втория жартиер. — Но първо искам да те докосвам така, както си мечтаех. Анджелина.
Завъртя я с лице към себе си, зарови ръце в косата й и я наведе назад.
— Тази вечер си моя.
— Принадлежа само на себе си — категорично отвърна Лена.
Диклън я вдигна и я положи на леглото.
— Тази вечер ще си принадлежим един на друг.
Целуна я по устните, заглуши протестите й и я замая. Лена извърна глава, за да си пое дъх и да се стегне, но устните му се спуснаха към гърдите й. Огромното желание разтопи силната й воля. Тя се отпусна, като си казваше, че се предава на собствените си нужди, а не на Диклън.
Той я усети как се поддава на страстта. Чу ниските, гърлени звуци на удоволствие. И най-после получи онова, за което бе мечтал от първия миг, когато я видя.
Тялото й беше истинско съкровище. Ароматна кожа, женствени извивки. Диклън изпита желание да го погълне цялото. Освободи гърдите й от черната дантела и притисна устни в тях. Кръвта му закипя.
Когато свали бикините й, тя изви гръб. Диклън прокара пръсти по кожата й и загледа лицето й на светлината на свещите. Лена затвори очи, а устните й потръпнаха. Той вкара пръстите си в нея и тя извика възбудено. Побъркваше го. Тялото й се извиваше от удоволствие, напрегнато от безумно силното желание.
Тя се протегна и хвана члена му. Беше твърд като камък. Лена искаше да го усети в себе си.
— Сега. Искам те — промълви тя с треперещ глас и видя отражението си в очите му, когато той се надигна над нея. — Искам те в мен. Искам да ме изпълниш.
Диклън се помъчи да се контролира и бавно се плъзна в нея. Дълбоко, все по-дълбоко. Стори му се, че потъва в нежната й, влажна мекота.
Въздишки, стонове. Двамата не отделяха очи един от друг, докато се движеха бавно, а удоволствието ги заливаше. Устните им се срещнаха и той усети леката й усмивка, преди да я види.
Страстната музика от всекидневната и веселите викове от улицата се сляха с ускореното дишане на Лена.
Тя се напрегна под него, отметна глава назад и потрепери. Той отново зарови лице в косата й и този път се остави да полети заедно с нея.
По-късно, докато лежеше, наблюдаваше сенките по тавана и галеше голия гръб на Лена, Диклън изпита чувството, че е напълно омагьосан от нея.
— Ще ми позволиш ли да остана? — попита той. — Или да си хвана такси?
Лена се загледа в сенките.
— Остани.
Глава 9
Диклън се събуди на зазоряване. Лена се бе сгушила в него насън, но ръката й бе между тях, а юмрукът й — притиснат към сърцето й. Сякаш го пази, помисли си той. Малкото сребърно ключе лежеше върху ръката й.
Искаше му се да вдигне ръката й, да разтвори пръстите. Да разтвори и сърцето й. Диклън осъзна, че собственото му сърце вече й принадлежеше. При това от първия миг, когато я видя.
Това бе смайващо за човек, който бе започнал да вярва, че просто не е способен на любов. Освен ако не става дума за семейството или приятелите. Кризата му след раздялата с Джесика го бе убедила, че е пропуснал единствения си шанс за истинска връзка с жена.
Човек, който вярваше в семейството и брака, трудно можеше да преглътне подобна мисъл. Осъзна, че примиряването с нея бе довело до неспокойното състояние, което го преследваше като вярно куче от месеци.
Сега наблюдаваше жената, която можеше да реши проблема му, но не мислеше, че тя ще иска да го направи.
Значи щеше да му се наложи да я убеди. Рано или късно, по един или друг начин. Защото наистина вярваше в онова, което й бе казал предишната нощ. Двамата щяха да си принадлежат.
Диклън се зачуди дали да не я събуди и да й напомни колко им беше хубаво, докато се любеха. Не можеше да се сети за по-добър начин да започне деня.
Но му се стори несправедливо да я буди, след като почти не бяха спали. Работното й време започваше доста по-късно от неговото.
Той грабна панталона си и се запъти към банята.
Според него човек можеше да научи много за някого от банята му. Нейната беше безукорно чиста и луксозна. Дебели кърпи в тъмнозелено подчертаваха белите шкафове и шарките на плочките. На перваза на прозореца бяха подредени красиви саксии с растения, а три яркожълти нарциса бяха натопени в тънка зелена бутилка.
Имаше и други бутилки в ярки цветове като скъпоценни камъни, кутии с ароматни масла и кремове и соли за вана. Лена очевидно харесваше хубавите сапуни и ги държеше в красива купа.
Диклън откри, че топлата й вода не свършва бързо като неговата. Петнадесетте минути под горещия душ, който превърна банята в сауна, го накараха да се усмихне блажено.
Лена още спеше, когато той излезе от банята. Слънцето осветяваше изящния й гол гръб. Диклън прогони от главата си желанието да се върне в леглото при нея и започна да търси кафе.
Всекидневната й имаше висок таван и под от тъмно дърво. Стените бяха боядисани с гъба в синкав цвят, който напомняше на избелял джинсов плат. До едната стена стоеше камина с полица от същото тъмно дърво. Бежовата боя на камината се лющеше леко на няколко места. Диклън веднага разбра защо Лена я бе оставила така. Старостта и историята й си личаха още по-силно по този начин.
По стените бяха окачени пъстри плакати в рамки. Елегантни жени продаваха шампанско, хубави мъже предлагаха пури.
Канапе с висока облегалка, тапицирано в кралско синьо и отрупано с възглавници, стоеше в средата на стаята.
Диклън се възхити на стила на Лена. Стари, леко очукани маси и ярки цветове. Зарадва се, когато видя сребърната кофичка с лалетата върху масичката за кафе.
После влезе в кухнята и осъзна, че се усмихва. Човек не можеше често да види черно-бели снимки на голи мъже и жени по кухненските стени.
Но намирането на кафето го зарадва още повече.
Той затвори вратата, за да не събуди Лена с бръмченето на кафемелачката. После, докато кафето се вареше, застана до прозореца и се загледа в нейната част от Ню Орлиънс.
Чу отварянето на кухненската врата. Лена носеше къс червен халат, а очите й бяха натежали от съня. Усмихваше му се лениво.
— Съжалявам, мислех, че съм заглушил мелачката — извини се Диклън.
— Не я чух — отвърна Лена, — но помирисах резултата. Закуска ли правиш, скъпи?
— Искаш ли препечени филийки? Те са най-доброто, на което съм способен.
— О, мисля, че снощи видях най-доброто, на което си способен — усмихна се широко тя, като се доближи до него и обви ръце около врата му. — И искам пак да го опитам — добави, като повдигна устни към неговите.
Беше се събудила сама, убедена, че Диклън си е тръгнал. Никога не позволяваше на мъжете да прекарат нощта в леглото й. По-добре да ги изпрати да си вървят и да спи сама, отколкото да се събуди самотна.
После бе видяла ризата, сакото и обувките му и се бе зарадвала. Всъщност май се бе зарадвала прекалено много. Когато един мъж има такава власт върху теб, трябваше да отнемеш поне част от нея. А най-сигурният начин бе да замъглиш разума му със секс.
— Защо не ме събуди, сладък?
— Колебаех се дали да го сторя — откровено призна той. — Но реших, че след като ще работиш довечера, имаш нужда от повече от десет минути сън. Но вече си будна и…
Тя се засмя и се изплъзна от ръцете му.
