— Само ми се обадете преди това. За мен ще бъде удоволствие да ви запазя някои неща от колекцията. Сега ще проверя какво да предложим на господин Макмилън.
— Благодаря. — Софи взе една блуза и се втренчи в нея, без да я вижда.
Не си губеха времето, помисли си. Вече пазаруваха за медения месец, преди да е минал дори разводът. Парадираха с отношенията си навсякъде и пред всички.
Може би, може би беше по-добре, че щеше да се махне от града за известно време. Нямаше да е принудена да се движи между хора, които говорят и клюкарстват непрекъснато за сватбата на баща й, всеки път, на всеки ъгъл, всяка минута където и да отидеше.
Защо обаче позволяваше това да я наранява? И ако нея я болеше толкова много, тогава какво ли чувстваше майка й?
Всъщност няма класация на яростта, рече си сама Софи и се упъти към ризите като атлетка, решила да вземе златния медал в бягането с препятствия. Нямаше място за цупене.
Нямаше място и за умуване.
След ризите отиде при вратовръзките и беше натрупала малка планина от избрани неща, когато Тай излезе от пробната.
Изглеждаше объркан, унижен и абсолютно впечатляващ. Направо беше прекрасен.
Вземи един фермер от полето, помисли си Софи, вкарай го в моден магазин и само гледай в какво можеш да го превърнеш. Широки рамене, тесни бедра и дълги крака в класически италиански костюм. Направо фотомодел за женски списания!
— Господи, Господи! — Софи наклони глава одобрително. — Изглеждаш много добре, Макмилън. Остави на италианците да правят мода и няма да сгрешиш. Шон, обади се на шивача. А ние с теб сега ще се насладим на едно кратко ревю.
Тя се приближи до Тайлър с две ризи в ръка — кремава и тъмнокафява, и ги сложи до сакото.
— Какво има? — стрелна я с поглед.
— Нищо. Тези двете ще свършат работа.
Тайлър отново хвана китката й и я задържа, докато тя не го погледна право в очите.
— Какво не е наред, Софи?
— Нищо — повтори тя, страхувайки се, че Тай може да види притеснението и — Нищо важно. Изглеждаш много добре — добави, като се опита да се усмихне. — Едновременно сериозен и секси.
— Но това са само дрехи!
Тя притисна ръка до сърцето си и отстъпи крачка назад.
— Макмилън, ако продължаваш да мислиш по този начин, ще трябва да извървим много дълъг път, преди да стигнем дори до средата. — Взе една вратовръзка и я сложи до ризата. — Да, става. Как си усещаш панталоните? — попита го, като протегна ръка да провери талията му.
— Какво имаш предвид? — Той целият се изчерви и отмести ръката и.
— Ако щях да те опипвам, щях да почна по-отдолу, Защо не облечеш черния костюм? В това време шивачът ще стесни талията на този.
Той се намръщи само за вид, но побързала се скрие обратно в пробната. Там поне никой нямаше да го притеснява още няколко минути.
Не че беше привлечен от Софи. Глупости! Но тя беше жена, която го оглеждаше, докосваше го. Е, той беше нормален човек, нали? При това мъж. Имаше абсолютно естествени мъжки реакции. Които нямаше намерение да споделя с никакви шивачи, нито кльощави продавачки на име Шон.
Това, което трябваше да направи, бе да се успокои, да им позволи да му вземат мерките или там, каквото беше необходимо. Трябваше да купи всичко, което Софи беше избрала за него, и да премине изпитанието със стиснати зъби.
Би искал все пак да узнае какво се бе случило за времето, откакто бе влязъл в пробната и бе излязъл отново, Какво бе накарало големите й тъмни очи да се изпълнят с тъга й болка. Толкова много болка, че му се прииска да й предложи рамото си, за да се облегне на него.
Това също си беше нормална човешка реакция, увери сам себе докато сваляше кафявия и обличаше черния костюм. Не обичаше да вижда хората нещастни или болни.
Но при тези обстоятелства изглежда се налагаше да задуши каквито и да е нормални реакции по отношение на Софи.
Тайлър се погледна в огледалото и поклати глава, Кой, по дяволите, беше по-голям глупак от двамата, че да го облича в този идиотски черен костюм от три части? Като сватбарин! Та той си беше фермер! Селянин, казано по-просто, И си беше напълно щастлив като такъв.
След което направи грешката да погледне етикета с цената. Никога не бе предполагал, че няколко цифри могат да спрат дъха му и да накарат сърцето му да престане да бие.
Все още беше в шок и не можеше да помръдне, когато Шон влезе в пробната, последвана от шивача.
— Мисли за това като за инвестиция — посъветва го Софи, докато излизаха с колата от града и се отправяха на север. — И освен това, скъпи, изглеждаше прекрасно.
— Млъкни! Не искам да говоря с теб!
— Нима аз не си купих всичко, което ми каза? Дори онази отвратително грозна бархетна риза?
— Вярно, но колко ти струваше? Ризите, няколко панталона, шапката и ботушите. Няма и петстотин долара, А моята сметка е поне двадесет пъти по-голяма. Не мога да повярвам, че съм обул гащи за десет хиляди долара!
— Ще видиш, че всеки сантиметър от тези панталони си е струвал цената. Знаеш ли, ако те бях срещнала облечен с черния костюм, направо щях да те пожелая.
— Така ли? — Той се опита да свие краката си в малката кола, естествено, неуспешно — Тази сутрин не бях с него и ти въпреки това ме пожела.
— Не. То беше моментно привличане. И е съвсем различно. Но мъж, облечен в костюм от три части, ми действа особено. На теб какво ти действа?
— Една гола жена. Аз съм си прост човек.
Тя се разсмя, доволна, че шосето е празно и може да натисне газта.
— Не, не си. Мислех си така за теб, но съвсем не си прост. Днес се справи много добре в офиса. Държиш на своето.
— Думи и картинки. — Той сви рамене. — Е, каква е голямата загадка, която се крие в рекламата?
— О, моля те, не разваляй всичко, Тай. Не ти казах нищо, преди да влезем, защото не исках твоето първо впечатление да бъде повлияно от моето мнение, или от моя опит. Но сега ми се струва, че трябва да ти дам някои разяснения и да ти опиша характера на хората, с които ще трябва да работиш.
— Няма нужда. Момчето си е на място. Има мозък и знае какво прави, освен това обича работата си. Вероятно е ерген, така че няма кой да го подтиква да прави кариера. Освен това му е приятно да работи с красиви жени.
— Доста точно попадение. — Впечатлена от характеристиката, която направи на Трейс, тя го изгледа продължително. — И освен това изключително проницателно за човек, който твърди, че не харесва хората.
— Да не ги харесваш, не означава да не можеш да ги характеризираш. Наперената Пи Джей например…. — Той спря да говори, защото Софи се разсмя. — Е, какво толкова съм казал?
— Наперената Пи Джей? Отново абсолютно точно!
— Ами да, в нея има много енергия. Ти я плашиш, но тя се опитва да не го показва. Иска да стане като теб, но все още е много млада, за да промени мисленето си.
— С нея се работи лесно. Тя ще възприеме всичко, което й кажеш, и ще го изпълни идеално. Много е добра в откриването на нови нюанси, освен това се е научила да не се страхува да отхвърли идея, която някой от нас предлага, но не съвпада с нейното виждане. Ако имаш неочаквани спънки и мен ме няма, за да те измъкна, можеш да разчиташ на нея.
— Защото червенокосата вече ме мрази и в червата — довърши Тай. — А също и теб. За нея не си модел за подражание, по-скоро иска да бъде на твоето място още сега и изобщо няма да плаче, ако попаднеш в някоя кървава катастрофа, която ще те изтрие завинаги от фирмата и от лицето на земята.
