си го възвръщаше. Ще намери изход.
— Всичко вървеше идеално известно време. След това започна да става скучно. Имахме и някои вътрешни проблеми в групата. Нуждаеха се от нещо, което да ги разтърси. При мен дойде Джейн с Блекпуул. Искаше да го направя звезда, по-голяма звезда от Брайън. Искаше ми наркотик. Накрая се напи. — Махна неопределено с ръка. — Във всеки случай тя предложи решение. Обмислихме как да отвлечем Дарън. Пресата щеше да го глътне като топъл хляб. Много съчувствие — много продажби. Групата щеше да се обедини. Блекпуул и Джейн щяха да задържат парите и всички щяха да останат доволни.
Височината вече въобще не я плашеше, нито пистолетът. С развяна от вятъра коса на фона на залязващото слънце тя го загледа.
— Искаш да кажеш, че брат ми е бил убит, за да се продадат повече плочи?
— Беше случайност. Блекпуул се оказа несръчен. Ти влезе. Нещастно стечение на обстоятелствата.
— Нещастно стечение… — Тогава тя закрещя — високо и продължително — и се нахвърли върху него.
Глава 45
Когато Майкъл се втурна зад кулисите, всичко беше в хаос. В залата гърмяха аплодисменти при обявяването на новите награди.
— Къде е тя?
— Той я отвлече.. — Бев беше увиснала на рамото на Брайън. Още не можеше да си поеме дъх. — Имаше пистолет. Задържа го, докато се измъкна с бебето и потърся помощ. Пит — каза тя, все още замаяна. — Пит беше.
— Няма и две минути — каза му Брайън. — Охраната е вече след него.
— Отцепи сградата — изкрещя Майкъл към Маккарти. — Позвъни за повече подкрепления! Ще трябва да търсим етаж по етаж.
Измъкна оръжието си и хукна по коридора. Значката му само блесна в очите на униформената охрана.
— Този етаж е охраняван. Не е излизал от сцената нито сам, нито с нея. Предполагам, че я е повел някъде нагоре. Трябват ми двама души. — Върна се обратно и започна да се изкачва. Чуваше музиката зад себе си. Дланите му бяха мокри. Когато направи първия завой по стълбището, той се огледа. При звука на стъпките след себе си се обърна и изруга. Видя четиримата мъже. — Веднага слезте долу.
— Тя е и наша — заяви Брайън.
— Нямам време за спорове. — Майкъл се наведе и откри карфицата-феникс заедно с парченце сребриста материя, останала в закопчалката. — На Ема ли е това?
— Носеше го тази вечер — отговори му Джоно. — Аз й го бях подарил.
Погледна към асансьора, след това пъхна карфицата в джоба си.
— Запазила е самообладание — измърмори той. — Затворете този участък — Извика към охраната. — И продължете нагоре етаж по етаж. — Натисна копчето на асансьора и се втренчи в светещите цифри над вратата. — Кажете на Маккарти, че я е качил на покрива. — Заслушан в шума на асансьора, започна да се моли.
— Идваме с теб — заяви баща й.
— Това е работа на полицията.
— Това е лично — поправи го Брайън. — Винаги е било лична работа. Ако той й стори нещо, аз ще го убия.
Майкъл хвърли мрачен поглед към четиримата мъже над него.
— Ще трябва да се наредите на опашка.
Питър блъсна назад Ема и тя падна. Той се опитваше да си поеме дъх.
— Съпротивата ти е излишна. Не искам да ти причинявам болка повече от необходимото, Ема.
— Той беше бебе. — Помъчи се да се изправи. — Помниш ли, беше купил за раждането му сребърна купичка, на която бе изписано името му. За първия му рожден ден нае пони за партито.
— Аз го обичах.
— Ти го уби.
— Никога не съм посягал на него. Блекпуул беше груб и се паникьоса. Никога не съм искал да сторя зло на момчето.
Тя рязко отхвърли от лицето си разрошената от вятъра коса.
— Искал си просто да използваш — него и страха, и болката на баща ми за някаква проклета реклама. Ох, сега разбирам — добави тя. — „Синът на Брайън Макавой задигнат от люлката. Рокзвезда плаща кралски откуп, за да спаси любимото си дете.“ Нали това си имал предвид? Много шум в пресата и по телевизията. Репортери се тълпят пред входа, за да чуят изявленията на ужасените родители. А после, когато детето се върне, всичко се повтаря отново. Но той не се върна никога, нали?
— Случилото се е трагично…
— Не ми говори за трагедия. — Забравила за страха си, тя се обърна. Знаеше, че пистолетът е насочен към нея, но това бе без значение. След толкова години най-после си спомни, но почувства само някаква празнина. По-лошото, много по-лошото беше, че разбра безсмислеността на всичко. — Ти беше там, на погребението, с всички нас, със сведени очи, с тържествена физиономия. А през цялото време си гонил целта си. За нещастие момчето умря, но това привлече пресата, нали? — Тя се обърна. — А ти продаде още от проклетите си плочи.
— Посветил съм им почти половината от живота си. — Пит пое дъх. — Аз ги формирах и моделирах, аз сключих договорите, изслушвах проблемите им. Разрешавах ги. Кой мислиш, че им осигури всичко, до което стигнаха? Кой им помагаше да не бъдат изиграни от звукозаписните компании с процентите за авторски права? Кой се бори, за да достигнат върха?
Когато направи стъпка към него, той размаха пистолета и тя спря — наистина й се искаше да живее.
— Мислиш ли, че си им бил необходим? — изсъска му тя. — Наистина ли мислиш, че си бил от някакво значение?
— Аз ги създадох.
— Не. Те, те създадоха.
Не отговори и бръкна в джоба си.
— Да става каквото ще. Дори това, което се случи тази вечер, не ще заличи легендата. Брайън и Джоно са най-вероятните победители за песен на годината. С малко повече късмет групата ще спечели още няколко — за най-добро изпълнение, за рок и за най-добър албум. Сетих се и за още нещо — ти да връчваш наградите. Дъщерята на Брайън и вдовицата на Дру Латимър. Трагедиите се купуват — каза той. — Тази вечер ще има още една. — Подаде й двете таблетки. — Вземи ги. Много са силни. Ще стане по-лесно.
Тя се загледа в очите му.
— Няма да те улесня.
— Много добре. — Пусна ги обратно в джоба. — Падането ще е много дълго, Ема. — Сграбчи я и я задържа до себе си на парапета. — Когато пльоснеш там долу, аз спокойно ще си слизам. Вече съм измислил какво ще кажа. Дошъл съм да те видя как си. В това време е угаснало осветлението и ти си се изплашила до смърт и си хукнала нагоре. Опитал съм се да те спася, но ти си изпаднала в истерия. Винаги си се обвинявала за смъртта на брат си. И накрая не си издържала. — Сграбчи я и я надвеси от парапета. Един от гребените й падна надолу. — Ти единствена знаеш кой е виновен за смъртта на брат ти и ще отнесеш тайната в гроба. — Ема заби ноктите си в него. За миг той загуби равновесие и я пусна. Сетне я сграбчи през кръста и понечи да я хвърли.
Загуби опора, олюля се, след това успя да го отблъсне. Зави й се свят и тя изкрещя.
Майкъл разби вратата. Викаше, но двамата, вкопчили се в борба на живот и смърт, не го чуха. Видя, че Пит посяга към пистолета си и побърза да стреля.
Притисната до парапета, Ема не можеше да диша. Усети, че всеки момент ще полети надолу. Замаяна, видя лицето на Пит под себе си с широко отворени от ужас очи. Пръстите му изпуснаха китката й. След това
