Пийт премяташе дъвката в устата си и я наблюдаваше как пъха месото през решетките.
— Ами, чакай да видя — издаде напред долната си устна и се замисли. — Само около осем или десет пъти, струва ми се. Може би дванадесет.
Джоу се засмя и отиде при следващата клетка.
— Питам те сериозно. Имам предвид наистина влюбен.
— Аз по начало съм си влюбчив — призна той печално. — Луд ставам по някоя хубава муцунка. Всъщност мога да лудна и по недотам хубава — Пийт се ухили. — Така е, господа, единственото нещо, което може да се сравни с любовта, е да имаш флош роял, когато мизата е солидна.
Тя поклати глава и продължи нататък по редицата.
— Добре, щом си такъв специалист, кажи ми какво правиш, когато си влюбен в някой, а той не е влюбен теб, пък ти не искаш да узнае, че ти си влюбен, защото не желаеш да изглеждаш като глупак пред него.
— Чакай, чакай — стисна очи Пийт. — Остави ме да помисля малко. — Той помълча миг-два, като мърдаше устни в ход с разсъжденията си. — Така, стой да видим дали правилно съм разбрал — отвори очи и се намръщи съсредоточено. — Ти си влюбена…
— Не съм казала, че аз съм влюбена — прекъсна го припряно Джоу.
Пийт повдигна вежди и издаде напред свитите си на розичка устни.
— Нека да приемем най-общо, че си ти, за да не се объркаме — предложи той и тя кимна, като се преструваше, че е напълно погълната от храненето на животните. — Та, значи, ти си влюбена — продължи Пийт, — а твоят човек не е. Първо на първо трябва да се убедиш, че той наистина не е влюбен в теб.
— Не е — отрони Джоу, после добави бързо: — Да речем, че не е.
Пийт я стрелна под око и премести дъвката в другия ъгъл на устата си.
— Добре, тогава първото, което трябва да направиш, е да му промениш виждането.
— Да му променя виждането ли? — повтори свъсено тя.
— Разбира се — махна небрежно с ръка той, за да покаже колко просто нещо е въпросната процедура. — Ти се влюбваш в него, после той в теб. Правиш се на недостъпна или се правиш на лековата. Или пък трепкаш с ресници и се усмихваш. — Пийт онагледи последното със свенливо премигване и мила усмивка. Джоу се разсмя и се подпря на пръта. В бейзболна шапка, а тениска и избелели джинси, свенливият Пийт представляваше много комична картинка. — Караш го да ревнува — продължи той. — Или ласкаеш самолюбието му. Момиче, има толкова много начини да примамиш един мъж, че не мога да ти ги изброя. Аз самият се хващал на всички от тях. Да, господа, аз съм истински лапнишаран.
Изглеждаше толкова доволен от своята слабост, че отново се засмя. Колко лесно би било, помисли си, ако и аз можех така леко да гледам на любовта.
— Ами ако не искам да правя нищо такова. Ако нито умея, нито желая да се преструвам. Ако не желая да унижавам и ако човекът е… Ами ако между нас нищо в може да се получи. Тогава какво?
— Прекалено много „ако“ станаха — забеляза Пийт и размаха несъгласно пръст. — Аз обаче имам да добавя още едно. Ами ако нямаш достатъчно ум, щом като не вярваш, че ще успееш, преди още да си подхванала играта?
— Някои хора не ги бива в игричките — отвърна тихо Джоу. — Особено когато те са им непознати и непривични. Преструвката е трудно и мъчително нещо.
— Много важно! — заяви Пийт и разпери ръце. — Да спечелиш е най-добре, но да играеш също е хубаво. Целият живот е игра, Джоу. Това ти е известно. И правилата непрекъснато се променят. А ти имаш кураж — каза и сложи загрубялата си, твърда длан върху рамото й. — Повече кураж и дързост от всички, които познавам. Имаш и ум в главата, неоспорим ум. А сега ми кажи, че въпреки всичко това те е страх да опиташ?
Тя го погледна в очите и разбра, че увъртанията й не минаваха. И не вършеха работа.
— Старая се да поемам само пресметнати рискове, Пийт. Познавам си периметъра на действие, зная ходовете и хватките. И знам точно какво ще се случи, ако допусна грешка. Рискувам да бъде разкъсано тялото ми, а не душата. Никога не съм репетирала нещо подобно и да се впусна без всякаква подготовка, мисля, че е самоубийство.
— А пък аз мисля, че трябва да имаш вяра в Джоу Уайлдър — възрази Пийт и я потупа по бузата.
— Здрасти, Джоу!
Тя вдигна поглед и видя Роуз, която се приближаваше към тях. Носеше прилепнали джинси, кокетна бяла блузка и триметрова боа върху раменете си.
— Здравей, Роуз — отвърна Джоу и подаде на Пийт пръта за хранене. — На разходка ли си извела Бейби?
— Има нужда от малко въздух — потупа Роуз товара си. — Струва ми се, че тази сутрин й прилоша от возенето. Не ти ли изглежда малко изнемощяла?
Джоу сведе поглед към блестящата, пъстра кожа, взря се в малките черни очички на змията, която Роуз бе протегнала за преглед.
— Няма такова нещо — отсъди.
— Какво пък — пусна Роуз главата на влечугото, — денят е топъл и ще взема да я изкъпя. Това може да я ободри.
Джоу забеляза, че девойката шари с поглед наоколо.
— Джейми ли търсиш?
— Пфу! — отметна къдрици Роуз. — Не си губя времето с тоя. — Тя погали втората половина от туловището на боата. — Безразличен ми е.
— Ето още един начин — вметна Пийт и сръчка Джоу с лакът. — Забравих да ти го спомена. Бомба е. Действа безотказно.
Роуз се намръщи неразбиращо насреща му, после към Джоу.
— Какви ги дрънка?
Джоу се засмя и седна върху варела с вода.
— Сто и един начина да хванеш на въдицата мъж — отвърна и с наслада подложи лице на слънцето. — Направил е проучване върху въпроса от мъжка гледна точка.
— Виж ти! — отправи му Роуз най-надменния си поглед. После добави уж нехайно: — Смяташ, че като съм по-различна, това ще възбуди интереса му?
— Безотказно — повтори Пийт и си намести шапката. — Така той се обърква и започва да мисли за теб. Терзае се и се чуди защо не го забелязваш.
Роуз се позамисли.
— Върши ли работа?
— Има успех в средно осемдесет и седем процента от случите — увери я Пийт и дружелюбно потупа Бейби. Тикна палец към клетката и намигна на Джоу. — Тази красива дама тук седи и гледа втренчено в пространството, сякаш умът й е зает с безброй важни неща. Младежът в съседната клетка прави всичко, едва ли не челна стойка, за да привлече вниманието й. А тя си седи и се преструва, че дори и не подозира за съществуването му. После, след като го е накарала да си блъска главата в решетките, премигва с жълтите си очи и казва: „О, на мен ли говориш?“ — Пийт се ухили и разкърши рамене. — Тогава край, братко, той е уловен, също като риба на въдица.
Роуз се усмихна, представила си как Джейми се полюшва на собствената й кукичка.
— Може в крайна сметка и да не пъхна Бейби в караваната на Кармен — измърмори. — О, вижте, идват Дафи и собственикът. — С присъщото си кокетство Роуз неволно вдигна ръка и разбухна косите си. — Ей Богу, ама той наистина е хубав мъж! Нали, Джоу?
Джоу вече бе приковала очи в Кийн. Сякаш нямаше сили да ги откъсне. Стисна краищата на варела и сама се предупреди да не става глупачка.
— Да — съгласи се безстрастно. — Привлекателен е.
— Кокалчетата ти побеляха — прошепна в ухото й Пийт.
Тя изпръхтя ядосано и отпусна ръце. Изправи гръб, решила да не се държи така издайнически и да прояви повече самообладание. То, напомни си, е основния инструмент в нейния занаят. След като можеше да контролира чувствата си и да заблуди дванадесет лъва, то какво й струваше да надхитри един мъж?
— Здрасти, Дафи — усмихна се бегло Роуз и веднага насочи цялото си внимание си към Кийн. —
