— Ти си изключителен, Тай! Първият ти ден е повече от успешен. Крис е добра, наистина много добра в рекламните концепции, в кампаниите, и, както тя си мисли, в детайли. Но не е добър мениджър, защото смята, че хората са лоши, и освен това се смята за повече от останалите в екипа. И си много прав за омразата. В момента те мрази, защото си се напъхал в територия, която смята, че й принадлежи. Не го приемай лично.
— Аха. Само че не си права.. Винаги е лично. Не че ме притеснява, но ако бях на твое място, щях да се огледам и да си осигуря гърба. Тази жена обича да оставя белези от ноктите си.
— Опитвала се е, но не е успявала. — Софи разсеяно потропа по волана. — Аз съм по-корава, отколкото си мислят някои хора.
— Разбрах го вече.
Той се облегна назад. Ще видим колко си корава след няколко седмици на полето, помисли си развеселено Тайлър.
Очертаваше се дълга и студена зима.
6.
Пилар беше заспала, когато телефонът иззвъня в два часа през нощта. Тя скочи в леглото и грабна слушалката, сърцето й тревожно затупка. Господи, какво ли беше станало? Някой е умрял? Катастрофа, злополука?
— Ало? Да, моля?
— Ти, тъпа, незначителна кучко! Да не би да си мислиш, че можеш да ме отстраниш?
— Моля? — Ръката й трепереше, докато оправяше косата си.
— Нямам намерение да понасям нито теб, Нито жалките ти опити да ме тормозиш.
— Кой се обажда? — Пилар запали лампата замига от ярката светлина.
— Много, добре знаеш кой е. Имаш достатъчно здрави нерви, за да ми се обадиш и да излееш всичката си мръсотия отгоре ми. Престани, Тони! Млъкни, ти казах! Ще й кажа всичко, което мисля.
Пилар най-после разпозна гласа на съпруга си, който се опитваше да каже нещо. Опита се да събере мислите си, да разсъждава разумно въпреки бясното сърцебиене. — Какво става? Какво се е случило?
— Я стига си се правила на света вода ненапита! Това може да минава пред Тони, но не и пред мен. Знам, че беше ти. Ти си курвата, сладурче, а не аз! Ти си гнусната лъжкиня, шибаната кучка, мазната лицемерна! Ако още веднъж се обадиш…
— Не съм се обаждала. — Пилар успя да събере сили и дръпна завивките до брадичката си. — Не знам дори за какво говориш.
— Или си ти, или е твоята дъщеря, другата кучка. Но все ми е едно. Запомни добре какво ще ти кажа. Ти си вън от играта. Както досега, така и отсега нататък. Ти си студена, безчувствена, фригидна, ти си едно изсушено подобие на жена. Петдесетгодишна девственица! Ха-ха! Тони и аз вече се срещнахме с адвокатите и приключихме фарса, за който всички ти се смеят от сто години. Няма мъж, който да те пожелае! Освен заради парите на майка ти.
— Рене престани, моля те. Пилар? — Гласът на Тони прозвуча през бумтенето на кръвта в главата и.
— Защо правиш това?
— Извинявай. Някой се обади тук и наговори един куп отвратителни неща на Рене. Тя е много разстроена. — Повишаваше тон, за да надвика крясъците на Рене. — Разбира се, аз й казах, че никога не би направила подобно нещо. Но тя… Тя се разстрои — гласът му звучеше някак си уморено и изхабено. — Трябва да затварям. Ще ти се обадя утре.
— Тя била разстроена — прошепна Пилар, стаята започна да се върти пред очите и докато телефонната слушалка даваше свободно в ухото й. — Ама, разбира се, тя трябва да бъде успокоена. А аз? Какво ми е на мен? Кой го интересува? И кой ще ме успокои?
Остави телефона, отхвърли завивките, преди да се поддаде на първичния си инстинкт и да се свие на кълбо под тях.
Цялата трепереше, докато обличаше халата си и докато ровеше в чекмеджето, където държеше бельото си, за тайната кутия с цигари за специални случаи. Като ги тикна в джоба си, Пилар отиде до широкия френски прозорец и излезе в нощта.
Нуждаеше се от въздух. Нуждаеше се от една цигара. Нуждаеше се, помисли си Пилар, докато прекосяваше терасата и слизаше по каменните стъпала, от спокойствие и мир.
Не беше ли достатъчно, че единственият мъж, когото бе обичала, единственият мъж, на когото бе принадлежала, не я уважаваше? Не я обичаше достатъчно да продължи да спазва обета си пред Бога? Трябваше ли да й вадят душата така? Да я будят посред нощ, да я кълнат и…
Тя се отдалечи от къщата, премина през градините, опитвайки се да върви сред сенките така, че ако някой от къщата се събуди, да не може да я види през прозорците.
Репутацията е важна, помисли си Пилар, ядосана, че бузите и са мокри от сълзи.. Винаги трябва да поддържаме репутацията си. Да се съобразяваме с общественото мнение. Не можеше да позволи някой от прислугата да зърне госпожа Джиамбели как пуши в храсталаците посред нощ. Не беше нормално някой да види госпожа Джиамбели да успокоява нервите си с малко тютюн.
Поне една дузина жени можеха да се обадят на Рене. И най-вероятно тя заслужаваше всичко това, което й бяха казали. От начина, по който говореше Тони, Пилар беше разбрала, че той много добре знае кой се е обадил. Но му беше по-лесно, помисли си горчиво тя, да остави Рене да вярва, че нападките са дело на отхвърлената съпруга вместо на някоя нова любовница.
По-лесно беше да прехвърли вината върху многострадалната Пилар вместо да получи упреци, скандал и плесници.
— И не съм на петдесет — прошепна тя, щракайки закалката. — Нито съм девствена.
— Нито пък аз.
Пилар почти подскочи изтърва запалката, която се удари с трясък в камъните. Изненада измести страха й, когато видя Дейвид Кътър да излиза от сенките на лунната светлина.
— Извинявайте, че ви изплаших. — Той се наведе да вземе запалката — Но реших, че е по-добре да ви подскажа, че съм тук, преди да продължите да си говорите сама.
Той запали цигарата й и изгледа следите от сълзи по лицето и мокрите й клепачи. Ръцете й все още трепереха.
— Не можах да заспя — продължи Дейвид. — Ново място, ново легло. Излязох да се поразходя. Искате ли да повървя с вас?
Само доброто възпитание я предпази от бързото и унизително бягство.
— Всъщност аз не пуша. Поне не официално.
— Нито пък аз. — Той вдъхна дълбоко изпълнения с дим въздух. — Това ме убива.
— Никога не съм пушила пред мама. Така че понякога се измъквам и прегрешавам.
— Тайната ви ще си остане тайна. Аз съм много дискретен. Понякога да дадеш израз на странностите, освобождава. — Когато тя само поклати глава, той пъхна ръце в джобовете на якето си. — Е, нощта след днешния дъжд е толкова хубава. Искате ли да се разходим?
Пилар предпочиташе да се върне обратно и да зарови глава в завивките, докато премине новото й унижение. Но имаше достатъчно опит и знаеше, че затрудненията избледняват, когато ги отхвърлиш и продължиш напред.
Затова продължи да върви до него.
— Настанихте ли се вече със семейството си? — попита любезно.
— Чудесно. В период на приспособяване сме. Синът ми имаше известни проблеми в Ню Йорк. Детски работи, но трябваше да взема мерки. Исках да променя обстановката.
— Надявам се, че ще бъдат щастливи тук.
— Аз също. — Той извади носна кърпа от джинсите си и мълчаливо й я подаде. — Мисля утре да огледам лозята. Сега са много впечатляващи, вижте как лунната светлина струи върху замръзналите пръчки.
— Вие сте добър в работата си — прошепна Пилар. — И много добър в преструвката, че не обръщате
