Здравейте, господин Прескот! Хубаво е, че се върнахте.
— Здравей, Роуз — усмихна се и той към обърнатото й нагоре лице, после изви вежда и погледът му плъзна по увитото около врата й влечуго. — Коя е тази твоя дружка?
— Това е Бейби — потупа тя жълтите ивици по гърба на змията.
— Ах, да, разбира се — Джоу забеляза шеговития блясък, запалил златисти искри в очите му. — Здравей, Пийт — кимна той леко, след което премести поглед върху Джоу и го задържа там.
Както и най-първия път, когато я беше срещнал, Кийн не си даде труд да се прикрива. Гледаше я със спокойна, преценяваща сдържаност. Той утвърждаваше своето положение на собственик. Мина й през ум, че да, влюбена бе в него, ала същевременно изпитваше и боязън. Страхуваше се от влиянието му над нея, боеше се от силата на въздействието му, от способността му да й причини страдание. Но на лицето й не се изписа нито една от тези мисли. Страхът, каза си тя, вперила очи в него точно толкова хладнокръвно, колкото и самият Кийн, бе нещо, което бе в състояние да разбере. Любовта би могла да породи непосилни проблеми, ала със страха човек може да се справи. Не ще се уплаши от Кийн Прескот и ще спази основното правило и върху арената. Няма да обърне гръб и да побегне.
Двамата мълчаливо се съзерцаваха, а останалите ги гледаха с различна степен на любопитство. Върху устните на Кийн трепна едва забележима усмивка. Безмълвната схватка помежду им продължи, докато Дафи не се прокашля.
— А, Джоу, да ти кажа…
Спокойно, без да бърза, тя отмести поглед.
— Да, Дафи?
— Току-що изпратих едно от момичетата в града на зъболекар. Май има някакъв абсцес. Ще се наложи да я заместваш довечера.
— Разбира се.
— Само за номера с паяжината и при откриването — продължи той. Не се сдържа и хвърли бърз поглед към Кийн, за да провери още ли зяпа в Джоу. Да, продължаваше упорито да я гледа. Дафи се размърда неловко и се зачуди какво, по дяволите, ставаше. — На финала заеми обичайното си място. А пеперудите просто ще минат с едно момиче по-малко. В гардероба ще ти дадат каквото е нужно.
— Хубаво — усмихна се Джоу, макар остро и осезаемо да чувстваше върху себе си погледа на Кийн. — Май е по-добре да вървя, за да имам време да порепетирам ходене върху тези десетсантиметрови токчета. На кое място ме слагаш?
— Четвърто въже.
— Дафи — намеси си Роуз и го дръпна за ръкава. — Кога ще ме пуснеш и мен на паяжината?
— Роуз, как си представяш дребосък като теб да виси там с онзи тежък костюм?
Дафи заклати глава, като се държеше на почтително разстояние от Бейби. За тридесет и пет години работа по панаири, увеселителни атракции и циркове все още се чувстваше неуютно в близост до студенокръвни.
— Достатъчно съм яка — заяви Роуз и се изпъчи с надеждата да изглежда по-висока. — Освен това съм се упражнявала. — Нетърпелива да демонстрира уменията си, тя сръчно размота Бейби от врата си. — Подръжте за малко — помоли и отпусна част от триметровото чудовище в ръцете на Кийн.
— Ох… — попремести той тежестта в ръцете си и погледна колебливо в очите на змията. — Надявам се да е яла скоро.
— Закуси добре — увери го Роуз и пъргаво направи заден мост, за да покаже на Дафи колко е гъвкава.
— Бейби не яде собствениците — обади се Джоу и не постара да сподави присмехулната си усмивка. За първи път го виждаше смутен. — Само по някой и друг разсеян местен жител. Роуз я държи на строга диета.
— Дано — подхвана Кийн, когато Бейби се приплъзна, за да се намести по-удобно, — да е наясно, че аз съм собственикът.
Джоу се засмя на обърканото му изражение и се извърна към Пийт.
— Ей, Богу, не знам. Някой споменавал ли е на Бейби за новия собственик?
— Лично аз нямах възможността — проточи Пийт и извади друго парче дъвка. — Доста прилича на местните обаче. Бейби може и да го сбърка.
— Само се шегуват с вас, господин Прескот — обади се Роуз, след като завърши импровизираната демонстрация с пълен шпагат. — Изобщо не яде хора. Кротка е като агънце. Децата я пипат и галят по време на представлението. — Тя се изправи и изтупа джинсите си. — Виж, ако си имате работа с кобра…
— Не, благодаря! — наведе се Кийн и разтовари три метровата Бейби в ръцете й.
Роуз плъзна боата — удушвач около врата си.
— Е, Дафи, това е. Какво ще кажеш?
— Хвани едно от момичетата да ти покаже позите — кимна той. — После ще видим.
С усмивка погледна след Роуз, която не чака да я подканят, а тутакси припна.
— Хей, Дафи!
Беше Джейми.
— Двама от местните те търсят. Изпратих ги в червения фургон.
— Добре. Сега идвам.
Той намигна на Джоу, обърна се и тръгна подир Джейми, нагаждайки се към широката му крачка.
Кийн стоеше близо до варела. Кацнала отгоре, Джоу знаеше, че бе рисковано да слезе от сигурното си място. Знаеше също, че въпреки всички усилия, пулсът й започваше да се държи бясно.
— Трябва да си взема костюма за довечера.
Скочи чевръсто, с намерението да се изниже бързо край него. Обаче с докосването на земята, ръцете му я прихванаха за кръста. Като мобилизира всяка частичка от волята си, тя нито трепна, нито се дръпна, а спокойно вдигна очи и ги впери в неговите.
Палците му лениво се движеха напред-назад. Чувстваше топлината им през блузата. С цялото си същество се молеше да не я прегърне. После точно толкова силно, сякаш за да изпита себе си, пожела да го направи. Бореше се със слабостта, когато устните й започнаха да горят под целувката на очите му. Усети ударите на сърцето си в гърлото.
Кийн прокара ръка по дебелата, дълга плитка. Бавно върна поглед върху лицето й.
— Не е зле да ти направят няколко басти на въпросния костюм.
Като реши, че не й бе работа да гадае промените в настроенията му, Джоу мина край него и тръгна през лагера. Ако си запълнеше времето с работа, щеше да успее да държи Кийн Прескот далеч от мислите си. Може би…
Седма глава
Големият купол гъмжеше от хора за вечерното представление. Заела временното си място за откриването, Джоу обхождаше с поглед множеството възбудени в очакване лица. Оркестърът свиреше гръмко, барабаните биеха отсечено и отмерваха приповдигнатия ритъм на шестващите по арената артисти. Джоу беше облечена в широка кринолинена пола и водеше малко агънце на каишка. Тъй като нейният номер следваше скоро след началото на спектакъла, тя рядко участваше в откриващия парад. Сега й беше приятно да наблюдава зрителите отблизо. В клетката почти напълно се абстрахираше от тях.
Те представляваха пъстра смесица от съвсем ситни малчугани, по-големшки деца и младежи, родители, баби и дядовци. Приветстваха пищното шествие с възторжени ръкопляскания. Джоу крачеше бодро, усмихвали се и махаше с ръка наред с останалите изпълнители.
След бърза смяна на облеклото тя зае реда си като Кралицата на джунглата. После следваше нова смяна и превръщането й в една от Дванадесетте пърхащи пеперуди.
— Само чуй — зашепна на ухото й Джейми, когато Джоу застана до въжето на мястото на Бо Пийп. — Получаваш работата за цяла седмица. Барбара няма да може да прави въртенето със зъби.
Джоу изопна рамене под тежестта на огромните сини криле.
— Роуз разучава номера — прошепна му в отговор, като се усмихна в плисналата светлина на
