му, когато видя на вратата дъщеря си.
— Софи, каква приятна изненада!
— Татко, здравей!
Тя се повдигна леко на пръсти и го целуна по бузата.
Красив до припадък, както винаги, помисли си Софи. Добрите гени и отличните пластични хирурзи го бяха съхранили в този вид. Опита се да прогони мимолетното и инстинктивно чувство на раздразнение, което я обхвана, и да се съсредоточи върху също толкова инстинктивното и естествено чувство на обич към него.
Очевидно винаги щеше да бъде разкъсвана от подобни противоречиви чувства към баща си.
— Току-що пристигам от Ню Йорк. Исках да те видя преди да отида във Вила Джиамбели.
Тя огледа лицето му. Гладко, почти без бръчки и напълно спокойно. Тъмната му коса беше артистично прошарена край слепоочията, тъмносините му очи бяха ясни. Имаше красива, квадратно оформена брадичка с малка трапчинка в средата. Като дете тя обичаше да слага малкото си пръстче в нея и това го караше да се смее.
Любовта й към него отново се надигна и се смеси с раздразнението, което изпитваше. Винаги беше така.
— Виждам, че си готов да излизаш — рече Софи, забелязвайки, че е облечен в смокинг.
— След малко. — Той взе ръката й и я привлече вътре. Но имаме достатъчно време. Седни, принцесо, и ми разкажи за себе си. Какво искаш да те почерпя?
Тя взе чашата му и я помириса. Сетне кимна одобрително с глава.
— Същото, което и ти пиеш.
Огледа стаята, докато баща й отиде до барчето. Тук всичко беше много скъпо, помисли си Софи. Показност и никакво съдържание. Също като баща й.
— Ще дойдеш ли утре?
— Къде?
Софи вдигна глава, докато той се приближи обратно към нея.
— Във Вила Джиамбели.
— Не, защо?
Тя взе предназначената за нея чаша от ръката му и, докато отпиваше, се замисли.
— Не ти ли се обадиха?
— За какво?
Лоялността в нея се изправи като щит и влезе в противоречие с чувствата. Той мамеше майка й, безгрижно нарушаваше брачната си клетва, откакто тя се помнеше, и накрая ги бе изоставил и двете, без дори да се обърне назад. Но все пак беше неин баща, член от нейното семейство. А нали цялото семейство бе извикано!
— Ла Синьора. Една от поредните й повиквателни. Среща с адвокатите. Може би ще искаш да присъстваш.
— Ами, да, наистина, аз…
Тони спря насред фразата, защото в стаята влезе Рене. Ако съществуваха плакати или постери на момичета трофеи, помисли си Софи, докато в слепоочията й избухна мълния, Рене Фокс би била идеалният модел. Висока, къдрава и светлоруса. Роклята на Валентино повече разкриваше, отколкото прикриваше щедро надарено от природата тяло, като в същото време го правеше да изглежда елегантно.
Косата й беше прибрана назад, така че откриваше красиво, грижливо гледано лице с плътни, чувствени устни, пълни с колаген, разбира се, помисли си разсеяно Софи, и проницателни зелени очи.
Беше избрала диаманти, които да съперничат на роклята на Валентино, и те проблясваха върху порцелановата й кожа.
Колко ли струваха тези камъни на баща й, помисли си Софи. Сигурно цяло състояние.
— Здравей. — Тя отпи от вермута, за да премахне горчивия привкус в устата си. — Ти беше Рене, нали?
— Да. От цели две години, А ти си все още Софи, нали?
— Да. Вече цели двадесет и шест.
Тони прочисти предпазливо гърлото си. Според него нямаше нищо по-опасно на света от две прицелващи се една в друга жени. Мъжът помежду им винаги бе изложен на опасността на получи куршум, стрела или нож в гърба.
— Рене, Софи току-що пристига от Ню Йорк.
— Наистина? — Усмихната, Рене взе чашата от ръцете му и отпи от вермута. — Това вече обяснява защо изглежда така уморена. Ние тъкмо тръгваме за парти. Можеш да дойдеш с нас, ако искаш — добави тя, слагайки ръката си върху рамото на Тони, подчертано интимно. — Мисля, че имам нещо подходящо в гардероба си, което ще ти свърши работа.
Ако имаше намерение да отвръща на заядливите й забележки и да се заяжда с нея, то нямаше да го направи в апартамента на баща си след уморителния полет от единия до другия бряг на континента. Сама щеше да избере времето и мястото.
— Много мило, но ще се чувствам доста неудобно, ако облека дреха, която ще ми бъде толкова голяма. И освен това — добави Софи, за да подслади думите си — тръгвам на север. Семейна среща, нали разбираш. — Тя остави чашата си. — Приятна вечер!
Отиде до вратата, където Тони я настигна и потупа по рамото.
— Защо не дойдеш с нас все пак, Софи? Хубава си и така както си. Направо си прекрасна.
— Не, благодаря. — Софи се обърна и очите им се срещнаха. Неговите бяха пълни с молба за извинение — Беше свикнала да вижда това изражение доста често. И знаеше, че то е много ефективно. — Не съм настроена за партита.
Той се намуси, когато тя затвори вратата под носа му.
— За какво беше дошла? — попита Рене.
— За нищо. Просто минавала пътьом оттук, както ми каза.
— Дъщеря ти никога не прави нищо, без да има причина.
Тони сви рамене.
— Може би е мислела, че и ние ще пътуваме на север, утре сутринта. Тереза е изпратила повиквателните.
Рене присви очи.
— Защо не си ми казал нищо?
— Защото не съм получил покана. — Той отхвърли мисълта и се замисли за партито и какво впечатление щяха да направят двамата с Рене при появата си. — Изглеждаш фантастично. Направо е грехота да скриеш тази рокля с каквото и да е, дори и с норка. Да ти донеса ли шал?
— И защо според теб не са те поканили? — Рене тръшна празната чаша върху масата. — Положението ти в „Джиамбели“ е почти толкова важно, колкото и това на дъщеря ти. — Имаше намерение това положение да се запази още дълго време. — Ако бабата вика семейството, ти също трябва да присъстваш. Значи тръгваме утре.
— Ние? Но…
— Моментът е много подходящ, за да кажеш на Пилар, че искаш развод. Ще се приберем тази вечер по-рано, така че да сме свежи на сутринта. — Тя отиде до него и прокара пръсти по бузата му.
При Тони манипулирането трябваше да се прави с твърди заповеди и нежни физически контакти, които да го накарат да се размекне и разтопи.
— А когато се върнем тази нощ, ще ти покажа какво можеш да очакваш от мен, след като стана твоя жена. Когато се върнем, Тони. — Рене се притисна към него и лекичко захапа долната му устна. — Ще можеш да правиш всичко, което си искаш.
— Хайде да не ходим на партито.
Тя се разсмя и се измъкна от ръцете му.
— Важно е. И освен това ще ти даде време да помислиш какво точно искаш да правиш с мен. Донеси ми самурената наметка, скъпи!
Чувстваше се също като черен самур тази вечер, помисли си Рене, докато Тони отиде да изпълни
