някой конкретно.
Джоу се подсмихна и пак почеса Мърлин по главата, когато той изрева.
— Ще се появят по-късно. Трудно е от самото начало да усвоиш всичко, но ще си го припомниш после, като се отпуснеш. Така, знаеш командите. Накарай го да седне и да вдигне предните лапи.
— Аз ли?
Тя се отмести и остави своя ученик в полезрението на Мърлин.
— Можеш да се страхуваш колкото си искаш — каза небрежно. — Само не го показвай и внимавай да не проличи в гласа ти. Наблюдавай очите му.
Джери изтри длан в джинсите си, после я вдигна, както бе виждал Джоу да го прави стотици пъти.
— Горе! — заповяда на лъва със задоволително твърд глас.
Мърлин го изучава известно време, после погледна към Джоу. Този, казваха ясно очите му, е новак и не заслужава вниманието ми. Тя се постара лицето й да остане безизразно.
— Изпробва те — обясни на Джери. — Той е стара пушка и малко по-трудно се поддава на залъгване. Бъди строг и го назови този път по име.
Джери си пое дъх и повтори командата с ръка.
— Мърлин, горе!
Мърлин върна поглед върху него и го измери преценяващо с кехлибарените си очи.
— Пак — каза Джоу и го чу да преглъща шумно. — Внеси малко повече властност в гласа си. Той те мисли за балама.
— Мърлин! Горе! — повтори Джери, достатъчно подразнен от определението на Джоу, за да прозвучи този път действително непреклонно.
Макар и с видима неохота, Мърлин се подчини.
— Направи го — прошепна Джери и изпусна дълга накъсана въздишка. — Наистина го направи.
— Много добре — похвали го Джоу, доволна и от двамата — лъва и ученика си. — Сега да седне.
Щом и това бе изпълнено, тя накара Джери да свали Мърлин от мястото му върху пиедестала.
— Дръж — подаде му камшика. — Използвай дръжката, за да го чешеш по главата. Най-много обича зад ухото.
Почувства лекото треперене на ръката му, когато пое от нея камшика. Той обаче го стисна здраво, изплющя във въздуха, а Мърлин скочи долу, примижа и нададе гръмък рев.
Тъй като бе изпълнил всичко отлично, Джоу му позволи волността да се потърка в краката й, преди да викне на Бък да го изведе. Издрънчаването на решетката беше сигнал за лъва да се насочи към изхода и звярът, точно като артист, го направи бавно, с достойно вдигната глава.
— Справи се много добре — обърна се Джоу към младежа, щом останаха сами в клетката.
— Беше страхотно! — Джери й върна камшика. Дръжката му бе влажна от пот. — Просто страхотно. Кога може пак да опитам?
Тя се усмихна и го потупа по рамото.
— Скоро — обеща. — Само помни това, което ти казах, и ела при мен, когато се сетиш за всички онези въпроси.
— Добре, благодаря, Джоу — той отвори вратата на клетката. — Много ти благодаря. Отивам да разкажа на момчетата.
— Върви.
Гледаше подире му, когато Джери припна, прескочи парапета и се спусна към задния изход. Тя се облегна с усмивка на решетките.
— И аз ли бях такава? — попита Бък, застанал в отсрещния край на клетката.
— Първия път, когато сама успя да накараш един от лъвовете да седне и да си вдигне лапите, слушахме за това цяла седмица. Беше дванадесетгодишна и мислеше, че си готова за истинско представление.
Джоу се засмя, изтри влажната дръжка в панталоните си и се обърна. Тогава го видя.
— Кийн! — радостта озари лицето й. Сама не разбра как го нарече по име, което се бе заклела да не прави. Точно когато бе изоставила надеждата да го види отново, той се появи. Спусна се към него, ала на втората крачка се опомни. — Не знаех, че сте се върнали.
Стисна дръжката на камшика с две ръце, за да се предпази от неволното желание да ги протегне и да го докосне.
— Виждам, че съм ти липсвал.
Гласът му беше какъвто го помнеше — плътен и обиграно мек.
Тя се прокле за своята наивна, прозрачна непрестореност.
— Да, има нещо такова — призна предпазливо. — Предполагам, че свикнах с вас, а и ви нямаше по- дълго, отколкото бяхте казали.
Изглежда същия, мислеше трескаво, съвсем същия! Никак не се бе променил. Все пак бе минал само месец напомни си. Беше й се сторил като година.
— М-м, да. Наложи се да се занимавам е повече неща, отколкото очаквах. А ти ми изглеждаш малко бледа — добави и прокара ръка по бузата й.
— Не прекарвам много време на слънце — отвърна Джоу уклончиво и бързо смени темата: — Как беше Чикаго?
Искаше да обърне разговора встрани от личната тема, за да приведе в ред чувствата си. Внезапната му поява беше всяла смут в душата й.
— Супер — отвърна Кийн, като внимателно се взираше в лицето й. — Била ли си някога там?
— Не. В края на сезона играем наблизо, но така и не съм имала време да стигна до града.
Той кимна разсеяно, отправил поглед към празната клетка зад гърба й.
— Видях, че обучаваш Джери.
— Да — олекна й, че минаха към обсъждане на делови въпроси и се поотпусна. Цялото й тяло се бе стегнало още в мига, когато го зърна. — За първи път е с възрастен лъв и без решетки помежду им. Справи се добре.
Кийн отново я погледна. Сериозно и проницателно.
— Той трепереше. Забелязваше се дори оттам, където стоях и ви наблюдавах.
— Беше му за първи път… — подзе тя в защита на Джери.
— Не го упреквам — прекъсна я с нотка на нетърпение Кийн. — Просто стоеше до теб и се тресеше от глава до пети, а ти беше напълно невъзмутима и хладнокръвна.
— Работата ми го налага — заяви спокойно Джоу.
— Този звяр трябва да имаше над два метра, изправен, а ти ходеше под него без всякакво средство за защита, дори най-елементарното.
— Аз изпълнявам артистичен номер, а не гладиаторски.
— Джоу! — каза той така остро, че тя премига. — Никога ли не те хваща страх там, вътре?
— Да ме е страх? — повдигна вежди Джоу. — Естествено, че ме е страх. Повече, отколкото Джери… Или вас да речем.
— Какви ги приказваш? — гласът му беше сърдит, което тя отбеляза с известно любопитство. — С очите си видях, че момчето вътре бе потънало в пот.
— Това бе главно от вълнение — обясни търпеливо Джоу. — Той още няма достатъчно опит, за да бъде наистина уплашен. — Тя отметна назад косата си и въздъхна. Не обичаше да говори за своите страхове с никого, а с Кийн й беше особено трудно. Само защото искаше той да разбере всичко, свързано с цирка, Джоу продължи: — Истинският страх идва, когато опознаеш лъвовете, работиш с тях и започнеш да ги разбираш. Вие само си представяте какво може да му се случи на човек. А аз зная. Зная точно какво могат да направят, на какво са способни. Те са невероятно смели и, което е по-важно, невероятно хитри и коварни. Виждала съм какво могат да ти причинят. — Тя го гледаше спокойно и открито. — Баща ми веднъж едва не загуби крака си. Бях около петгодишна, ала ясно си спомням. Той допусна грешка и двеста и петдесет килограмов нубийски лъв се впи в бедрото му и го повлече по арената. За късмет вниманието му беше отвлечено от една разгонена женска. Котките са много непредсказуеми, когато са в любовен период, което вероятно беше и една от причините да нападне баща ми по начало. Те са жестоко ревниви, когато са в това състояние. Баща ми успя да се измъкне от клетката, преди някой от другите лъвове да е проявил интерес към него. Не си спомням колко шевове имаше и колко време мина, докато можеше отново да ходи
