Леко колебание, съвсем леко, но достатъчно, за да разбере, че тя обмисля отговора.
— Не се опитвай да ме излъжеш, Софи! Питам те кога дойде това нещо?
— Вчера.
— И кога смяташе да ми го покажеш?
— След няколко дни. Виж, не можеш ли да почакаш, докато свърша с банята все пак? Гола съм и съм покрита с глупави мехурчета.
— След няколко дни значи?
— Да, исках първо да помисля. Отидох в полицията. А днес го показах и на Линк, така че да разбера мнението му на адвокат. Мога да се оправя с този боклук, Тай.
— Аха. — Той я загледа. Лицето й бе посивяло от умора. — Ти наистина си страшна в оправянето, Софи. Бях забравил тези ти способности.
— Тай… — Тя удари с юмрук във водата, когато той излезе и затвори вратата след себе си. — Почакай! — Изскочи от ваната и се наметна с една хавлия, без дори да се избърше. Изтича след него, оставяйки по пода мокри следи и мехурчета пяна.
Викаше подире му, проклинаше и тичаше, докато чу как външната врата на къщата се хлопна. Запали външните лампи и го видя да крачи с широки сърдити крачки към лозята. Затегна възела на кърпата върху гърдите си и изскочи след него.
Босите й крака почувстваха хладните малки камъчета, които я боцкаха, и това предизвика нови проклятия, докато продължаваше да тича след него.
— Тайлър! Почакай само една минута! — Софи викаше и ругаеше зад гърба му, докато осъзна, че говори на италиански и това сигурно звучи в ушите му като обещания за вечна любов. — Слушай какво, идиот такъв! Ти си страхливец! Спри веднага и се бий като мъж!
Тъй като рязко спря и се обърна, тя просто налетя в устрема си върху него. Дишаше тежко като локомотив и се опитваше да се задържи на босите си изранени крака.
— Къде си тръгнал? — попита го сърдито.
— По-добре стой далеч от мен!
— Грешиш! — Тя го удари с юмрук по гърдите. — Искаш да ме удариш? Добре. — Софи вирна брадичката си, — Предпочитам честен бой пред това да избягаш навън.
— Както съм ядосан, а повярвай ми, много съм ядосан, може и да набия някого, Но аз никога не удрям жена. По-добре се прибирай вкъщи. Цялата си мокра и полугола. Ще изстинеш.
— Ще се прибера, когато и ти се прибереш. Всъщност можем да уточним нещата още сега. Тук. Ти си бесен, защото не дотичах веднага при теб с това гнусно парче хартия. Е, добре, съжалявам, направих онова, което сметнах за най-правилно.
— Да, само че това е половината истина. Ти наистина правиш онова, което мислиш за най-правилно, но не съжаляваш. Изненадан съм, че дори ми се обади тази вечер, след като някой се опита да те убие, просто ей така.
— Тай, това са различни неща. Това тук е просто една глупава картинка. Нямах намерение да те тревожа и не исках да позволя тази глупост да разстройва теб или когото и да било друг.
— Тя нямало да позволи! Ето на, това си ти! А приказките ти, че работим в екип, че сме, партньори! Дрън-дрън, та пляс!
Сега той викаше и ругаеше, и то така, че Софи зяпна насреща му от изненада Беше само един голям и много ядосан мъж, който изливаше яростта си.
— Ти решаваш какво да дадеш, колко и кога. Всички трябва да се съобразяват с теб, с твоята програма, с твоите планове. Добре, дявол да го вземе! Софи! Омръзна ми! Цялата тази шибана работа ми омръзна! Не мога повече! Разбери, че те обичам! — Той я грабна в прегръдките си и я вдигна във въздуха. — Ако обаче чувството не е равностойно, не е споделено и от двете страни, то просто е нищо. Разбираш ли? Нищо! — Ядосан и на двамата, той я пусна на земята. — А сега върви вкъщи и се облечи. Ще те закарам у вас.
— Моля те, недей! Моля те! — тя го хвана за ръката, когато той отстъпи встрани. — Господи, моля те! Не си отивай. — Отново трепереше цялата, но не, както когато животът й беше застрашен. Сега трепереше много повече, защото беше застрашено нещо много важно. — Съжалявам. Толкова съжалявам! Не ми се сърди! Не искам да те тревожа, а всъщност те обиждам. Разбери, свикнала съм да се грижа сама за себе си, да вземам решения и да ги изпълнявам.
— Но така повече няма да продължава. Ако не можеш да се промениш, значи сме си губили времето.
— Прав си. И това ме плаши. Разбирам колко е важно за теб и че може да те накара да си отидеш. А аз не искам. Прав си, аз сгреших. Исках да се справя сама, така, както аз си знам, но сгреших. Викай по мен, ругай ме, карай ми се, само не ме гони!
Гневът и яростта му изчезнаха внезапно, както винаги ставаше, когато беше с нея, и той се почувства изненадан и изпразнен.
— Ще изстинеш. Да влизаме вътре!
— Почакай! — Гласът му бе така равнодушен, че предизвика тръпка на ужас. — Само ме изслушай.
Тя стисна ръката му, сетне сграбчи с пръстите си ризата му. Ако сега той се обърнеше и си тръгнеше, Софи знаеше, че ще бъде много самотна. Толкова самотна, колкото никога не е била досега.
— Слушам те.
— Когато писмото пристигна, много се ядосах. Мислех единствено за това, че негодникът, бях сигурна, че е Джери, използва собствената ми работа, за да ми се подиграва. Опитва се да ме стресне, да ме изплаши, но аз няма да му позволя. Няма да му позволя да ме тревожи. Нито мен, нито майка ми, нито никой от хората, на които държа и обичам. Мислех, че ще мога да се справя сама и да ти спестя грижите и безпокойството. Но сега, докато стоя тук, осъзнавам, че ако ти беше направил същото, аз щях да бъда бясна и толкова сърдита, колкото си и ти в момента.
Гласът й се прекърши и Софи почувства, че ще се разплаче. Това не беше честна тактика, напомни си с известно съжаление тя.
— Аз те обичам. Това е може би единственото нещо, с което не мога да се справя. Дай ми шанс, дай ми възможност да се поправя. Помолих те да не си отиваш. Това е нещо, което не ми се е удавало да постигна — да обичам някого, да имам нужда от него и да успея да го задържа.
— Аз не съм баща ти. — Тайлър хвана с ръка брадичката й. Видя как очите й се пълнят със сълзи. Видя и усилията, които полага, за да ги удържи. — Не се страхувай. Ако аз поема част от грижите ти, това няма да те направи по-слаба. Нито по-безпомощна. Софи.
— Той винаги оставяше някой друг да се оправя с трудните и неприятни неща. — Тя въздъхна дълбоко, за да се успокои. — Знам какво правя, Тай, когато отблъсквам хората, за да се справя сама с проблемите си. Знам какво се опитвам да докажа. Съзнавам, че е глупаво и егоистично. Но невинаги успявам да се възпра и да не го правя.
— Значи ти липсва практика. — Той хвана ръката й. — Казах ти и преди, че съм луд по теб, нали?
По гръбнака й премина тръпка.
— Да, каза ми. — За да се успокои, тя допря сплетените им ръце до бузата си. — Никога преди не съм била луда по някого. И никой не е бил луд по мен. Изглежда, че ти си единственият.
— Това ми харесва. Значи сме квит?
— Предполагам, че да. — Устните й се извиха. Той правеше всичко така лесно, помисли си Софи. Единственото, което се искаше от нея, бе да му позволи да се грижи за нея. — Ама че нощ!
— Да се връщаме и да довършим започнатото. — Тайлър я прегърна през раменете и я поведе към къщата, като автоматично я подпря, защото тя накуцваше. — Удари ли се?
Доволният му тон с нотка на закачка в него не убягна от вниманието й.
— Стъпих накриво, докато тичах след един голям и много смел cilo33.
— О, това сигурно съм бил аз. И освен това разбирам достатъчно италиански, за да разбера, че жената, която обичам, ме нарича задник.
— Да, но много нежно. След като знаеш толкова добре италиански, защо не завършим нощта като… — Тя се надигна на пръсти и прошепна в ухото му една дума на този език, като в същото време го смушка в ребрата.
