усилията си да постигнат успеха, но сега си отдъхват.
— Люлката се люлее — предложи наперената тъмнокожа жена с червен костюм.
— Не, прекалено идилично е. Прекалено провинциално. Може да я заменим с красив плетен стол — отвърна Софи. — Ярки цветове на възглавничките. Свещи на масата. Дебели, не високи.
Тя се надвеси над рамото на Трейс и изсумтя одобрително.
— Добре, добре, продължавай. Нека да се гледат в очите, може нейният крак да бъде преметнат през коляното му. Приятелска, непосредствена интимност. Навий ръкавите на ризата му, облечи жената в джинси, не в камуфлажни панталони.
Тя седна на края на бюрото си и прехапа замислено устни.
— Искам да си говорят. Да си почиват, да се наслаждават, да изживяват момента. Да се радват един на друг и на взаимната си компания след тежкия ден.
— Какво ще кажеш, ако единият от тях налива вино? Държи бутилката в ръка.
— Ще опитаме и това. Искаш ли да направиш една скица, Пи Джей?
Пи Джей кимна и взе бележника си.
— Би трябва да вмъкнете в сцената вода — намеси се втората жена и прикри прозявката си, но тенденциозно. Беше червенокоса и изглеждаше отегчена и раздразнена.
— Май прекъснахме дрямката на Крис — рече мило Софи, но Тай забеляза бързия, пронизващ поглед изпод сведените ресници на червенокосата.
— Провинциалните картинки винаги ме приспиват. Водата поне добавя елемент на неограничена сексуалност.
— Крис иска вода — кимна Софи, стана на крака и отново тръгна из стаята. — Би било добре. Например езеро или поточе. Можем да извлечем добра светлина, ще има отражения. Погледни, Тай. Какво мислиш?
Той направи всичко възможно, за да се настрои и да се опита да не изглежда глупаво, когато Трейс му показа скицата си.
— Не знам нищо за рекламата. Тази рисунка е хубава.
— Това е реклама — напомни му Софи. — През цялото време, където и да си, това нещо трябва да ти носи послание. Е, какво ти говори, като го гледаш?
— Говори ми, че тези двамата седят на люлката и пият вино. Защо нямат деца?
— А защо трябва да имат?
— Ами, нали са двойка, семейство, което седи на верандата. Щом има веранда и люлка, значи има семейство. Семейството обикновено се свързва с деца. Защо няма деца?
— Защото не искаме малки деца да присъстват в реклама за алкохолни напитки — отговори Крис с известна досада в гласа. — Правило номер 101.
— Тогава нека да има някакъв намек, че имат деца. Например разхвърляни играчки на верандата. Това ще означава, че двамата са семейство, били са заедно и все още са щастливи да седят един до друг и да споделят чаша вино в края на деня. Това е секси. Децата сигурно вече са си легнали.
Крис понечи да отвори уста, но забеляза блясъка в очите на Софи. И много мъдро я затвори.
— Звучи добре. Дори чудесно — въодушеви се Софи. По-добре, отколкото ние го мислехме. Сложи играчки на верандата, Трейс. Запази бутилката вино върху масата със свещите. Това ще бъде нашата мила, уютна и леко меланхолична провинциална сцена.
— Сцената трябва да е повече мила, отколкото меланхолична — намеси се Крис.
— Сега, нека да използваме градска обстановка. Две двойки приятелски семейства, заедно на вечеря. Сцена в апартамент. Те са млади, те са красиви. Покажи града през прозореца. Светлини и силуети.
— Касичка за кафе — вметна Пи Джей, вече скицирайки сцената. — Едната двойка седи на пода. Другите са се разположили на дивана, всички говорят едновременно. Почти можеш да чуеш музиката, която свири. На масата има храна. Разхвърляно е. Точно тогава разливаме виното, нали?
— Добре, чудесно. Празнуваме вторник. Същите етикети вино.
— Защо вторник? — попита Тай, макар че не искаше да се меси.
— Защото никога не правиш планове за вторник. — Софи отново приседна на края на бюрото си и кръстоса крака. — Правиш планове за събота и неделя, за уикенда. Правиш планове за всичко. А вечерта във вторник прекарана с приятели, става просто спонтанно. Искаме хората да си купят бутилка вино спонтанно. Просто защото е вторник. Твоят момент, твоето вино. Ето това е тонът. — Виното е „Джиамбели-Макмилън“.
Тя кимна.
— Точно така. Трябва да подчертаем това по време, на кампанията. Нашето сливане, сватбата ни. Да отбележим брака.. Значи още един етюд — шампанско, цветя, прекрасна двойка.
— Меден месец ще бъде по-секси — коментира Трейс, докато довършваше скицата си. — Ще използваме същите елементи, но в хотелска стая. Сватбена рокля, паднала до вратата и нашата двойка, която се целува, а на масата има бутилка шампанско в кофичка с лед.
— Ако се целуват едва ли ще им е до шампанското — отново се обади Тай.
— Правилно. Махни целувката, останалото е добре. Я да видим — Тя започна да движи ръце. — Очакване. Коприна, цветя. Нека очите им да бъдат привлечени, а не устните. Хайде деца мои, вървете и създайте магията. Да видим какво ще ми предложите следващите няколко часа. Мислете за миговете. За специалните и обикновените мигове от живота.
Софи пусна краката си на земята, докато сътрудниците й излизаха, говорейки един през друг.
— Не беше лошо, Макмилън. В никакъв случай.
— Ами тогава може ли вече да си вървим вкъщи?
— Не. Имам още много работа тук, след това трябва да си опаковам нещата, за да пренеса офиса си във Вила Джиамбели. Можеш ли да рисуваш?
— Разбира се.
— Това е голям плюс за теб. — Тя се пресегна през бюрото си и взе един бележник за скициране от лавиците на стената.
Има прекалено много неща на тези лавици, отбеляза Тай. Не само предмети, необходими за работата, но и такива, които хората, особено жените, събират без всякакъв здрав смисъл. Разни дреболии и украшения. Нещица, които според него само събират прах. Малки зелени жаби, големи бронзови жаби, модерно облечени жаби и нещо, което изглеждаше като семейство жаби.
Те обаче никак не се връзваха с лъскавата и елегантно облечена жена, която летеше из коридорите като стрела и ухаеше като нощния въздух в гората.
— Принц ли търсиш?
— Моля? — Тя го погледна неразбиращо и едва след като проследи погледа му, разбра въпроса. — О, не, принцовете излизат много скъпо и трябва да бъдат издържани. Аз просто обичам жаби. Сега ще ти кажа какво си представям. Един вид телевизионен монтаж. Значи лозя, лозови масиви, техните извивки, като жена излегнала се на слънце. Лозя, бременни с гроздове. Една самотна фигура върви сред редовете. Сетне за завършек — огромни кошници, пълни с гроздове, току-що откъснати.
— Ние не използваме кошници.
— Понапъни се, Тай! Опитай се да си го представиш. Използвай въображението си. Простота, традиция. Изкривени, чепати ръце, уморени от работа, които носят кошниците. После бъчви. Редове и редове от бъчви в полутъмната сянка и мътната светлина на пещерите. Мистерия, романтика. Двойка екзотично изглеждащи младежи в работни дрехи, които претакат виното. Ще използваме червено, яркочервено вино. После други, които го дегустират. И накрая една бутилка. Може би две чаши и до тях тирбушон. От лозето на масата. Сто години отлично качество. Не! От нашите лозя на вашата трапеза. — Веждите й се извиха, когато си представи рекламата в главата си. — Ще тръгнем от стоте години качество, през монтажа и накрая
Обърна се към него, погледна го през рамо и лекичко възкликна. Докато беше говорила, той бе скицирал и в резултат върху белия лист имаше кръгове, яки мъжки силуети и някаква цилиндрична форма, която Софи
