нормално, но добре запомних погледа в очите на лъва. Бързо опознаваш страха, когато си в клетката, ала или се научаваш да го контролираш и направляваш, или си намираш друго поле на изява.
— Тогава защо? — попита Кийн и я хвана за раменете. — Защо го правиш? Само не ми казвай, че това ти е работата! Не е достатъчно.
Гневът му я озадачи. Очите му бяха потъмнели, пръстите му се впиваха в плътта й. Сякаш искаше да изтръгне от нея отговор, той я разтърси силно.
— Е, добре — отрони бавно Джоу, като не обърна внимание на болката от невъздържания му жест. — Това е само едната страна, но не всичко. Всъщност това е единственото, което умея. И което върша добре. — Докато говореше, тя търсеше по лицето му ключ за обяснение на лошото му настроение. Дали пък не смяташе, че не е трябвало да пуска младежа в клетката? — Джери също ще стане добър в занаята — каза. — Мисля, че всеки изпитва необходимост да бъде добър, наистина да го бива в нещо. Радвам се, когато мога да дам на хората, дошли да ме гледат, най-доброто, на което съм способна. Ала преди всичко, струва ми се, го правя, защото обичам лъвовете. Трудно е за обикновения човек да разбере чувствата на дресьора към неговите животни. Аз харесвам техния ум и схватливост, тяхната наистина величествена красота, силата им, несломимата им дива природа, която ги отличава от опитомените, обяздени коне, да речем. Лъвовете са едно предизвикателство, те са вълнуващи и опасни.
Кийн мълчеше. В очите му още личеше раздразнение, но пръстите му се поотпуснаха и не я стискаха вече така болезнено. Сигурно там щяха да й излязат синини на сутринта, помисли си Джоу.
— Вероятно човек се пристрастява към тази възбуда — обади се той. — Трудно му е да живее без нея, след като веднъж му е станало навик.
— Не зная — отговори тя, доволна, че ядът му бе попреминал. — Не съм мислила за това.
— Да, предполагам, че не си — кимна Кийн, обърна се и тръгна.
Джоу направи крачка подире му.
— Кийн!
Името му неволно се изплъзна от устата й, без да може да го спре. Той се извърна, ала тя откри внезапно, че не бе в състояние да му зададе нито един от десетките въпроси, които се въртяха в ума й. Но имаше един, за който се чувстваше в правото си да попита.
— Мислили ли сте за това, какво смятате да прави с нас… С цирка?
За миг очите му пак светнаха гневно.
— Не.
Отговорът беше кратък и категоричен. Отново й обърна гръб, ала Джоу посегна ядно към него.
— Как може да сте толкова коравосърдечен, толкова равнодушен? Как е възможно да нехаете за съдбата на повече от сто човека, чийто живот държите в ръцете си?
Кийн внимателно отстрани ръката й.
— Не ме пришпорвай, Джоу.
В гласа му имаше предупреждение. В очите също.
— Не се и опитвам — отвърна тя и прокара нервно ръка през косата си. — Само ви моля да бъдете справедлив… Да бъдете добър — довърши неубедително.
— Не ме моли за нищо — отсече той властно. В отговор Джоу вирна глава. — Тук съм — додаде Кийн, — и с това засега трябва да се задоволиш.
Тя се овладя с усилие. Не можеше да отрече, че с връщането си той се оказа верен на дадената дума. Ако не друго, поне разполагаха с времето до края на сезона.
— Мисля, че нямам друг избор — промълви Джоу.
— Не — потвърди Кийн с леко кимване. — Нямаш.
Тя намръщена го гледаше как се отдалечава с пламналата си, гъвкава походка, на която, без да иска, се любуваше. Чак сега забеляза, че дланите й бяха влажни, както тези на Джери. Ядосано ги изтри в панталоните си.
— Искаш ли да си излееш душата?
Джоу се извърна бързо. Зад гърба й стоеше Джейми с клоунското си лице и костюм. Погълната от чувствата си, съвсем не бе усетила приближаването му.
— О, Джейми, не те видях.
— Откакто видя Прескот, си сляпа за всичко наоколо — уточни Джейми.
— Какво правиш в пълно бойно снаряжение? — попита го тя, като подмина забележката му.
Той посочи кученцето в краката си.
— Това псе не ме признава в истинския ми образ. Искаш ли да си поговорим?
— За какво да си говорим?
— За Прескот и това, което изпитваш към него.
Кучето търпеливо клечеше в краката му и помахваше с опашка. Джоу се наведе и свойски разроши сивата му козина.
— Не разбирам какво имаш предвид.
— Слушай, не казвам, че нищо няма да излезе от тая работа, но не искам да те гледам как страдаш. Зная какво е да си загубиш ума по някого.
— Какво, за Бога, те кара да мислиш, че съм си загубила ума по Кийн Прескот?
Тя насочи цялото си внимание към кучето.
— Хей, и аз съм тук, забрави ли? — хвана я той за ръката и я изправи. — Не всеки би го забелязал, ама и не всички те познават като мен. Ходиш нещастна, откакто той замина за Чикаго, и го търсиш във всяка кола, която приближи лагера. А в мига, в който го видя светна като увеселителна площадка в съботна вечер. Не твърдя, че има нещо лошо в това, да си влюбена в него, ала…
— Да съм влюбена в него? — повтори изумена Джоу.
— Точно така — рече Джейми търпеливо. — Влюбена.
Тя го гледаше втренчено и смисълът бавно стигна до съзнанието й.
— Влюбена в него — промълви така, сякаш опитваше думите на вкус. — О, не — въздъхна и затвори очи — О, не!
— Толкова ли нямаш ум и сама да схванеш?
Гласът му бе изпълнен с нежност. Видя, че бе съвсем, объркана и като че разстроена, и я погали по ръката.
— Нямам. Явно съм кръгла невежа по тия въпроси — Джоу отвори очи и се огледа, сякаш да види дали светът наоколо не се бе променил. — И какво ще правя сега?
— Знам ли? — Джейми зарови в прахта с огромната си обувка. — Самият аз не мога да кажа, че бележа особени успехи в тази област. — Той я потупа окуражаващо. — Просто исках да знаеш, че винаги имаш на разположение две съчувствени уши в случай на нужда.
Усмихна й се мило и си тръгна, като я остави в пълен душевен смут.
Джоу прекара останалата част на следобеда погълната изцяло от съзнанието, че е влюбена в Кийн Прескот. Позволи си за кратко да се наслади на новото чувство, на усещането, че обича някого не като приятел, а като възлюблен. Чувстваше се изпълнена със светлина и сила, сякаш бе уловила слънцето в шепи. Сънуваше с отворени очи.
Той я обича. Казва й го безброй пъти, докато я държи в обятията си под лунните лъчи. Моли я да се омъжи за него, непоносима му е мисълта да живее без нея. Самата тя изведнъж е станала изискана дама и с елегантна непринуденост разговаря със съпругите на други адвокати, дошли им на гости. Разказват си една на друга забавни истории и се смеят. Двамата с Кийн имат, разбира се, деца и къща извън града. Какво ли е да се събужда до него всяка сутрин? Джоу се е научила да готви и да дава приеми. Често прекарват дълги, спокойни вечери сами. Със свещи и музика. Когато си лягат заедно, ръката му я прегръща чак до сутринта.
Идиотка. Тя рязко дойде на себе си. Двамата с Пийт хранеха лъвовете. Вълшебните приказки са за децата, рече си сурово. Нищо подобно не се случва в реалния живот. Трябва да измисля как да се справя с всичко това, преди да се е задълбочило.
— Пийт — подхвана, като се стараеше гласът й да звучи небрежно, и сложи за Абра дозата й сурово месо върху дълъг прът. — Бил ли си някога влюбен?
