— О, да. Ще го имаш.
— Искам аз да си го избера.
— Не, няма да стане.
— Защо? Нали аз ще го нося?
— Ти носиш и лицето си, но не ти си го избирала, нали?
Тя клекна с въздишка до него.
— Това няма абсолютно никакъв смисъл. — Но сложи глава на рамото му, докато той работеше. — Знаеш ли, когато идвах насам, бях уплашена и ядосана. Сега съм уплашена, ядосана и щастлива. Така е по-добре — реши Софи. — Много по-добре.
— Ето това сме ние — рече Тереза и вдигна чашата си, — Това, което сме избрали да бъдем.
Вечеряха на открито, почти като на картината в най-новата реклама на фирма „Джиамбели“. Това беше нарочен, преднамерен избор, помисли си Софи. Баба й щеше да застане с открито лице пред заплахата и да нанесе смъртоносния удар първа, ако е необходимо. Там, където трябва.
Вечерта беше топла, слънцето все още не бе залязло. В лозята зад градините и поляните гроздовете се наливаха със сок и сортът „Пино Ноар“, както Тайлър бе предрекъл, вече започваше да потъмнява.
Четиридесет дни до гроздобера, помисли си Софи. Имаше старо правило. Древен закон. Щом гроздовете започнат да потъмняват, остават четиридесет дни до гроздобер. Дотогава майка й щеше да се е омъжила и да се е върнала от сватбено пътешествие. Мади и Тео щяха да й станат брат и сестра и да тръгнат отново на училище. Тя щеше да планира своята собствена сватба, въпреки че бе помолила Тайлър да се закълне, че няма да обявяват все още намеренията си.
Животът трябваше да продължи, защото както каза Ла Синьора това бяха те. И бяха избрали да бъдат такива.
— Когато имаме проблеми — продължи Тереза, — ги решаваме общо. Цялото семейство. Приятелите ни са с нас. Тази година ни донесе много проблеми, промени и скръб. Но тя ни донесе и много радост. След няколко седмици ние с Илай ще имаме още един син и повече внуци. И — тя погледна към Мади, — доколкото разбирам, ново предприятие, Междувременно отново сме заплашени. Аз мислих много задълбочено кой може да го е направил. Джеймс? Какво е твоето мнение на юрист?
Джеймс остави вилицата и се опита да събере мислите си.
— Макар уликите да сочат, че Де Морни е свързан, дори и само като инициатор на незаконното присвояване и на отравянето на виното, нямаме конкретни доказателства. Твърденията на Донато не са достатъчни, за да бъде убеден прокурорът да повдигне обвинение по тези точки, нито по смъртта на Тони. Освен това се доказа, че Де Морни е бил в Ню Йорк, когато колата на Софи бе повредена.
— Може да е наел някой — започна Дейвид.
— Може, и аз съм съгласен с теб. Но докато полицията няма доказателства срещу него, нищо не може да се направи. Нито пък вие — добави Джеймс — можете да направите нещо. Моят съвет е да не се месите, да оставите нещата да се развиват и системата да работи.
— Не искам да те оскърбя, чичо Джеймс, теб или твоята система, но тя не работи особено добре. Донато беше убит, докато беше вътре в системата. А Дейвид бе застрелян направо на улицата.
— За тези два случая единствено италианските власти имат пълномощия, което връзва ръцете ни още повече.
— Но той измъчва Софи с тези реклами — намеси се Тайлър и отмести чинията си. — Защо да не бъдат проследени откъде идват?
— Бих искал да имам отговор. Де Морни не е глупав, нито пък е безразсъден. Ако той е в основата на всичко, повярвайте ми, покрил се е отвсякъде, изработил си е желязно алиби.
— Влязъл е в моя апартамент, седял е там и е застрелял най-хладнокръвно баща ми. Смятам, че това в никакъв случай не е особено умно. По-скоро е безразсъдно. Трябва да бъде наказан. Трябва да бъде преследван и измъчван, така както преследва и измъчва моето семейство.
— Софи. — Хелън посегна през масата. — Извинявай. Понякога правосъдието не е онова, което искаме да бъде или което очакваме.
— Той иска да ни унищожи — заговори спокойно Тереза. — Не успя. Нанеси ни много вреди, наистина, причини ни загуби. Но ще си плати за всичко. Днес е бил помолен да освободи мястото си в „Льо Кьор“. Доволна съм, че разговорите, които аз и Илай имахме с някой от членовете на съвета на директорите, и онези, които Дейвид проведе с тях, са допринесли за това. — Тя отпи от виното, оценявайки букета и аромата му. — Казаха ми, че го бил приел спокойно. Ще използвам цялото влияние, което имам, за да се погрижа да не получи работа в нито една от уважаваните винарски компании. Професионално той е унищожен.
— Това не е достатъчно — започна Софи.
— Но може да бъде — поправи я Хелън. — Ако е толкова опасен, колкото казваш, това ще го набута в ъгъла и ще го направи още по-нападателен. Като адвокат и като ваш приятел ви съветвам… моля ви всички, да го оставите, да го забравите.
— Мамо! — Линк поклати глава. — Ти би ли могла?
— Да. — Тази едносрична дума беше изречена твърдо и безапелационно. — За да защитя онова, което значи много повече за мен, бих. И ще го направя. Тереза, дъщеря ти ще се жени. Тя най-после намери щастието си. Пилар преживя немалко бури, вие също. Сега е време да празнувате, да тръгнете напред, а не да мислите за отмъщение, наказание и разплата.
— Ние всички защитаваме онова, което има най-голям смисъл за нас, Хелън. По свой си начин. Слънцето залезе — след кратка пауза рече Тереза. — Тайлър, запали свещите, моля те. Каква хубава вечер. Трябва наистина да й се насладим. Я ми кажи, все още ли твърдиш, че твоето „Пино Ноар“ ще бие моето „Шенин Блан“?
— Абсолютно. — Той обиколи масата, за да запали свещите. — Разбира се, макар че никой няма да спечели, защото нали се сляхме, — Беше застанал начело на масата. Вдигна глава и погледна Тереза право в очите. — Та като заговорих за сливане, трябва да ви кажа, че ще се оженя за Софи.
— По дяволите, Тай! Ти ми обеща!
— Спокойно — рече той толкова естествено, че тя наистина млъкна. — Ти ме помоли за това, но мисля, че не беше особено добра идея.
— О, Софи! — Пилар скочи от масата и се хвърли към дъщеря си.
— Мамо, исках да изчакаме след вашата сватба, за да ви кажем, но тази голяма уста тук не може да пази тайна.
— И това също беше нейна идея — съгласи се Тайлър, като отново обиколи масата. — Тя почти никога не греши, затова й е много трудно да го преглътне, когато сбърка. Аз пък си мислех, че просто напоследък ни липсват добри новини. Ето, заповядай.
Хвана ръката на Софи и я задържа. Извади един пръстен от джоба си и го надяна на пръста й. Беше с един-единствен квадратен диамант.
— Трябва да ти хареса.
— Защо не можеш просто да… Прекрасен е!
— Беше на баба ми. Макмилън на Джиамбели. — Тайлър взе ръката й и я вдигна, за да я целуне. — Джиамбели на Макмилън.
Софи въздъхна.
— Наистина те мразя, когато си прав.
Отмъщението, реши Джери, вкарва по-бързо в леглото двама непознати, отколкото политиката. Не че беше наложително да я вкара в леглото си. Но защо не. Рене беше по-лесна, отколкото си бе представял.
— Благодаря ти, че се съгласи да се срещнем. И да ме изслушаш. — Де Морни посегна и взе ръката й. — Страхувах се, че си повярвала на отвратителните слухове, които Джиамбели разпространяват за мен.
— Не бих повярвала на нито една тяхна дума. — Рене се облегна назад на дивана и се настани удобно. Зад и над омразата й към Джиамбели на дневен ред стоеше един мъж с много пари. Защото нейните бяха почти на свършване. Оказа се, че Тони, дяволите го взели, е бил нечестен с нея. Остави й доста малко, дори вече й се наложи да продаде някои от бижутата си. И ако не хванеше скоро някоя едра риба, щеше да
