— Мм! — Тайлър нямаше и понятие какво му каза, но почувства как кръвта зашумя в главата му. — Мисля, че това ще трябва да ми го преведеш.
— С удоволствие — рече Софи. — След като влезем вътре обаче.
Пилар се изненада да види Тайлър на вратата на кухнята толкова рано сутринта. Изненада я също така и огромният букет цветя, които той държеше в ръце.
— Добро утро.
— Здрасти. — Той влезе, пристъпвайки неловко от крак на крак. — Не очаквах да те видя тук, иначе щях да набера… — Объркан, той размаха букета. — Щях да набера повече.
— Аха, разбирам. Донесъл си ги за Мади, нали? — Трогната, Пилар се надигна и го целуна по бузата. — Ти наистина си добро момче.
— Ами… може и така да е. Как се чувстваш?
— Добре. Щастлива. — Пилар отиде до вратата и извика Мади.. — Софи беше удивителна. Не трепна. Като скала.
— Такава си е Софи. Дадох й почивка днес, оставих я да се наспи. — Той погледна към Мади, която влезе в кухнята. — Здравей, хлапе.
— Здрасти. Какво е това?
— Букет. Цветя. За теб.
Веждите й се събраха в недоумение.
— За мен? Че защо?
— Аз трябва да вървя. Само да кажа чао на Дейвид и Тео. — Пилар целуна леко момичето по бузата, — Довиждане, миличко.
— И защо ми носиш цветя? — попита Мади.
— Защото чух, че си се държала страхотно. — Протегна букета към нея. — Не ги ли искаш?
— А, искам ги. — Тя пое цветята, обзета от вълнение. Беше странно усещане, като някакъв мускулен спазъм, помисли си Мади. Но много приятно. — Досега никой не ми е подарявал цветя.
— Има време, ще ти подаряват. Мислех, че трябва да ти подаря нещо и за това, че си умна. Впрочем, какво си направила с косата си?
— Подстригах я. Харесва ли ти?
— Аз… само попитах. — Изчака, докато тя взе една ваза. Новата прическа й придаваше вид на самодива, помисли си Тайлър. Момчетата щяха да обикалят около прозорците й, осъзна с леко съжаление той. — Искаш ли да дойдеш днес с мен? Трябва да проверя лозята за мана, а после да погледна как върви работата в старата дестилационна. Започва и плевенето.
— Чудесно! Искам!
— Върви се обади на баща си.
Когато седна в колата до Тайлър, Мади скръсти ръце в скута си.
— Искам да те питам две неща.
— Добре. Давай.
— Ако бях с десет години по-голяма и имах гърди, щеше ли да ме ухажваш?
— Господи, Мади! Какви ги говориш!
— Спокойно, не те свалям, нищо подобно. Беше ми хрумнало нещо такова, когато дойдохме тук, но го изхвърлих от главата си. Ти си прекалено стар за мен, пък аз не съм готова за истинска връзка, нито за секс.
— Много умно от твоя страна.
— Но все пак искам да знам дали момчетата ще ме харесват. Теоретично.
Тайлър прокара ръка по лицето си.
— Теоретично и като оставим настрана въпроса с гърдите, защото това не е най-важното нещо, ако ти беше с десет години по-голяма, вече щях да съм луд по теб. Разбра ли ме?
Тя се усмихна и си сложи слънчевите очила.
— Добре. За гърдите обаче не си прав. Момчетата само казват, че се интересуват от личността и интелигентността на жената. Някои от тях твърдят, че се интересуват от краката или дупето. Но аз знам. Най-много ги интересуват гърдите.
— И откъде си толкова сигурна?
— Много просто. Защото ние имаме, а вие — не.
Той отвори уста да каже нещо, но млъкна. Това не беше точно най-подходящата тема за спор с едно петнадесетгодишно момиче.
— Каза, че имаш два въпроса.
— Да. — Мади се обърна към него. — Предлагам ти идея. Гроздова терапия.
Гроздова терапия ли? Че какво е това?
— Четох за нея. Кремове и друга козметика за кожа въз основата на семена от грозде. Мислех си, че можем да направим производствена линия.
— Можем какво?
— Трябва да проуча още малко въпроса, да направя опити. Но една фирма във Франция вече го прави. Ние можем да разработим и да превземем американския пазар. Нали разбираш, червеното вино съдържа антиоксиданти — полифеноли и…
— Мади, знам всичко за полифенолите.
— Добре. Но виж сега, семената на гроздето, които вие изхвърляте по време на производството на вино, съдържат антиоксиданти. А те са много полезни за кожата. Освен това можем да използваме и билки. Една истинска екологична, здравословна и полезна козметична линия.
Екологична и здравословна. Здраве и красота. И какво още? Щеше да го побърка това девойче!
— Виж какво, хлапе, аз произвеждам вино, а не кремчета за лице.
— Но можеш да правиш и кремчета — настоя Мади. — Аз ще събера семената и ще опитам. Нали каза, че искаш да ми подариш нещо и за акъла, който имам. Ето, подари ми това.
— Всъщност мислех да ти подаря една химическа лаборатория — промърмори Тайлър. — Нека да помисля.
Възнамеряваше да мисли след работа, но Мади имаше други планове.
Софи беше сред лозята, наблюдаваше как работниците плевят с големите си остри коси. Мади се упъти право към нея и заговори, преди Софи да успее да продума и една дума дори.
— Знаеш ли, бихме могли да се ориентираме към гроздова терапия, както онази френска фирма.
— Така ли? — Софи присви устни, което беше сигурен признак, че мисли задълбочено. — Това е интересно, защото веднъж опитах маската им за лице. Беше направо фантастична.
— Но ние произвеждаме вино! — намеси се Тайлър.
— И винаги ще го правим — съгласи се Софи. — Това обаче не означава, че трябва да изключим всички останали дейности. Пазарът за козметика от природата е огромен. И на мен ми беше дошло наум, но трябваше да изоставя тази мисъл, защото имахме тежка година и много други неща изискваха вниманието ми. Сега обаче може би е дошло време да обсъдим този въпрос. Разширяването на полето на дейност никога не пречи. — Тя очевидно вече мислеше върху идеята. — Ще ми трябват повече данни.
— Аз мога да ги събера — въодушеви се Мади. — Много съм добра в търсенето и събирането на данни.
— Значи се смятай за наета. След като изследванията преминат на стадий разработки, ще ни трябва морско свинче. За опитите.
Те се обърнаха едновременно и изгледаха Тайлър. Той пребледня. Направо почувства как кръвта се отдръпва от лицето му.
— А, не! Забравете!
— По дяволите! — Веселото изражение от лицето на Софи изчезна, когато зърна двете фигури, които вървяха през лозята. — Май наистина ще трябва да забравим. Полицията е тук. Клермонт и Магуайър. Едва ли вестите, които ни носят, са добри.
Вестите наистина бяха лоши. Дори много лоши, помисли си Софи, докато седеше във всекидневната на Тайлър. И четирите колела на колата й били повредени. И това беше толкова сигурно, колкото че виното е
