било отровено. Бе подозирала, че резултатът ще бъде такъв. Но когато чу безпристрастните факти, по кожата й отново пролазиха тръпки.
— Да, често използвам тази кола. В началото карах моята, но тя е двуместна. А през този ден и трите бяхме в града, пазарувахме за сватбата на майка ми. Трябваше ни по-голяма.
— Кой знаеше за плановете ви? — попита Магуайър.
— Много хора. Цялото семейство. Срещнахме се със съдия Мур, така че вероятно и нейното семейство е знаело. — Имахте ли срещи?
— Не точно. Наминах край Линкълн Мур, преди да се присъединя към останалите за обяд. През другата част от деня бях свободна.
— И кое е последното място, където спряхте за повече време? — попита Клермонт.
— На вечеря. Вечеряхме в „Мууз“ на Вашингтон Скуеър. Колата бе паркирана за около деветдесет минути. От седем до осем и половина. Или там някъде. После си тръгнахме.
— Имате ли идея, госпожице Джиамбели, кой би искал да ви причини това?
— Да. — Тя смело срещна очите на Клермонт. — Джеръми де Морни. Той е свързан и с отравянето на виното, и с незаконните присвоявания, и с всеки един от проблемите на семейството ми тази година. Вярвам, че е планирал и използвал братовчед ми. И след като му го казах лично, едва ли ще бъде много щастлив, ако остана жива.
— Разпитахме господин Де Морни.
— Сигурна съм, че е имал алиби и отговор на всеки от въпросите ви. Но аз знам, че е виновен.
— Видели сте какво е изпратил на Софи — намеси се ядосано Тайлър и се изправи на крака. — Това си беше чиста заплаха и той почти я осъществи.
— Не можем да докажем, че господин Де Морни е изпратил писмото. — Магуайър се загледа в Тайлър, който крачеше из стаята. Има големи ръце, помисли си тя. Де Морни е бил направо като пластилин в тях. — Установихме със сигурност, че е бил в Ню Йорк по времето, когато писмото е изпратено от Чикаго.
— Намерете начин да докажете участието му — отговори Тайлър. — Това е ваша работа.
— Мисля и вярвам, че той е убил баща ми. — Софи се опита да запази спокойствие. — Сигурна съм, че омразата му към него е в основата на всичко, което се случи и продължава да се случва. Той може да казва, че това е бизнес. Но не е. Всичко е на лична основа.
— Ако любовната връзка между господин Авано и бившата госпожа Де Морни е действителната причина, то господинът е чакал доста време, за да осъществи своето отмъщение.
— Не, не сте прави — неочаквано се намеси Мади. — Ако е искал да го направи както трябва, така че всеки да си получи заслуженото, естествено е да му трябва време.
Клермонт се обърна към момичето и кимна с глава, за да я насърчи да продължи.
— Ако беше нападнал бащата на Софи веднага след развода, на всеки щеше да му е ясно, че той го е сторил. — Тя замълча за известно време, анализирайки фактите и изграждайки теорията си. — Както аз например, ако искам да хвана за нещо Тео, изчаквам, обмислям нещата и решавам кога и как да го издебна и изработя най-добре. И когато го направя, той изобщо не очаква и дори не може да разбере какво е станало и защо така му се е случило. — Тя кимна. — Така е научно и право да ви кажа, действа почти безотказно.
— Това хлапе е гений — възхити се Тайлър.
— Отмъщението е блюдо, което се сервира най-добре студено — размишляваше Клермонт, докато пътуваха обратно към града. — Пък и този вид отмъщение подхожда на профила на Де Морни. Той е умен, хладнокръвен и ерудиран. Има пари, положение, безупречен вкус. От типа хора е, които предварително планират всичко, изчакват и дърпат конците. Но не мога да приема, че човек от неговия тип ще рискува всичко, което има, заради един разрушен брак. Ти какво би направила, ако съпругът ти те измами?
— Аз ли? Ще го изритам незабавно, сетне по време на развода ще го скалпирам и ще направя всичко, на което съм способна, за да превърна живота му в ад. Ще набия и иглички в гърлото на куклата, с която се е забъркал. Но аз не съм нито умна, нито ерудирана.
— И после хората се чудят защо не съм се оженил. — Клермонт отвори бележника си. — Хайде да говорим още веднъж с Кристин Дрейк.
Беше много неприятно полицията да те посещава на работното място. Хората веднага започват да говорят, да клюкарстват, да сплетничат зад гърба ти. А на този свят нямаше нищо, което Крис да мрази повече от това. И виновна за цялата тази каша отново беше Софи.
— Ако искате да знаете моето мнение, проблемите, с които „Джиамбели“ се сблъска тази година, произтичат от това, че Софи е по-заинтересована да осъществи своята идея за рекламна кампания, отколкото да обърне внимание на хората, с които работи.
— А каква е нейната идея?
— Тя самата.
— И заради нейната самовлюбеност, според вас, разполагаме с четири смъртни случая, един ранен с огнестрелно оръжие и повреда на автомобил, което би могло да има фатален край за майка й, за едно дете и за самата нея.
Крис си спомни ледената ярост, която плъзна върху лицето на Джери в Ню Йорк, когато Софи и нейният фермер го обвиниха.
— Очевидно е раздразнила някого.
Но това не беше неин проблем, увери сама себе си. Изобщо не й влизаше в работата.
— Някой друг освен вас ли, госпожице Дрейк? — любезно попита Магуайър.
— Не е тайна за никого, че напуснах „Джиамбели“ с не особено приятелски чувства и поради причини, в чиято основа стои Софи. Не я харесвам и се възмущавам от факта, че ме измести от мястото, което заслужавах, за което имам повече опит и повече талант. Не е тайна също, че исках да я накарам да си плати за това.
— От колко време Де Морни и фирма „Льо Кьор“ ви ухажваха, въпреки че сте получавала заплата от „Джиамбели“?
— Няма закон срещу получаването на изгодни предложения, докато все още си на работа в една фирма. Това е бизнес.
— Е, от колко време?
Тя сви рамене.
— Свързаха се с мен за пръв път миналата есен.
— Кой, Джеръми де Морни ли?
— Да. Той подчерта, че „Льо Кьор“ ще бъде очарована, ако се присъединя към тях. Направи ми предложение и аз поисках малко време, за да помисля.
— И какво решихте?
— Просто осъзнах, че така, както стоят нещата, не съм особено щастлива в „Джиамбели“. Чувствах се творчески потисната.
— Въпреки това сте останали във фирмата още месеци наред. През този период поддържахте ли активни контакти с господин Де Морни?
— Няма закон, който да забранява…
— Госпожице Дрейк — прекъсна я Клермонт. — Ние разследваме убийства, търсим убиец. Вие ще ни улесните много, ако ни дадете ясна представа за нещата. А ние ви улесняваме, като ви задаваме въпросите тук, във вашия офис, където се чувствате удобно, вместо да ви закараме в участъка. Там, бъдете сигурна, атмосферата е доста по-неприятна. Поддържахте ли контакти с Де Морни през този период?
— И какво ако съм?
— По време на тези контакти давахте ли на господин Де Морни поверителна информация за „Джиамбели“? За бизнеса, за рекламната кампания, лична информация за навиците на членове от семейството, всичко, което сте знаели за тях?
Ръцете й се овлажниха. Станаха горещи и потни.
— Искам да повикам адвоката си.
— Това е ваше право. Вие избирате. Може да отговорите на въпросите ни и да ни помогнете тук или да не ни сътрудничите, което вероятно ще завърши с обвинение в съучастие в убийство.
