толкова силно, че щеше да изскочи от гръдния й кош. Всеки изпънат нерв по тялото й я предупреждаваше да напусне. Някой искаше да я уплаши, да я накара да вярва, че духът на Аурора витае наоколо.
Внезапно я обзе яд, а не страх, който й вдъхна сили да свърши с това веднъж и завинаги. Тя се обърна и излезе от салона, викайки:
— Доминик! Доминик!
В къщата не отговори никой и Карес забърза към жилищата на прислугата, разположени над кухненската постройка. Миризма на сготвено се носеше от отворената врата. Тя видя Нинон да приготвя вечерята, но нямаше и следа от Люсиен или Доминик. Ядът я изгаряше като пламък, докато бързо изкачваше стълбите, водещи към стаята на Доминик. Вратата се отвори, след като се облегна на нея, изтощена от нетърпеливото хлопане.
— Мадам, мадам, вие ли сте? — Нинон и Паскал излязоха от кухнята, привлечени от звуците.
— Къде е Доминик? — извика Карес.
Мъжът и жената първо се спогледаха, след това вдигнаха глави към Карес.
— Доминик е в къщата си на улица „Сент Ан“, мадам — отговори Паскал.
— Нейната къща? — Карес се задъхваше. Нямаше представа, че Доминик притежава къща в областта.
— Елате, мадам! Ще ви донеса поднос с топла храна в будоара ви, ако желаете — каза Паскал. Докато слизаше по стълбите, тя прочете жалост в очите му. — Мосю го извикаха, но съм сигурен, че ще се върне веднага, щом може.
Тя му позволи да я придружи до стаята й, а Бруно и Бланш се втурнаха по петите й. Паскал запали свещниците от винаги горящата нощна лампа на масичката до леглото. След това се наведе да разпали загасналия огън, тъй като с настъпването на вечерта стана хладно и влажно.
— Ще се върна с подноса ви, мадам — каза той до вратата.
— Откога Доминик притежава собствена къща, Паскал? — попита внезапно тя.
— От дълго време, мадам. Преди тя беше на майка й. Мосю Жак й я даде — обясни той с разбиране в тъмните си очи. — Това ли е всичко?
Неспособна да направи нищо повече, освен да кимне и да се усмихне уморено, за да го освободи, Карес се отпусна в един стол пред разгорелия се огън. И така, майката на Доминик е била любовница на Жак Сент Амант. Тя можеше само да се взира в огъня, а сърцето й да се къса при мисълта, че е възможно Доминик да е последвала традицията и да е станала метреса на Люсиен. Това ли беше причината да позволява толкова власт на Доминик? Дали се бе оженил за жена от своето съсловие, само за да си осигури легитимни наследници?
Нямаше отговор в танцуващите пламъци и тя остана да седи в полутъмната стая, очаквайки Люсиен. Дали щеше да дойде от прегръдките на любовницата си, мислеше си тя, а по бузите й се стичаха сълзи. Внезапно и хрумна, че и Доминик, и Люсиен отсъстват. Кой тогава бе поставил перуката в салона? Странно, но й се стори, че усеща ухание на теменужки в усамотената стая.
24.
— Защо седиш на тъмно? — Дори не си докоснала храната си.
Гласът на Люсиен я стресна и я извади от леката дрямка.
Тя се вдигна от стола, в който се бе свила пред огъня и почти стъпи върху Бруно, който също се изправи да посрещне господаря си.
— Нямам апетит — каза тя стреснато. Чувствата й я обхванаха отново, след като го видя.
— Не трябва да се безпокоиш за Доминик. Тя не работи вече при нас. Имаме магазин на улица „Роял“, който е свободен в момента. Тя реши да отвори салон за фризиране на перуки с малкото капитал, който й осигурих — обясни той. — Всичките й вещи бяха пренесени в къщата на майка й на улица „Сент Ан“.
