Диклън я хвана за китките и усети ускорения й пулс.
— Пет минути. Не си променяй решението. Две минути — поправи се той. — Чакай ме.
Той се втурна надолу по стълбите, а Лена взе цветята и влезе вътре. Реши, че ако това бе грешка, нямаше да й е първата. Нито пък последната.
Тя запали свещи и пусна Били Холидей. Напомни си, че сексът бе лесно и приятно нещо. А когато се правеше от двама необвързани възрастни и освен похотта имаше и някакви чувства, си бе истинско празненство.
Независимо дали се бе оставила да я убедят или не, решението си беше нейно. Нямаше смисъл да съжалява преди дори да е започнала.
Диклън почука. Мисълта, че го направи вместо просто да влезе вътре, я накара да се усмихне. Добри маниери и гореща кръв. Интересна комбинация. Неустоима.
Лена отвори вратата, а Диклън пъхна ръце в джобовете си и й се усмихна.
— Здрасти.
— Здравей отново, готин — отвърна тя, протегна се и сграбчи вратовръзката му. — Влизай — добави Лена, като го дръпна навътре и, вървейки заднишком, го поведе направо към спалнята.
Но Диклън сложи ръце на кръста й и я притисна към себе си.
— Харесвам музиката ти — прошепна той и я понесе в нежен блус. — А след като успея да видя нещо, освен теб, ще ти кажа, че харесвам и дома ти.
— Да не би да си взимал уроци какво да казваш на жените, които си падат по теб?
— Не. Природна дарба — отвърна той, като прокара устни по нейните, а после и по малката съблазнителна бенка. — Улиците на Бостън са претъпкани с моите завоевания. Това ужасно утежни движението и градската управа ме помоли да напусна града.
Диклън притисна лицето си към нейното и добави:
— Усещам уханието ти в съня си. И се събуждам изпълнен с копнеж по теб.
Сърцето й се сви като нещо, усетило топлинка след дълъг мраз.
— Знаех си, че си опасен още в мига, когато влезе в бара ми — каза Лена и се протегна лениво под ръката, която пълзеше по гърба й. — Само дето не знаех колко си опасен.
— Много — отвърна той, като я вдигна, притисна я към себе си и я целуна страстно. — Накъде сме?
— Хм. Доста пътища ми идват наум.
Малкото кръв, останала в главата му, се смъкна слабините му.
— Ха! Имах предвид накъде е спалнята.
Лена се засмя леко и отговори:
— Вратата вляво.
Докато я носеше през стаята, Диклън забеляза няколко неща. Ярки цветове, старо дърво. Но усещанията му бяха съсредоточени само върху жената в ръцете му, формите й, аромата й. Изненадата, изписана на лицето й, когато я остави до леглото вместо върху него.
— Иска ми се да не бързаме много, ако нямаш нищо против — каза Диклън, като прокара ръка по ключицата и великолепната извивка на гърдите й. — Нали разбираш, имам чувството, че разопаковам подарък.
— Определено нямам нищо против.
Лена бе очаквала бързина и глад, които да съвпадат с трескавото желание в очите му, но когато ръцете им се преплетоха, а устните му докоснаха нежно нейните, тя си припомни как волево Диклън бе удържал гнева си предишния ден.
Очевидно можеше да контролира и другите си страсти.
Не беше подготвена за романтика. Диклън осъзна това още когато Лена видя лалетата. Подозрението в очите й беше по-силно от изненадата. Също като сега, когато той забави темпото и си достави удоволствие с дълга и нежна целувка.
Идеята да я вкара в леглото вече не му бе достатъчна. Искаше да превърне подозрението й в безпомощно удоволствие.
Устните й бяха топли и подканящи. Беше му невероятно приятно да ги целува, докато телата им се полюляваха, притиснати едно в друго, сякаш още танцуваха.
Диклън смъкна ципа на роклята й и прокара пръсти по голата й плът. Лена се изви назад и едва не замърка.
— Имаш чудесни ръце, скъпи. И много секси устни — каза тя, като го наблюдаваше внимателно, докато развързваше вратовръзката му. — Хайде да видим и останалите ти части.
Според нея събличането на издокаран в костюм мъж беше интересно изживяване. Времето, нужно за свалянето на всички дрехи, възбуждаше любопитството и те караше да предвкусваш удоволствието. Диклън я погали нежно и смъкна роклята от рамената й. Красивата черна дреха увисна съблазнително на извивката на гърдите й. Той захапа леко долната й устна, после я целуна бавно и страстно.
Лена разкопча ризата му и прокара ръце по гърдите му, като изсумтя с одобрение. Усети лудото биене на сърцето му под пръстите си.
— Добра фигура за един адвокат — отбеляза тя.
— Бивш адвокат.
Диклън си помисли, че е готов да умре, за да усети отново тези дълги пръсти с яркочервени нокти по тялото си. Лена плъзна длан по бицепсите му и облиза устни.
— Да, наистина си пълен с изненади. Обичам силни мъже.
Тя чукна с пръст по токата на колана му и се усмихна съблазнително.
— Да видим какви други изненади ще ми поднесеш.
Отново танцуваха, но този път тя водеше. Мускулите на корема му потръпнаха, когато Лена свали колана му и го преметна през рамото си.
Диклън си представи как я хвърля на леглото, обладава я и влива огромното си желание и силна нужда в нея.
Тя щеше да ги приеме. Очакваше ги.
Но вместо това, преди Лена да успее да събуе панталона му, той хвана ръцете й и ги поднесе към устните си. Забеляза изненадата и подозрението в очите й.
— Струва ми се, че изоставам — закачливо каза Диклън. — А тъй като се чудех какво имаш под роклята, искам да разбера дали идеите ми съвпадат с действителността.
Докосна голото й рамо с устни и дръпна плата надолу. После благослови законите на гравитацията, когато роклята се плъзна и падна в краката й.
Лена носеше черно дантелено бельо.
Тя въплъщаваше мечтата на всеки мъж. Мургава кожа, гъста, къдрава коса, налети гърди, едва удържани от красивата дантела. Нежно тяло и леко заоблени хълбоци, покрити с друга черна дантела. Изящни крака в прозрачни черни чорапи и убийствени токчета.
— Уцелил съм — въздъхна той с треперещ глас. — Адски съм точен. Какво е това? — попита той, като погали татуировката от вътрешната страна на бедрото й, точно над дантеления ръб на чорапа.
— Моят дракон. Пази портите — отвърна Лена бързо, усетила, че също трепери. — Много мъже си мислят, че могат да минат покрай него, но изгарят.
Диклън погали чувствителната кожа над дантелата.
— Хайде да си поиграем с огъня.
Притисна я към себе си и впи устни в нейните. А когато това вече не му беше достатъчно, я завъртя и захапа леко рамото и врата й. Зарови лице в косата й и погали покритите с дантела гърди.
Лена се изви към него, обви ръце около врата му и се притисна към тялото му. Бързината, с която Диклън премина от нежност към буйна страст, я замая и възбуди невероятно. Вече усещаше изгарящото му желание, което отговаряше на нейното.
Ръката му се плъзна надолу между краката й и почти я докара до края. Преди да се свлече, останала без сили, той прокара пръсти по бедрото й и със светкавично движение откопча жартиера.
Дъхът й спря. Тялото й се напрегна.
— О, Господи — изстена тя.
— Когато проникна в теб, няма да можеш да мислиш за нищо друго — закани се Диклън и откопча
