— Не знам нищо за убийствата! Не знам нищо! И ако Джери… Господи! Господи!
Усещаше как паниката я връхлита. Колко пъти досега се бе връщала към сценария, който Тайлър описа в апартамента на Джери? Колко често се бе чудила дали онова, което той каза, дори само част от него, е истина?
Ако беше така, тя наистина ставаше съучастница. Беше свързана. И явно бе дошло време да прекъсне тази връзка, реши Крис.
— Бях принудена да играя твърдо, за да преуспея в бизнеса. Не знам нищо за убийствата, нито за отравянето на виното. Давах известна информация на Джери, да. Казах му за основните моменти в плана на Софи за стогодишнината, описах му идеите й за рекламната кампания и за програмата й. Той ме питаше и за лични неща, и аз му отговарях, но това бяха само клюки. Ако е направил нещо с Тони… — Тя трепна и очите й се напълниха със сълзи. — Не очаквам да ми повярвате. Всъщност не ме интересува дали ми вярвате или не. Но Тони наистина означаваше нещо за мен. Може би в началото започнах да се виждам с него, защото смятах това за допълнителен шамар, за отмъщение към Софи, но след това нещата се промениха.
— Бяхте ли влюбена в него? — В гласа на Магуайър се прокрадна симпатия.
— Той ме уважаваше. Обеща ми висок пост в „Джиамбели“. И щеше да изпълни обещанието си, ако бе останал жив. Знам това. Казах ви и преди, че се срещахме няколко пъти в апартамента на Софи. Но не и в нощта, когато беше убит — натърти Крис. — Отношенията ни бяха охладнели по онова време. Бях доста разстроена от това. Рене беше впила здраво ноктите си в него.
— Много ли ви заболя, когато той се ожени за нея?
— Беше ми все едно. — Крис стисна устни. — Когато ми каза, че се е сгодил, бях много ядосана. Не че исках да се женя за него, Бог ми е свидетел. Защо трябваше да го правя? И кому беше необходимо? Но обичах неговата компания, харесвах го и исках да бъда с него. Той беше добър в леглото, галантен любовник и оценяваше моя професионален талант и качествата ми. Не ме интересуваха и парите му. Мога да спечеля пари и сама. Рене не е нищо повече от една проститутка, която изсмуква мъже с пари.
— И сте й казали точно тези думи, когато миналия декември сте се обадила в нейния апартамент — отбеляза Магуайър.
— Може би. Не си спомням точно. Не се извинявам, че казвам онова, което мисля. Но между изразяването на лично мнение и убийството, има голяма разлика. Моите взаимоотношения с Джери бяха професионални. Ако е сторил нещо на Тони или на някого от останалите, да си отговаря, за действията. Нямам намерение да го прикривам. Не играя играта по този начин.
— Все същото — рече Магуайър, като седна зад волана на колата. — Никой никога не казва направо и ясно „Аз го убих, защото той ме отряза.“
— Дрейк беше доста уплашена. Цялата трепереше. От върха на косата до върха на пръстите. Очевидно мисли, че Де Морни е убиецът и че сега идва нейният ред.
— Той е доста гадно копеле, което много ловко се измъква.
— Да. Какво ще кажеш да го попритиснем повечко. Колкото по-хлъзгави са тези копелета, толкова по- силен трябва да е натискът върху тях.
29.
Джери нямаше никакво намерение да понася това. Този идиот полицай сигурно беше на заплата в „Джиамбели“. Сто процента. Не се и съмняваше.
Естествено, те не можеха да докажат нищо. Но мускулът на челюстта му се сви автоматично, докато прехвърляше съмненията в главата си. Беше сигурен, че не могат да докажат нищо. Беше действал много внимателно.
Джиамбели вече веднъж го бяха унижили публично. Любовният роман на Авано с жена му извади името Де Морни на показ. Накара хората да си чешат езиците. Това го принуди да промени живота си, целия си стил. Не можеше да остане женен за онази невярна кучка. Особено след като обществеността знаеше.
Това разклати престижа му и му коства високия пост във фирмата. В очите на прачичо му, който беше собственик и президент, щом един мъж не може да задържи жена си и конкурентът му я отнема, няма да успее да задържи и клиентите.
И Джери, който винаги бе смятал наследяването на „Льо Кьор“ за сигурно и несъмнено, беше получил болезнен ритник.
Джиамбели дори не пострадаха от това. Трите кучки устояха и дори се издигнаха още по-високо. Приказките, които се разпространяваха за Пилар, бяха по-скоро изпълнени със симпатия, а на Софи гледаха с открито възхищение. За недосегаемата Ла Синьора, както винаги, нямаше никакви приказки.
Нямаше, докато той не се погрижи да има, напомни си Джери.
Трябваха му години, за да планира и подготви изпълнението. Своето отмъщение, което трябваше да засегне Джиамбели право в сърцето и дори да ги унищожи.
То трябваше да прониже семейството право в сърцето. Недоверие, позор, скандал и всичко това, причинено от членовете на семейството. Идеалното отмъщение. Съвършеното!
Кой получи ритник в задника този път?
Но въпреки планирането и внимателните му стъпки те отново бяха обърнали нещата срещу него. Знаеха, че ги е надиграл, и се опитваха да го повлекат със себе си. Не, нямаше да им позволи.
Нима си мислеха, че ще търпи да спекулират с името му? Той, един Де Морни? Само при мисълта за това целият се разтреперваше и го заливаше непрогледна ярост.
Неговото собствено семейство му бе задавало въпроси. Бяха го разпитвали за бизнеса! Лицемери! О, когато сметките им набъбваха и пазарният дял на фирмата растеше, тогава не задаваха въпроси, нали! Но при първия сигнал, че може да бъдат замесени, веднага предадоха фронта.
Вече бяха готови да го направят изкупителна жертва. Те не му трябваха. Нямаше нужда от тях. Нямаше нужда от престорената им загриженост за неговата етика, морал, методи, за личните му мотиви и отмъщение. Нямаше намерение да ги чака да му поискат оставката, ако само посмееха да го направят. Финансово беше добре осигурен. Може би бе дошло време да си почине, да се оттегли от бизнеса. Една дълга ваканция, едно пълно отпускане.
Щеше да отиде в Европа. А там само репутацията и името, което носеше, щяха да му осигурят най- висшият пост, в която фирма си избереше. Но затова щеше да мисли, когато отново бъде готов да работи. Когато бъде готов да плати на „Льо Кьор“ заслуженото за тяхната нелоялност.
Преди отново да преструктурира и пренареди живота си обаче, Джери трябваше да свърши още една работа.
Този път сам, лично. Младият Макмилън си мислеше, че той няма куража да натисне сам спусъка. Нали така рече. Сега ще им покаже, обеща Джери на себе си. Ще покаже на всички на какво е способен.
Жените от рода Джиамбели щяха да платят скъпо и прескъпо за обидите, които бе изтърпял заради тях.
Софи изтегли електронната поща от офиса си. Предпочиташе да работи в Сан Франциско и там да получава докладите, бележките, въпросите. Но трябваше да се подчини. Беше й забранено да ходи в града без придружител. Временно.
Тайлър отказа да напусне лозята. Плевенето не бе приключило, точно започваше периодът на наливането на гроздовете, имаше малко паразити, листни въшки. Нищо тревожно, мислеше си Софи, докато отговаряше на едно запитване. Осите се хранеха с яйцата на листните въшки. Ето защо покрай лозята и тук-там сред тях бяха засадени храсталаци с къпини, които служеха за убежище на осите.
Не минаваше сезон без тези паразити да ги обезпокоят леко. Но имаше истории, които винарите обичаха да разказват за цели реколти, унищожени от малките пакостници.
Тайлър нямаше да помръдне, докато сам не се убедеше, че всичко е под контрол. А дотогава беше така заета с последните приготовления за сватбата на майка си, че не би могла да отдели време, за да отиде в офиса, а още по-малко в лозовите масиви.
Когато минеше сватбата, щеше да започне гроздоберът. Тогава никой нямаше да има време за нищо друго.
